Банкеръ Weekly

Общество и политика

Пореден рунд за конституционната жалба

Поредната актуализация на темата за разширяване на възможностите за сезиране на Конституционния съд (КС) съвпадна с хода на управляващите да удържат мандата чрез проект за промени в основния закон. В него изрично са разширени правомощията на КС в тази насока, а въпросът за правото на конституционна жалба е в режим на готовност от години като един от маркерите за демократизиране на властта. Резултатът е обаче винаги един и същ - ентусиасти много, но все няма съгласие по детайлите.  

 

Опит за обобщаване на дебата в професионалните среди беше направен последно през 2013 г., когато ръководството на Института за държавата и правото при БАН организира кръгла маса по темата. Почти всички участници се обявиха тогава за въвеждането на индивидуална жалба, но единодушие по въпроса за обхвата на конституционното правосъдие нямаше. Възраженията срещу правото на индивидуална конституционна жалба бяха обаче систематизирани. На първо място - опасенията, че КС ще се превърне в четвърта съдебна инстанция.

Посочен беше проблемът в модела на действащото право, който разпростира конституционния контрол изцяло върху законодателната власт и съвсем ограничено върху изпълнителната. Повечето актове на втората остават извън него, а съдебната власт е изцяло извън конституционен контрол. Индивидуалната конституционна жалба е приложима обаче предимно при защита на права, накърнени с актове на тези две власти, и въвеждането й е безпредметно, ако КС не получи правото да подлага тези актове на контрол за съответствие с основния закон.

Сегашният конституционен съдия Атанас Семов не беше облякъл още червената тога и упрекна директно действащи конституционни съдии в страстно лобиране срещу правото на индивидуална жалба. Мотивът им бил, че възможността да бъдат сезирани от всеки гражданин ще ги затрупа с работа и нямало да могат да се съсредоточат върху важните проблеми. Според тогавашния Семов политическата класа също е ангажирана с тази съпротива, за да запази лукса на КС като вид награда за предишни заслуги. В добавка Семов констатира, че интелектуалното равнище на конституционните съдии ставало все по-тревожно, а шансът за въвеждане на правото на индивидуална конституционна жалба бил в популизма на управляващите.

Бившият конституционен съдия Емилия Друмева беше по-предпазлива, давайки пример с въвеждането на институцията на омбудсмана, която преди това беше непозната за правната ни система. Ролята на адвоката на народа за защита на човешките права обаче Друмева определи като крайно недостатъчна и посочи, че за опазване на основните от тях е необходима закрила в повече, каквато конституцията ни не предвижда. Емилия Друмева предупреди обаче, че правото на пряка конституционна жалба не е панацея. В Германия, където това право е въведено, полезният ефект бил много малък - допуснати за разглеждане жалби са едва 2 процента, а уважените са 2 процента от тези два процента. Според Друмева у нас не е имало досега концепция за обхвата на конституционния контрол - първата такава предложил Пенчо Пенев, също бивш конституционен съдия.

Пенев, който беше също сред участниците в кръглата маса, предложи индивидуална жалба до КС да се допуска не по всякакви искания, а на три основания - при атакуване на приложим закон; при атакуване на необжалваем по закон административен акт, въведена със закон; и при липса на справедлив процес. В последния случай КС нямало да навлиза в материално-правната проблематика, която остава в компетенциите на съответния съдебен състав. На практика обаче това би свело възможностите за защита на индивидуални права, накърнени от изпълнителната и съдебната власт, близо до нулата. Тъкмо затова при тези условия Пенев не вижда нищо революционно или стряскащо във въвеждането на индивидуална жалба.

Пенчо Пенев очерта все пак тенденция на разширяване на конституционния контрол - право да сезират КС получили омбудсманът и съставите на двете върховни съдилища. Това право трябвало да се даде и на всички други съдилища при прилагане на противоконституционен закон. Логиката е, че щом съдилищата могат да отправят преюдициални запитвания до европейския съд в Люксембург, те трябва да могат да сезират и българския конституционен съд. При това, и съдилищата, и омбудсманът трябвало да имат право да сезират съда не само за противоконституционност на закон, но и за противоречието му с международен акт.

