Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИКАТА НА ЦИРКАДЖИИТЕ

В изблик на черен хумор се е родил изразът: Корабът потъва по разписание. Това се опитват да ни съобщят премиерът, президентът, коалиционните партньори и някои министри. Депутатите и опозицията не ги слагаме в сметката, защото те правят това през цялото време.
Две са най-одумваните теми от десетина дни насам: световната финансова криза и какви ги върши Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Всичко речено и сторено в България и по двата въпроса напоследък доведе до това, че при появата на български политици пред медиите или на публично място на всеки му иде отвътре да ги поздрави с крилатата фраза на Сергей Станишев, отправена кой знае защо към опозицията. Премиерът посрещна лидерите на някои десни партии, които искаха да му връчат над един милион заповеди за уволнение, с бодрия възглас
Здравейте циркаджии!
След което самият той и подопечните му произведоха поредица от циркове, за съжаление с опасни последици. Да започнем отзад напред. Във вторник (14 октомври) Сергей Станишев реши, че в ден, в който правителството не заседава, може да се вживее в ролята на партиен лидер. След Изпълнителното бюро на БСП той оповести, че е занимал висшето ръководство на партията с някои реформи в ДАНС и с разходването на бюджетния излишък, което щяло да става внимателно. Откъдето и да го погледнеш, все въпроси от тяснопартийна компетентност, само че в нормалните страни те се решават надпартийно и политически отговорно, въпреки някои предизборни съображения.
След това Станишев се сети, че е премиер и реши да разходи журналистите от Позитано20 до Дондуков1, за да се уверят с очите си, че не е задигнал урната на опозицията, съдържаща подписката за неговото уволнение, а напротив, прибрал я е на сигурно място. Естествено, намериха се ентусиазирани репортери, които придружиха министър-председателя по централното софийско стъргало и побъбриха с него неформално. Браво за тази пиар акция, достойна за графата човек от народа. Очарованата публика се увери (и засне) прозрачната урна, прибрана под навеса при гаражите на Министерския съвет. На това място и дълбоко човешки премиерът сподели пред медиите някои свои съмнения. Не знам дали урната със заповедите за уволнението на правителството да се дава на прокуратурата, след като опозицията смята това за политическа репресия. Прокуратурата има достатъчно работа да гони престъпниците, рече той. Замисли се и тъжно додаде: Най-обидното, което прави опозиция, са измамата и лъжата. В това число и към тези, които са подписали с убеждения. Но с толкова много манипулации и фалшификации дискредитира цялата си инициатива.
Изводът
Тази подписка очевидно е бръкнала в здравето на премиера, след като толкова се занимава с нея във време на невиждана финансова криза и насред подслушваческия резил на ДАНС, който поставя под съмнение свободата на личността в претендиращата че е демократична страна България. На 9 октомври премиерът демонстрира финансова и икономическа компетентност, уверявайки целокупния народ, че няма страшно, политиката на правителството е такава, че
трусовете по световните борси ще ни подминат
Държавата, рече премиерът, ОТ СОЛИДАРНОСТ СЪС СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, щяла да гарантира до 100 000 лв. влоговете и у нас. Не от уважение към българските гласоподаватели и данъкоплатци, не заради отговорностите, произхождащи от поста му на министър-председател и лидер на най-голямата от управляващите партии, а поради международното положение! Значи според него излиза, че ние сме къде-къде преди европейските страни и по доходи, и по демокрация, ама какво да правим, в ЕС сме, ще се съобразяваме с тях. Е, как да не вярваме на такъв човек, който тъкмо ни вдъхна национално самочувствие и взе, че се отплесна по други теми. Историците, поне по замисъл, трябва да се отнасят сериозно ако не към делата си, то поне към документите. И премиерът се отнесе изключително отговорно към подписката, като прекъсна финансовия си анализ и обърна внимание на журналистите, че в нея има повтарящи се имена и сбъркани ЕГН-та. Ама... то и в избирателните списъци е пълно с такива, само че и Сергей Станишев, и Ахмед Доган, пък и другите политици са над тези неща. Но да се върнем в реалността.
Премиерът успокои нацията, че финансовата криза ще ни подмине, а след няма и два дни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров отново хвърли народа в смут. Не може световната финансова криза да не даде отражение върху икономиката в България, умозаключи той във Варна, където уважи суперважното партийно събитие - Петия младежки социалистически форум. Министърът продължи с ценните напътствия и прогнози в присъщия си стил. Кризата, според него, дърпа заплатите надолу, но, от друга страна, прави същото и с цените. Цените на нефта тръгнаха стремително надолу, а със закъснение от шест месеца се очертава поевтиняване и на газа. Оттам се очертава цените на хранителните и потребителските продукти да започнат да намаляват. Това намаляване на цените обаче малко радва бизнеса, тъй като говори за свиване на пазара, завърши министърът и призова чуждестранните инвеститори да дойдат в България.
