Банкеръ Weekly

Рапорт даден, рапорт приет!

Повелителите на закона пак се смълчаха пред Слугите на Темида

В рамките на един работен ден (1 юли) всички възможни шефове в съдебната власт - главния прокурор Иван Гешев, председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов (ВКС) и Георги Чолаков (ВАС), представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магадалинчев, както и главния съдебен инспектор Теодора Точкова - се извървяха през парламентарната трибуна.

Поводът е стандартен - представяне на отчетите за дейността на поверените им ведомства през 2019 година.

Резултатите също - слугите на Темида си изрецитираха текстовете, а депутатите ги изслушаха мълчаливо и дори не им изръкопляскаха на изпроводяк.

 

Ако се съди по казаното от висшите магистрати в пленарната зала, правосъдната картинка е повече от отчайваща.

Законите не работят, защото са писани и приемани от некомпетентни люде.

Съдилищата са толкоз претоварени, че на практика вече дори и на място не тичат.

Трудовото всекидневие на прокуратурата е обременено от излишен формализъм до такава степен, че в най-скоро време обвинителите ще прегърнат древната студентска игрословица

"Като сме безделници, да не сме без празници?"

На всичко отгоре, политическите амбиции за превземане и подчиняване на последния бастион на правосъдието - независимия съд, вече са публичен факт, от който отдавна никой не се срамува. Тъкмо обратното.,

Спор няма, от мандат на мандат юристите в парламента стават все по-малко и по-малко. Същото се отнася и до правната грамотност на колегите им с различен тип образование - намалява не с дни, а с часове, както се казва по друг повод.

Големият проблем е, че върховните слуги на Темида изплакаха болката си по... стар народен обичай: те много искат да работят по закон и съвест, но всички останали - политици, депутати, медии, адвокати, обикновени граждани и т.н. - им пречим. И то по всички възможни начини.

Е, чак такова нещо няма. Предводителите на магистратското войнство може би не знаят, но в обикновения живот е така:

пресолената манджа е толкова отвратителна, 

колкото и безсолната. 

Прост пример. Главният прокурор Иван Гешев обяви, че двете библии на държавното обвинение - Наказателния кодекс (НК) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), са морално остарели и принуждават прокурорите да изпадат в дребнотемие и смазващ формализъм.

"Ако в България се иска една единица доказателства, в повечето европейски страни се иска 0.1 доказателства", заяви той от парламентарната трибуна и уточни: "Един обвинителен акт за пране на пари на английски съд се състои от две страници и 10-15 абзаца - да, това е друга правна система. Българският обвинителен акт за пране на пари щеше да е минимум оттук до Съдебната палата..."

Сред останалите големи пречки Иван Гешев нареди процесуалните срокове, стандартите и способите за доказване.

И понеже в тази секция на "БАНКЕРЪ" си говорим за политика, а съдебната реформа - още от 1998-1999 г. - винаги е била обсъждана

в политическите раздели на годишните доклади,

ще си позволим лукса да препоръчаме на депутатите няколко законодателни идеи. С ясното съзнание, че може и да не сме юристи от кариерата, но все поназнайваме това-онова по темата.

Първото и най-важно "нещо" е структурата на държавното обвинение да бъде приведена във вида, залегнал в конституцията. В основния закон черно на бяло си е записано, че тази структура съответства на структурата на съдилищата. Тоест - ако имаме 200 районни, окръжни, апелативни и върховни съдилища, всяко от които е самостоятелно юридическо лице, същото трябва да се случи и с прокуратурите: 200 прокуратури - 200 юридически лица, защото думата "съответства" означава... да е еднаква. Не като механична бройка, а като съдържание.

Казано на по-обикновен език,

единоначалието в държавното обвинение

никога не е било конституционен проблем и за прекратяването на тази порочна практика винаги е бил нужен само "прост" ремонт на Закона за съдебната власт.

Втората претенция на г-н главния прокурор е опростяване на процедурите в НПК. Тоест - обвинението да праща на съд злосторниците с по-малко на брой доказателства и още по-малко писане. В интерес на истината, никъде в НПК не е казано, че един обвинителен акт трябва да е 100, 500 или 1000 страници. Проблемът тук е, че процедурите разрешават на полицията и обвинението най-напред да арестуват и обвиняват, а след това да доказват каквото и да било. Затова логиката трябва да бъде обърната с хастара навън: първо разследваш и доказваш, след това арестуваш и обвиняваш, а накрая изправяш когото трябва на подсъдимата скамейка. Като внасянето на обвинителния акт в съда е необходимо да се случи най-много три месеца след повдигането на обвиненията и ареста. 

И накрая - ако депутатите бяха в час за онова, което им говорят слугите на Темида от парламентарната трибуна, със сигурност още в понеделник в деловодството на Народното събрание щеше да бъде внесен законопроект,

забраняващ на ВКС и на ВАС да уеднаквяват съдебната практика

дори чрез тълкувателни решения.

По една много, много проста причина: съществуването на легендарното вътрешно убеждение на магистратите. Което - както се кълнат поколения юристи - е един от стълбовете, върху които се крепи независимостта на третата власт.

Ех, мечти...

Според статистиката, по съдържанието на отчетните доклади на прокуратурата, ВСС, ВКС, ВАС и Инспектората не се е изказал нито един народен представител, което означава само едно: на никого не му пука нито за българското правосъдие, нито за заканите на Брюксел, че пари ще се раздават само при доказано върховенство на закона! И за какво тогава е целият този цирк?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във