Междувременно с промените в Конституцията от 2015 г. право на конституционна жалба получи и Висшият адвокатски съвет. В средата на януари тази година висшият орган на адвокатурата обяви, че подкрепя принципно идеята за въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. "Не бива да бъде подценяван рискът от създаване на обременителна, тромава и неефективна процедура, която би превърнала Конституционния съд в допълнителна четвърта инстанция по разглеждане на правните спорове. Така предоставянето на защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица ще бъде забавено още повече, т.е. извън всякакви разумни срокове", написа тогава в становището си адвокатурата. Но настоя да й бъдат предоставени повече правомощия за сезиране на КС, като наред с възможността да иска обявяване на противоконституционност на законови разпоредби, да има правото да иска и тълкуването им.

В края на май президентът Радев заяви, че вижда в КС готовност да се премине към разглеждане на преки жалби на граждани. Това стана на тежка конференция при представянето на българско издание на избрани ключови решения на германския Федерален конституционен съд. „Ключът за успеха на конституционното правосъдие е достъпността - да могат гражданите да усещат опора в КС при отстояване на техните права“, заяви държавният глава. Никой не пое обаче топката - включително председателят на КС Борис Велчев, който многократно беше заявявал, че е привърженик на пряката конституционна жалба. Също преди да облече червената тога. 

В контекста на протестите малцина се поддават на провокираната от ГЕРБ конституционна еуфория. Първоначално Висшият aдвoĸaтcĸи cъвeт пpизoвa за задължителен широк експертен, разумен и отговорен дебат с участието на представители на цялата правна общност. "B paмĸитe нa тoзи дeбaт cлeдвa нaй-вeчe дa ce oтгoвopи дaли изoбщo ca нeoбxoдими пpoмeни в Koнcтитyциятa, дaли пpeдлoжeнитe пpoмeни нe ca oт ĸoмпeтeнтнocттa нa oбиĸнoвeнo Hapoднo cъбpaниe дa пpoмeня дeйcтвaщaтa  Koнcтитyция, и дopи дa ce oĸaжe нeoбxoдимo дa бъдe cвиĸaнo Beлиĸo нapoднo cъбpaниe – дa имa яceн oбщecтвeн ĸoнceнcyc дaли нeгoвият мaндaт дa oбxвaщa cъздaвaнeтo нa изцялo нoвa Koнcтитyция или дa e caмo зa пpoмeни в ĸoнĸpeтни paзпopeдби нa ceгaшнaтa", се казва в становището на адвокатурата.

Това становище беше последвано от по-остра позиция. В нея е признато, че от една страна пpoeĸтът дaвa нacoĸи зa жeлaнитe пpoмeни в ocнoвния зaĸoн нa cтpaнaтa oт нaй-гoлямaтa пapлaмeнтapнo пpeдcтaвeнa пapтия в дeйcтвaщoтo Hapoднo cъбpaниe. От друга страна обаче "оcвeн гpeшĸи и нeтoчнocти пpoeĸтът cъдъpжa oтĸлoнeния oт ocнoвни пpинципни нa ĸoнcтитyциoннoтo пpaвo и нeмoтивиpaни пpeдлoжeния зa пpoмeни в дeмoĸpaтични инcтpyмeнти, тpaдициoнни зa  нaй-нoвaтa иcтopия нa Бългapия, чиятo пoлзa и знaчимocт e дoĸaзaнa пpeз гoдинитe и ĸoитo ca в yниcoн c нaй-дoбpитe eвpoпeйcĸи oбpaзци".

Toвa oтcтъплeниe oт дocтижeниятa нa ĸoнcтитyциoнaлизмa y нac Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт обявява зa изĸлючитeлнo тpeвoжнo, а много от предложенията - за твърде спорни. Специално са посочени peдът и нaчинът за въвеждане на индивидyaлнaтa ĸoнcтитyциoннa жaлбa, които са наистина странни - тя е добавена като правомощие на КС, но индивидът не е посочен като субект на правото да го сезира. Иначе крайните позиции по дебата може да бъдат обобщени и така: от "Няма нужда от посредници между народа и властта" до "Всеки луд иска да пише до най-големия началник".
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във