Банкеръ Daily

Общество и политика

ПП и ГЕРБ започнаха своеобразен флирт

S 250 b92db1c7 e0d3 4e22 9336 f91a0288d5ba

Един от големите въпроси е ще може ли да се състави стабилно правителство след изборите на 2 октомври. Засега картината не изглежда много обнадеждаващо. Очертава се участниците в следващия парламент да са в общи линии същите. Което означава, че още от сега трябва да се мисли за изтриването на някои червени линии.

От „Продължаваме промяната“ са убедени, че ще са първа политическа сила и ще получат първия мандат. Те се надяват заедно с доскорошните си коалиционни партньори „Демократична България“ и БСП да имат мнозинство от поне 121 депутати и да сформират кабинет.

Както се казва, а дано, ама надали. Засега нищо не показва, че трите формации заедно

ще имат по-висок изборен резултат,

отколкото през ноември миналата година. „Продължаваме промяната“ няма твърдо ядро от избиратели и затова се опитва да привлече такива от целия спектър, като играе в центъра. Поради тази причина е и отказът й за общо явяване и листи с дясната ДБ. Но дали ще успее като центристка партия е друг въпрос.

„Демократична България“ пък разчита да си върне част от поддръжниците, които миналата година забегнаха при "Продължаваме промяната". Проблемът при нея е, че електоралният й капацитет е ограничен. Тя няма откъде да привлече по-широка периферия. И очевидно амбицията й ще е да постигне максимума в дясното поле.

При БСП въпросът е по-сложен. Тя записа най-ниския резултат в историята си на вота през ноември 2021-ра. Което разколеба доста вярата на част от членовете и симпатизантите й в лидера Корнелия Нинова. Войната, която поведе тя с президента Радев,

допълнително разделя социалистите

и гласоподавателите на партията. Повечето от тях не харесват опитите на Нинова да прехвърли цялата вина за падането на правителството и изборните неуспехи върху неговата глава, без капка самокритичност към собствените думи и действия. Постиженията в социалната сфера по време на шестмесечното управление на коалиционния кабинет, които би трябвало да подобрят образа на формацията в очите на хората и да привлекат повече избиратели, на практика се неутрализират именно от враждебното отношение към президента. И няма да е никак чудно, ако на предстоящия вот БСП получи още по-малко гласове, въпреки увеличените пенсии, безплатни детски градини и данъчни облекчения за младите семейства.

В този смисъл „Продължаваме промяната“ прави доста амбициозна заявка, а и да не забравяме, че със 121 депутати (дори да ги постигне) може да се състави кабинет, но трудно се управлява, особено за по-дълго. Това обяснява и

някои „закачки“ напоследък с ГЕРБ.

Тези дни Кирил Петков оповести: „Ние няма да правим никаква коалиция с ГЕРБ, докато Борисов ги управлява“. Тоест, не е невъзможна коалиция между ПП и ГЕРБ, но при определени условия. Ден-два по-късно Бойко Борисов му отговори: „Ако махнат Кирил и Асен, ПП става много приятна партия и може да се коалираме“. С други думи  - може, ама след тежки компромиси.

На пръв поглед и двете послания звучат абсурдно – какво е ГЕРБ без Бойко Борисов и „Продължаваме промяната“ без Кирил Петков и Асен Василев. Само че според някои наблюдатели сме свидетели на своеобразен флирт, проектиран към времето след изборите. Не е невъзможно ситуацията тогава да бъде такава, че само двете най-големи партии - независимо коя ще е първа или втора - ще могат да образуват стабилно мнозинство и да излъчат правителство. И, след като вече са изречени достатъчно тежки обвинения и обиди помежду им, няма как изведнъж да се прегърнат и ще им се наложи да направят големи компромиси. Пък и от Европа и САЩ може да ги понатиснат за това по евроатлантическа линия.

Очевидно е, че и „Продължаваме промяната“, и ГЕРБ имат едно наум за подобен вариант. Затова първата омеква леко в позициите си за „Газпром“, а втората леко се втвърдява – заговори за сто процента диверсификация. В крайна сметка Борисов отвсякъде се е изчерпал и защо ГЕРБ да не го „жертват“, за да излязат от изолацията и да се върнат във властта? А Кирил и Асен да отстъпят крачка назад, като на преден план излязат хора като Никола Минчев и Андрей Гюров?

Ще има ли обаче нужда от трети

в подобна коалиция, за да се осигури стабилно мнозинство? От евроатлантическа гледна точка и ДБ, и ДПС са приемливи. Но от вътрешнополитическа ДПС си остава токсичен партньор и никой не желае официално да има нещо общо с движението на Доган, Пеевски и Карадайъ. Така че в едно такова бъдещо управление по-скоро може да бъде поканена „Демократична България“ и тя сигурно ще намери аргументи да влезе в него. Въпреки че подобно коалиране може да се окаже самоубийствено за Христо Иванов и някои други лидери в обединението. В този смисъл, водачите на ДБ ще са принудени да избират между държавните интереси и интересите на твърдия им електорат.

Така или иначе, политологът Татяна Буруджиева е сигурна, че ще имаме кабинет през октомври. По думите й "формирането на правителство в България зависи често от натиска и влиянието на външните ни партньори, а те са заинтересовани да имаме правителство". Нещо повече, тя смята, че бъдещата коалиция ще е между ПП, ГЕРБ и ДБ.

Така мисли Буруджиева, само че е много по-важно какво ще решат партиите. Ако ПП, ГЕРБ и ДБ

не са склонни да правят  компромиси,

вкопчат се в лидерите си, и предпочетат тяснопартийните си интереси, като нищо през февруари отново да сме пред урните. И така докато партийната ни система не се изчисти от партии ментета и корумпирани политици. Или докато изборът на българите не е категоричен.

Според социолога Кънчо Стойчев „проблемът не е във фрагментацията на парламента сама по себе си - идиотски правителства сме имали и без фрагментация, проблемът е манталитетен, много меко казано". За него най-важното е "българите да разберат, че няма нищо по-свято от националния ни интерес. Главната промяна ще бъде не в партиите, а в мисленето на хората. Във фокуса на вниманието на тези избори ще бъдат не партиите, а какво мислят хората", казва Стойчев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във