Всъщност традиция е - когато енергоносителите по света поевтиняват, в България нафтата, бензинът, токът и парното да поскъпват. Иначе е похвално, че откакто стана министър (т.е. от лятото на 2007 г.), Петър Димитров неуморно наблюдава цените. Преди повече от година той прозря, че храните у нас поскъпват неприлично, защото румънците минават границата и пазаруват евтино у нас. Оттогава оризът поскъпна няколко пъти. Петър Димитров, бидейки зает да наблюдава световните движения на финансовите пазари, е пропуснал да отбележи, че продуктът у нас е станал по-скъп поради непосилното за икономиката ни количество китайски ресторанти.
Как да диша спокойно българският вложител, данъкоплатец и човек, който се кани да гласува на следващите избори, след като премиерът му казва няма страшно, а министърът на икономиката твърди
напротив, няма начин да няма страшно
Но с какво всъщност се занимават държавните мъже, ако не с финансовата криза или със защитата на ценностите на свободата на личността и демокрацията? Интересуват ги далечните парламентарни избори идното лято и предстоящите тази есен партийни конгреси. Твърдят, че неадекватното поведение на премиера напоследък е следствие от вътрешнопартийни и вътрешнокоалиционни боричкания. Това може и да излезе вярно, защото преди седмица дори президентът Георги Първанов се скара дипломатично и безадресно на политиците. Ако не се създаде стабилна управляваща коалиция след парламентарните избори, може да се наложи повторен вот в рамките на същата година. Това прогнозира на 10 октомври държавният глава и предупреди, че личните войни между лидерите са в състояние да минират всякакви бъдещи съюзи, което пък създава риск от появата на политически чудовища. Евентуална компроматна война преди изборите окончателно може да отблъсне хората от политиците, подчерта Първанов. Според него нямало трусове в националната сигурност заради ДАНС, а само в някои структури. Първанов отказа да коментира уволнението на заместник-председателя на агенцията Иван Драшков, защото това е работа на самото ръководство на ДАНС и на министър-председателя, който наблюдава службата. Да припомним само, че в началото на скандала с подслушването на депутати и журналисти президентът рече, че това е много шум за нищо.
Излиза, че ако той не желае да се шуми, има кой да го направи. Лидерът на ДПС Ахмед Доган постави на нокти премиера, като се изказа остро срещу уволнението на Драшков. Гафът се състои в следното - ако вместо да ти ампутират лявата ръка, ти махнат левия крак, значи се получава едно голямо недоразумение, скастри той Станишев. Както справедливо отбеляза Кеворкян обаче, никой не попита лидера на ДПС кой от двата крайника всъщност е трябвало да бъде отстранен.
Заради тези медийни престрелки следващата седмица ще произтече нещо като
политически съвет на тристранната коалиция
Още в понеделник (13 октомври) премиерът обяви, че е готов да обсъди въпроса в такъв формат. На всичко отгоре на следващия ден в пресата някой написа, че бившият вътрешен министър Румен Петков ще призове на конгреса Станишев да си подаде оставката. Петков, който е топлата връзка с президента и с ДПС, най-малкото защото отговаря за коалиционната политика в партията, първо уточни, че може и да не чака чак до конгреса, защото дори и той не бил чак толкова търпелив. По-късно би отбой! Другарите на Петков пък вече открито спрягат името му като евентуален конкурент на сегашния лидер на БСП за председателския пост. Тези, които очакват на конгреса да има нощи на дългите ножове, да има вътрешни схватки, няма да дочакат това да се случи, коментира в отговор Станишев.
Може и така да е. Ножовете (вътрешнопартийните и вътрешнокоалиционните) вероятно ще бъдат прибрани, след като президент Първанов разпореди, в така присъщия му стил, думам ти, щерко-партийо, сещай се, зетко Доган. Да не говорим, че шефът на ДПС вече смекчи тона. Нямам отношение към персоналния проблем в ДАНС, отсече той в парламента във вторник, където ръководството на подопечното му движение реши да заседава. Доган отказа каквито и да било повече коментари по тази и други теми. А финансовата криза? А обедняването на хората в България? Това сякаш остава назад в дневния ред на българските политици. Вероятно след парламентарните избори догодина, които толкова ги занимават, за пореден път ще разберат, че прекален циркаджия и на публиката не е драг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във