Банкеръ Weekly

Общество и политика

Политика в мрежата - мераци и безчинства

В последните години традиционните места за политическа пропаганда - печатните и електронните медии, се оказаха прекалено лесна цел за подчиняване. Идеята, че партийци оказват натиск върху свободата им, беше поставена под съмнение, след като самите вестници и телевизии се затичаха към леглото на поредната политическа клика. Днес обаче истинското предизвикателство за пиар стратезите е овладяването на интернет пространството. Възможно ли е мрежата да бъде колонизирана така, че да служи като инструмент за убеждаване в полза на една или друга кауза?


След протестите на Орлов мост за Закона за горите премиерът Борисов разкритикува младежите в ГЕРБ, че не са били достатъчно активни в интернет. Упрекът, който изказа на конгреса на младежката организация, говори, че той осъзнава прекрасно, че пропагандната война не може да бъде спечелена без


засилено онлайн присъствие.

Голяма ваша грешка, голямо бездействие, защото вие можете да си говорите с тези хора на един и същи език. С интернет обществата вие трябва да общувате непрекъснато, а не когато излезе протестът, ние да реагираме. Тук ми е големият упрек към вас, младите хора - технологиите се развиват шеметно, интернет пространството става едно от местата, където най-често младите хора обменят своите мнения, мисли, надежди, разочарования, хули и всичко останало, декларира той в 40-минутна реч.


Искането му е разбираемо - няколко хиляди души в мрежата постигнаха с протестите си за Закона за горите нещо, което, изглежда, милионите потребители на традиционните медии не могат. Да не забравяме и че социалните мрежи бяха основният посредник за събирането на протестите след случая Катуница. Отговорът на въпроса как да се стигне до печелившото политическо поведение в интернет - ненатрапчиво и в същото време привлекателно и убедително - не е никак лесен.


Колкото по-активна, дори и агресивна дискусия има върху една политическа платформа, толкова по-големи са нейните шансове да спечели привърженици онлайн, смята пиар експертът Максим Бехар. За него, ако привържениците на дадена партия в интернет искат да са убедителни, трябва да имат независимо, дискусионно, аргументирано и


аналитично поведение

То трябва да допуска в онлайн платформата на една политическа сила и други мнения, често противоположни на тези, които тази сила отстоява. Той обясни пред БАНКЕРЪ, че характерното за интернет потребителите в България е, че са хиперактивни, високоинтелигентни и чувствителни към всяка измислена едностранна пропаганда.


Според Вени Марковски от интернет общество управляващите вече са се превърнали в лидер в контраагитацията в мрежата. Логично е след овладяването на вестници, телевизии и радио сега ГЕРБ да се стремят да овладее и тази сфера, смята той. Освен обикновените тролове забелязвам, че напоследък в интернет има и хора, които са се вслушали в съвета на премиера. Минути след като излезе политически коментар, се появяват анонимни или най-малкото неизвестни хора и нападат този, който критикува властта. Това не може да е случайно, сподели той пред БАНКЕРЪ. Според него подобно следене се организира или по държавна, или по партийна линия.


Но дори една партия да разполага със силна и мотивирана онлайн агитка, това изобщо не означава, че ще пожъне успех. В крайна сметка ГЕРБ спечелиха последните парламентарни избори, без изобщо да са разработвали тази ниша. Години преди те да се сетят, че навлизането във виртуалното пространство е задължително, там вече властваха поддръжниците на БСП и ДСБ. Които пък имаха


слаби резултати

на последния вот за Народно събрание.


Изборите през 2009 г. бяха първите, на които се усети силна политизация в коментарите под материалите, които медиите публикуват онлайн. Във форумите с голяма посещаемост положението беше същото. В повечето случаи това, разбира се, значи, че е налице организирана дейност на партийните централи, а не че е избухнала спонтанна любов към партиите. В не един сайт дългогодишни форумци настояваха за проверка дали от един и същ IP адрес не пишат повече хора, занимаващи се с агитация. Тогава особено осезаемо беше нашествието на поддръжници на Тройната коалиция.


Иначе трайна тенденция във форумите са бурните реакции на пишещите под материалите за ДСБ и особено за Иван Костов. Понякога интересът към тях е по-голям и от този към настоящите управляващи. Повече от десетилетие след като сдаде властта, Костов не спира да бъде обект на разгорещени спорове и дебати.


Въпреки засиленото присъствие на политически тролове и преди миналогодишните избори официално партиите така и не признаха да организират кампании за влияние в интернет. Начинът да разпознаете агитаторите им е, като различите впечатляващото им неумение да общуват нормално. Причината е, че те присъстват онлайн с особена мисия. Издава ги най-вече вдървената защита на определена теза и насочването на разговора към личността на форумните им опоненти, вместо към самия спор. Впрочем дали това поведение носи повече ползи, отколкото вреди на организацията, която защитават? Партиите трябва да се замислят дали да подхождат към изтънченото изкуство на политическата реклама като към налагане на съветска пропаганда.


Негативните кампании

особено в интернет, често водят до обратния резултат, а свръхактивността на политическите последователи отблъсква обикновения потребител.


