Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОСЛЕДЕН ТЕСТ ЗА СТАРАТА ДЕСНИЦА

Още една седмица премина под знака на междуособните борби вдясно, наречени кой знае защо преговори за издигане на единна кандидатура за кандидат-президент на България. Според някои анализатори през този период са се откроили още повече непреодолимите противоречия между лидерите на ДСБ Иван Костов и на СДС - Петър Стоянов, поради което вече ставала неизбежна предизвестената дясна смърт. Имаше дори призиви десните сами да сложат край на мъката, като се разделят и спрат окончателно преговорите.
Все пак трябва да се признае, че в последните дни сякаш проблесна и искрица надежда, че би могло все пак да се стигне до излъчване на приемлива обща кандидатура за президент на десницата. Тя бе свързана с лансирането на една безспорно консенсусна фигура като Неделчо Беронов - сегашния председател на Конституционния съд на България, който бе номиниран от Демократи за силна България. Само че това стана по начин, който не се хареса много на СДС, а също и на част от останалите шест партии, включени официално в преговорния процес. Опитът на Иван Костов да ангажира предварително и Петър Стоянов в издигането на най-новата номинация бе възприет като своеобразен ултиматум, издаващ неизживяната командирска нагласа на лидера на ДСБ. Иван Костов е последният човек, който може да поставя тестове пред СДС. Не приемам такава постановка, това е опит за изземване на контролен пакет акции вдясно. Костов трябва да стъпи на земята и да бъде един от нас, призова заместник-председателят на Съюза на демократичните сили Иван Колчаков.
СДС ще подкрепи кандидатурата на председателя на Конституционния съд Неделчо Беронов за единен кандидат на десницата, но ако и останалите партии от осемчленния формат застанат зад неговата кандидатура, обяви пък синият лидер Петър Стоянов веднага след срещата на НИС на СДС с конституционалист №1. Така той фактически отклони идеята на Иван Костов да сложи подписа си до неговия под едно съвместно предложение до парламентарно представените десни партии за издигане на Неделчо Беронов за кандидат-президент. Общата подкрепа на всичките осем партии очаква и председателят на Конституционния съд. Той е категоричен, че в противен случай няма да се кандидатира, както и че не би се съревновавал с когото и да било в някакво предварително състезание в рамките на десницата.
Засега обаче
три от осемте партии са против
неговата кандидатура. Лидерът на БЗНС Георги Пинчев отново заяви, че няма да оттегли издигнатата от него номинация на Петър Стоянов и поради това, че не останало време за номиниране на нови фигури от която и да е партия. Според Пинчев в оставащите само 100 дни до изборите просто няма как една такава кандидатура да бъде припозната от широката аудитория и да бъде избрана за президент.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов смята, че кандидатурата на Неделчо Беронов е опит да се извади Петър Стоянов от надпреварата. ВМРО държи на собствената си номинация - ректора на Нов български университет проф. Сергей Игнатов, уточни той. Председателят на Съюза на свободните демократи Стефан Софиянски също даде да се разбере, че продължава да стои зад кандидатурата на Петър Стоянов.
Главният секретар на БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер пък изрази съжаление, че Неделчо Беронов не е бил предложен по-рано.
Ситуацията е почти патова
защото, както се знае, десните преди шест месеца обявиха, че решението им по този въпрос може да бъде взето само с консенсус. Което означава, че и една от осемте партии от център-дясното пространство, които са представени в парламента, винаги може да блокира избора. Това може би е и причината Петър Стоянов да намекне, че е възможно да бъдат променени правилата на работната група, която трябва да излъчи общия десен кандидат и той да бъде избран с обикновено мнозинство, тоест повече от половината партии да застанат зад него. Само че дали в такъв случай Неделчо Беронов би приел да се включи в надпреварата е много съмнително.
Но онова, което прави впечатление в този момент, е учудващата лекота, с която лидерът на СДС отново проявява готовност за преразглеждане на твърдо договорени положения още в началото на преговорния процес. Именно той бе виновникът да не се спази първият краен срок за номинациите - 15 май. Броени дни преди неговото изтичане от СДС започнаха да се ослушват. До единна дясна президентска кандидатура ще се стигне, но ранното й издигане би я превърнало в политическа мишена, заяви тогава Петър Стоянов.
Действителната причина за
този неочакван пирует
в поведението на сините обаче бе заиграването им с ГЕРБ, което и днес продължава да бъде препъникамък за разбирателството в десницата.
Някои членове на ръководството на СДС не крият очакванията си, че Бойко Борисов може да подкрепи техния лидер за президент, с което да се даде началото на реконструиране на дясното политическо пространство. Впрочем Любен Дилов-син отдавна говори за необходимостта от това и настоява за включването на ГЕРБ в преговорите. Тези дни дори бившият премиер и син депутат Филип Димитров недвусмислено заяви, че този, който може да бъде общ десен кандидат за президент, трябва да се ангажира с идеята за нова архитектура на десницата. Това може да накара десните избиратели да гласуват за него, каза той. Защото демократично мислещите хора не искат картината вдясно да остане същата.
Това несъмнено е вярно, но въпросът е дали точно Петър Стоянов може да бъде този
архитект на новото дясно
Каквото и да прави лидерът на сините, просто няма как да се превърне в такъв, защото е и ще си остане емблематична фигура на старата десница. За Иван Костов важи същото, но той поне не прави опити за намиране на някаква по-широка подкрепа. Според него това е мнима подкрепа, доколкото идва от формации, които нямат зад себе си доверието на избирателите. Доверието на десния избирател е разделено между партиите, които са в Народното събрание, преди всичко между тях, смята лидерът на ДСБ. Той е убеден, че не може без Демократи за силна България, без Демократическа партия и земеделците на г-жа Мозер да се стигне до единна кандидатура. На старата десница, бих си позволил да добавя. Неслучайно и предложеният от него за общ кандидат-президент Неделчо Беронов също олицетворява едно вече познато лице на десните.
Костов обаче има основание да смята, че именно тази кандидатура може да ги обедини, но въпросът е дали тя ще е в състояние да изкара от апатията им и онези десномислещи хора, които отдавна са се отказали да гласуват?
В изказване специално за в. БАНКЕРЪ г-н Беронов изрази своята увереност, че ще разчита много на подкрепата на тази част от избирателите.
Колкото и да не му се иска на Костов да го признае,
в момента само Бойко Борисов
би могъл да провокира увеличаване на избирателната активност на онези, които стоят в центъра или вдясно от него. Но не като заяви подкрепата си за един или друг кандидат на десницата, а ако той самият пряко се включи в кандидатпрезидентската кампания. Защото много от тези пасивни в момента избиратели биха решили да гласуват само ако са убедени, че кандидатът носи ясна заявка за преструктуриране на политическото пространство вдясно.
Но вариантът Бойко Борисов би ознавал сигурна смърт за старата десница и може би ще доведе до изграждането на нова, в която СДС и ДСБ биха имали толкова влияние, колкото сега имат например партии като тази на Стефан Софиянски или на Анастасия Мозер. Затова ако искат да не се самоубият преди предстоящите решителни битки на следващите местни и на следващите парламентарни избори, на които всъщност ще се реши кой доминира в дясното пространство, десните партии би трябвало да решат теста за своето оцеляване. Като дадат отговор час по-скоро на въпроса кого издигат за общ кандидат-президент - Неделчо Беронов или Петър Стоянов!

Facebook logo
Бъдете с нас и във