Банкеръ Daily

Общество и политика

Последните промени в ЗУТ също "заминаха" към КС

Омбудсманът Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд (КС) промените в Закона за устройство на територията, с които собствениците на имоти и предприемачите бяха натоварени с прилагане за тяхна сметка на улична регулация, което е работа на местната власт. Така спорните текстове стават предмет на конституционна проверка, след като 44-ото Народно събрание ги прегласува, преодолявайки президентското вето на Румен Радев. 

 

С поправките в строителния закон беше регламентирано правото на местната власт да не издаване на разрешение за строеж при неприложена улична регулация, както и отказът да въвежда строежа в експлоатация, ако не са изградени връзки към уличната мрежа или цели улици. Така предприемачите и собствениците на имоти ще бъдат принудени, първо - да даряват части от строителните площадки за улици, второ - да изграждат тези улици за своя сметка, и трето - да ги отчуждят безвъзмездно (т.е. да ги подарят) в полза на съответната община.

Аргументът за узаконяването на тази схема е един: общините не разполагат със  

средства за провеждане на отчуждителни процедури.

Строително-архитектурният бранш реагира с упреци, че го превръщат в заложник на общинарското бездействие и поставя бизнеса в зависимост от това дали общината ще отчужди попадащите в регулация частни имоти, за да бъде допуснато застрояването им.

Групата на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет пък излезе с контра, в която конкретизира постфактум мотивите на за измененията в ЗУТ.  

„Промените в Закона за устройство на територията, които главният архитект на София предложи и бяха приети от Народното събрание, са експертно изработени и продиктувани от реалността в градоустройствените процедури и практики. Те целят единствено въвеждане на ред в строителството, за да се гарантира хармонична и качествена среда на живот. Столичната община не бяга от ангажимента си да развива инфраструктурата и да облагородява средата в града. Но не мислим, че софиянци трябва да понасят допълнителна финансова тежест, за да догонват амбициите на строителните предприемачи.

Столична община ще продължи да отчуждава терени за улици и публична инфраструктура според възможностите на бюджета, ще продължава да създава среда за инвестиции, отговарящи на нуждите на постоянно нарастващото население на града ни, но промените в ЗУТ ни дават възможност да не допускаме появите на нови квартали в подвитошката яка или в софийското поле, докато не изградим необходимата за добро качество на живот инфраструктура.

На практика, така се спира възможността в улиците да остават частни имоти и да се стига до прецеденти, като затваряне на улици или частни улици, каквито случаи не са изключение, заради реалната липса на общинска собственост върху част от уличната мрежа в квартали като „Витоша ВЕЦ Симеоново“, „Манастирски ливади“, „Малинова долина“ „Кръстова вада“ и др.", посочиха от групата на ГЕРБ-СДС.

Аргументите, с които омбудсманът иска Конституционният съд да отмени въпросните разпоредби, звучат точно обратното. В смисъл такъв, че

тези норми пречат на собственика

да строи върху имота си или да ползва новопостроената си сграда, т.е. представляват "прекомерна намеса в правото на собственост и влизат в противоречие с конституционните гаранции за защита и неприкосновеност на частната собственост".

В прицела на искането е новата разпоредба на чл. 148,  ал. 16 от ЗУТ, съгласно която "разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот".

В мотивите към искането е посочено, че в системата на ЗУТ прилагането на уличната регулация е последователно уредено като правомощие на общинските органи чрез провеждането на отчуждително производство по реда на Закона за общинската собственост.

Специфичен случай е процедурата по реда на чл. 16 от ЗУТ, при който е урегулирането има пряко отчуждително действие, въз основа на което

общината получава безвъзмездно собствеността

върху част от имота (до 25% от площта му) без провеждане на отделно отчуждително производство.

"Предвиденото условие за издаване на разрешението за строеж поради своята неопределеност по общ и автоматичен начин безсрочно подчинява упражняването на правомощието на собственика за застрояване на урегулирания поземлен имот на неограничена по степен и по време свобода на преценка за изпълнение на публичната функция на общинската администрация за прилагане на уличната регулация. 

Като създава основание за безсрочно отлагане на реализацията на правомощието за застрояване съобразно с плановото предназначение на урегулирания поземлен имот, поставяйки негово упражняване в зависимост от бъдещо несигурно събитие по преценка на администрацията, нормата нарушава изискването за съразмерност на намеса в правото на собственост", се казва в искането на омбудсмана до КС.

Подчертано е, че възприетият модел явно е продиктуван от

икономическата целесъобразност за преразпределяне на разходите

за проектиране и принудително отчуждаване, необходими за прилагането на плана за улична регулация, съответно - за изграждане на инфраструктурата (от една страна) и темповете на строителството (от друга).

Отправена е забележка за липсата на ефективни действия от страна на общинските власти за отчуждаване на части от имоти за прилагането на плана за улична регулация. И е добавено, че в големите общини с бум на строителството и нарастваща нужда от инфраструктура е установена практика за финансиране на отчуждителните процедури от собствениците и за тяхна сметка, под страх за неопределеното им забавяне поради липса на публични средства.

Според мотивите на вносителя, въведената рестриктивна мярка на ал. 16, чл. 148 от ЗУТ има за цел „към момента на издаване на разрешението за строеж да бъде обезпечена възможността за изграждане на техническата инфраструктура, която ще обслужва обекта на строителството“. Нормативното съдържание обаче не определя как обезпечената нужда – изграждането на техническата инфраструктура, се обслужва от предвиденото обезпечително средство - ограничаване на правото на собственика да получи разрешение за строеж, при условие, че

вече е изпълнил всички изисквания на закона.

През октомври 2020 г., по искане на Висшия адвокатски съвет КС обяви за противоконституционен друг ключов текст в ЗУТ. Става въпрос за 15-годишния срок за отчуждаване на частни имоти, предназначени по устройствените планове за озеленени площи, в рамките на който не може да се иска изменение на това предназначение. Режимът засягаше огромен брой граждани и юридически лица, които бяха длъжни да плащат всички местни данъци и такси за имотите си, безвъзмездно блокирани в полза на общините.

По същото конституционно дело, като действащо в разрез с основния закон беше отменено и изключването на общите устройствени планове от съдебен контрол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във