Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛЗАТА ОТ ПРОВАЛЕНАТА ДЕПУТАТСКА ВАКАНЦИЯ

Това лято народните представители няма да почиват. Това е фраза, която би следвало да зарадва неособено любящите парламента граждани. Представяме си първите словесни реакции на тези граждани, които като цяло изглеждат така: човек почива, ако е работил нещо. И се е преуморил. И има нужда да си почине и да се възстанови. Всички тези съждения просто не включват членовете на българския парламент. Българските граждани просто не приемат, че те работят.
Но ако се опитаме да направим анализ на случващото се, вместо да реагираме емоционално, пак ще достигнем до същия смисъл. Защо?
Първо, защото българските народни представители (за краткост по-нататък ще ги наричаме депутати, въпреки силните и остри възражения на последните) не се стараят да покажат на избирателите, че наистина работят. А странното е, че все пак го правят. Основно в комисиите. Вярвайте, в парламентарните комисии от време на време се работи...
Разбира се, не във всички. Само един пример за особено състояние на функциониране - без да се върши работа - е Комисията за младежта и спорта. Ако някой се чуди коя е тя, ще припомним, че нейният председател стана известен с предложението си да се кастрират изнасилвачите. Та тази комисия, чиято основна и главна работа е да обсъди и приеме Годишния доклад за младежта, както и да решава разни неща относно нормативните рамки, засягащи проблемите на спорта и младежта, вече трети месец не намира време да се занимае с тази въпроси. Нещо повече, ако си мислите, че депутатите вземат решения, за да ги изпълняват, дълбоко се лъжете. Защото по решение на НС всяка година се приема такъв годишен доклад, но в комисията залежават вече три доклада - този за 2003-а, за 2004-а и за 2005 година. Както се казва, докато депутатите се хванат на работа, младежите, за решаването на чиито проблеми се бори докладът, ще станат възрастни.
Споменатото е само един от серията примери за това, как едни въпроси зациклят по комисиите. Можем да дадем и доста примери как други въпроси бързо се придвижват. Даже извънредно бързо. Подозрително бързо. Което обаче е друга тема... Но от нашата (и от примера със спортно-младежката комисия) следва въпрос, на който трудно може да се даде отговор - как като парламентаристите не спазват собственото си решение ние, гражданите, да разберем и уважим труда на депутатите.
Естествено, липсата на разбиране от страна на гражданите относно труда на депутатите има и друга страна. Ние не само че не сме в състояние да разберем как и по каква причина се случват решенията в комисиите, но трудно можем да приемем и резултата им. Защото онова, което трябва да търпим като граждани, не ни харесва. А източникът, породил житейските ни ядове и несгоди, е и в парламента. Най-ярко олицетворение на отношенията гражданин - народен представител е случващото се в парламентарната зала в петък по време на парламентарния контрол. Там има няколко души - двама-трима министри и двама-трима депутати. Дискутират се проблеми, които по презумпция следва да са проблемите на хората. Липсата на видима заинтересованост към тези въпроси поражда логичния извод - защо депутатите не искат писмени отговори. Така хем ще има отговор, който те да представят пред избирателите си, хем няма да се губи излишно време, което струва пари.
Обикновено депутатското оправдание е, че това също е работа - да ходиш сред избирателите. И депутатите още от петък тръгват към очакващите ги избиратели. Но никой не дава поне елементарна статистика колко от народните представители наистина се срещат с избирателите си и с колко от тях. И, второ, за какво точно се плаща на депутатите. Принципно би следвало да е за изработване и приемане на закони. Ако те изискват срещи - да получават заплата. Но ако срещите са, защото трябва да се свърши някоя партийна или лична работа - да не се плаща.
В крайна сметка народните представители са наемни работници. На гражданите. И трябва да се отчитат пред тях и от тях да получават санкция за качеството и количеството на труда и, съответно, на заплащането. Така работим всички. Защо принципът на оценка и заплащане на депутатите да е друг? Огорчителният, но банално прост отговор е: защото те решават по въпросите за принципите и нормите. И като решат, могат дори да не си спазват решенията, както видяхме от дадения пример. И като не ги спазват, няма санкция.
Така и с несъстоялата се ваканция. Всъщност народните представители тоя път бяха притиснати, нямаха избор. Първо, поради обикновено неудобство - представителствата на ЕС в България няма да имат ваканция заради нашето членство. Някак си не върви нашите хора да им се усмихват от плажа. И тъй като взеха решение, че ще трябва да дадат необходимия сигнал на Брюксел, го дадоха - и те няма да почиват. Но съмнението остава - дали ще работят? Защото по-редното беше да кажат какво и как ще свършат по време на традиционното мързелуване през летните месеци. Има ли достатъчно закони и текстове, по които реално да работят? Или ще стане като през 2004-а, когато се опитаха да работят, но поради липса на хора и материали на практика заседанията се разпадаха.
Най-вероятно и сега ще се случи същото - депутатите ще си щъкат по страната и в чужбина, сигурно и до плажа ще отскочат, а ще се водят, че нямат ваканция и заседават. На някои от тях впрочем и сега видимо им личи, че вече са успели да си починат.
Каква е ползата тогава от така прокламираното намерение да се трудят за членството ни в ЕС? Има такава. Това е един ход, с който народните представители успяха да се присъединят към масата български граждани. Ползата е, че за първи път от доста години насам можем да кажем - заедно сме. Защото и те, като повечето българи - ще се правят, че работят.
Но има и разлика. На депутатите затова ще им плащаме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във