Ако за политическата активност във форумите и фейсбук се плаща, то това със сигурност са пари, хвърлени на вятъра, смята Максим Бехар. Според него над 90% от защитаващите партии във форумите са техни активисти. Ако пък са взели участие и пиар фирми, то става въпрос за гаражни фирми, а не сериозни агенции. Прекалените хвалби, както и измислените оплювки веднага си личат и отблъскват читатели, почитатели или просто минаващи край тези страници посетители. Това е контрапродуктивно и абсурдно, защото те искат да прочетат анализ или позиция, които платени ученици с речник от 150 думи едва ли биха могли да напишат.


Бехар припомня, че все още в България няма нито една успешна история за политик, който печели избори онлайн. В интернет пък по-скоро стоят фенове, които искат да подкрепят или наругаят някого, а не да си оформят там политическото мнение. Ама премиерът Борисов каза нещо.... Веднага във фейсбук се заражда гневна дискусия колко е нагъл или неподготвен, която преминава в яростна атака срещу комунистите и техните съюзници и междувременно тук-там някой вкара в оборот и царя и тройната коалиция...


Пиар бизнесът трябва да се научи да мениджира новите медии така, че те да не бъдат смятани за контролирани, манипулирани и пропагандни, допълва той. Често политиците създават онлайн медии само за да ги хвалят и превъзнасят. Това е най-голямата грешка, която агенция или една политическа сила могат да допуснат сега.


Важна част от политическата онлайн пропаганда е поддържането на собствен сайт, блог и фейсбук профил. Сред политиците със сериозно присъствие в мрежата се отличават Иван Костов, Мартин Димитров, Антон Кутев, Петър Курумбашев, Ивайло Калфин и Кристиян Вигенин. Иначе ако ви влече общуването с въображаеми авторитети, във фейсбук бихте могли да се срещнете с Бойко Борисов или пък с Росен Плевнелиев. Имайте предвид обаче, че всичките им


многобройни профили са фалшиви

Една от неяснотите в интернет е дали статиите и постовете в профилите на политици са наистина авторски. Вени Марковски казва, че българските избраници все още не са възприели тактиката на Обама, чийто екип пише в профила му във фейсбук и туитър. Когато автор на коментарите е лично американският президент, пък се отбелязва с BO в началото. За Марковски в това няма нищо лошо, тъй като качествата на екипа на даден политик говорят и за самия него. А и едва ли е по силите на някой, който управлява държава или министерство, да бъде постоянно онлайн и да докладва бодро пред онези, които представлява. Така че възможностите на интернет за налагането на по-пряка демокрация съвсем не са неограничени.


Въпреки че е завършил изчислителна техника и би трябвало да е на ти с технологиите, държавният глава Плевнелиев няма особени причини да бъде доволен от своя онлайн статус. Месеци след като встъпи в длъжност, на англоезичната версия на сайта на президентството все още стоеше информацията, че стопанин на Дондуков 2 е Георги Първанов. Плевнелиев впрегна каруцата пред коня, лансирайки грандиозната идея за хай-тек музей в София, преди да санира електронна страница на оглавяваната от него институцията, която все още изглежда дървено. Едва в края на миналия месец от президентството обявиха, че е избран изпълнител на новия му сайт, който ще струва на данъкоплатците около 14 хил. лева. Както споменахме, държавният глава все още няма официална страница във Фейсбук, но пък си откри Туитър акаунт.


Бившият регионален министър обеща да използва мрежата за отваряне на институцията към избирателите и засега направеното в тази насока еобещаващо.Заседанията на съветите на президентството, с изключение на този по националната сигурност, се


излъчват на живо

nbsp;


Сравнително бързо се качва и информация за събитията, в които държавният глава участва, както и неговите изявления. Дали обаче Плевнелиев няма да стане първият президент, чиито рейтинг е пострадал заради прекалена откритост? Поради бързане да се демонстрира прозрачност Стратегията за интеграция на ромите се появи на президентската страница под името 13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf. Тъй като авторството на документа принадлежи на МВР, вероятно във вътрешното ведомство трябва да се търси и дълбокият интелект, измислил заглавието на файла. Това, разбира се, не оправдава екипа на държавния глава, който, изпълнявайки директивата за осветляване, все пак трябва да хвърля по едно око на онова, което качва. Плевнелиев се закани за случая да има наказани и дотам...


Гафът привлече сериозно внимание нетолкова защото наруши лицемерните традициите на политическата коректност. Истински смущаващото беше, че той изкара наяве отношението на институциите (а и това на мнозинството от българите) към ромите. Това е и една от хубавите страни на интернет - въпреки че в доста аспекти прави контрола по-лесен, понякога мрежата допуска истината да изтече и да бъде забелязана още преди неправилното съдържание да бъде коригирано.


Според Вени Марковски фейсбук е изместил форумите на вестниците като пространство за сериозни коментари и качествен политически дебат. Въпреки това и макар да не могат да се конкурират със социалните мрежи по ниво на интерактивност, познатите медии си остават естественото поле за по-сериозни и задълбочени разследвания и анализи. Защо такива, най-вече в България, се правят все по-рядко, е друг въпрос. Драмата за хората, които се занимават и с вестници, и с интернет сайтове е, че мрежата не се оказа достатъчно печеливша, за да може съдържанието просто да бъде прехвърлено там, без особени компромиси в качеството. Да, традиционните медии у нас наистина се намират в упадък, но достоен техен заместител все още не се е появил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във