Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЦИТЕ ОЩЕ СМЯТАТ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА МАЛОУМНИ

Проф. Михаил Константинов пред в. БАНКЕРЪ

Михаил Константинов е роден в София на 5 март 1948 година. Професор е по математика в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Автор е на над 460 научни статии, доклади и 25 книги и учебни пособия по математика и теория на управлението в страната и чужбина. Става особено популярен с участието си в почти всички централни избирателни комисии след 1989-а, както и с изявите си през последните години като политически анализатор. Ръководител и участник е в работните групи по изготвяне на законопроекти в областта на науката, образованието и изборната дейност. Координатор е на Европейския съюз за България по въпросите на електронното гласуване.

Проф. Константинов, участвали сте в десет от всичките тринадесет досегашни централни избирателни комисии. Кое ви прави впечатление при предстоящия вот?
- Направените промени в Закона за избор на президент и вицепрезидент бяха изцяло в положителна посока. Моят упрек е, че те по-скоро не бяха достатъчни. Основната промяна е интегралната бюлетина - един съвременен начин за гласуване, който допринася за избягване на редица манипулации. Например възможността за внасяне или изнасяне на бюлетини, а и за тяхната подмяна - нещо, което е често срещано явление, особено по време на местни избори. Въведоха се и по-строги санкции за двойно гласуване, купуване на гласове и т.н., което също бе необходимо.
Смятате ли, че законът гарантира справедливото протичане на сегашните избори, ако се спазва?
- Правилно направихте уговорката ако се спазва. Защото сам по себе си законът нищо не гарантира. Необходимо е да се следи строго за неговото спазване. Ако това стане, би трябвало да се прекрати изборното мошеничество, в частност двойното гласуване, а също и изборният туризъм. Между другото, той е фатален само при местни избори.
Поставен бе въпросът за заличаване от списъците на живеещите в чужбина. Смятате ли, че това ще свърши работа?
- Всъщност нищо особено не се е променило. Това прочистване на списъците, което още не е станало, но се канят да го направят, е предвидено отдавна по закон. Съществува си като изискване от много години, но просто никой не го беше изпълнявал. Най-сетне се сетиха, че има такъв законов текст. Досега всички правеха мили очи на Доган - да не би нещо да го обидят, и не прочистваха списъците.
А защо смятате, че промените са недостатъчни?
- Ами аз например бих премахнал удостоверенията за гласуване на друго място освен за членовете на секционни избирателни комисии, които нямат възможност да гласуват там, където е постоянният им адрес. И може би за охраната от МВР. Тъй като всичките случаи на двойно гласуване, които е имало в страната, са били извършвани от хора с фалшиви удостоверения за гласуване на друго място.
Откъде идва това голямо оскъпяване на сегашните избори за държавен глава?
- Бих използвал за обяснение един от законите на Паркинсън. В случая става въпрос за исканите средства и за времето за извършване на една работа. Значи, ако дадена дейност струва 100 лв. и се извършва за един час, държавната организация иска 200 лв. и два часа за нейното изпълнение. Висшестоящият орган, който се досеща, че сумата е надута, но не знае точно с колко, вместо да я съкрати наполовина и по този начин да я върне в реалния й размер, я намалява само с 25 на сто. Тоест от 200 - на 150 лева. Но по този начин вече имаме с 50 на сто оскъпяване на изборите. Същото важи и за времето. Смешно е, че сега станахме свидетели на същото нещо. Защо ли? Ами защото изборите струват реално 13 млн. лева. Това ще ви го каже всеки специалист. Управляващите поискаха първоначално 26 милиона за тяхното провеждане. После министърът на администрацията Николай Василев резна 6 милиона, което е горе-долу една четвърт. И днес излиза, че изборите ще бъдат проведени за 20 млн. лева при реална цена 13, максимум 15 милиона. Значи ще имаме оскъпяване с 50 на сто, както си е по Паркинсън.
Определена бе най-ранната възможна дата за вота - 22 октомври...
- Несъмнено това създаде известно затруднение за опозицията, която твърди, че няма да успее да се подготви. Обаче българите би следвало да се научат, че управляващите винаги ще използват всички законни средства, за да си улеснят живота. Така че никой не й е крив на опозицията. Какво й пречеше в началото на годината да издигне кандидат? Тогава щеше да й е все едно кога е датата на изборите. Те изпуснаха всички възможни влакове, а сега питат защо им орязаха една седмица.
Питат, защото водевилът вдясно май още не е приключил.
- Като десен избирател съм дълбоко огорчен от неспособността на десните лидери да се държат адекватно. Това, разбира се, не е упрек към господин Беронов, който в известен смисъл бе хвърлен в последния момент на кучетата. Но аз се учудвам на друго. Не се говори за политика, по дяволите! С какво ще победим ние Първанов? С личността на Беронов ли? Ами като лични качества сегашният президент прави по-добро впечатление. Той е по-спортна фигура, по-млад, по-енергичен. Значи би могъл да бъде победен само с нова политика, с нови идеи. Но не виждаме нищо подобно. Повтаря се едно и също - кой щял да подкрепи Беронов, кой нямало да го подкрепи. Колко партии от така наречения формат осем имат реален електорат? Може да ми се обидят, но истината е, че за повечето от тях биха гласували една шепа хора. Значи формалната подкрепа на един или друг ръководител или партия няма никакво значение. Трябва да се иска подкрепа от хората, от дясномислещите избиратели. Би трябвало да ни се каже ясно защо да гласуваме и даже, ако може, да ни се извинят за досегашното безобразие. Хората са дълбоко обидени и много от тях въобще няма да отидат да гласуват, както впрочем направиха и на предишните избори, защото тогава и Петър Стоянов се обяви за независим.
Как гледате, между другото, на независимите кандидат-президенти?
- Честно казано, този абсурд за независимите кандидати, подкрепени от партии, просто не ми се коментира. От какво са независими те всъщност? В САЩ например от време на време се появява и някой независим претендент, какъвто бе известният милионер Рос Перо. Плаща си човекът колкото струва масрафът, пускат го по националните медии, споделя някои лично свои идеи и получава от 5 до 10 на сто от гласовете. Естествено, печели някой от кандидатите на Републиканската или Демократическата партия. Във Франция зад десния кандидат застава коалиция от десни партии, зад левия - също. Зад Льо Пен застава неговият Национален фронт. В Русия президентът Путин също си направи партия, която застана зад него на изборите. А тук всички се обявяват за независими. От кого? В думата независим има определен смисъл. Най-общо казано, тя означава независим от нещо. Нека да обяснят от какво са независими. Истински фарс е това, на което сме свидетели в момента.
Може би е опит за дистанциране от компрометираната политическа класа?
- Така е. Но опитът хич не е интелигентен, защото те предполагат, че българите са малоумни. Че може да бъдат излъгани, че бившият шеф на социалистическата партия Георги Първанов е независим от БСП. Или от ДПС? Неделчо Беронов също, който реално е издигнат от ДСБ и очевидно е приет със скърцане на зъби от други десни партии. Нима е независим от тях? Не сме толкова прости, че да ни лъжат така. Крайно време е политиците да заиграят честно. След като искат нашето доверие, нека кажат открито с кого са и за какво са. Като не смеят да го кажат, тогава явно трябва да си отидат и на тяхно място да дойдат други, които да кажат смело: Подкрепете ни, защото ще правим такава и такава политика. И ще си носим отговорността.
Дойдохме на темата за изхабените политици и изхабените партии. На хоризонта не се задава нищо ново освен вездесъщия Бойко Борисов?
- Ами това е естествена реакция. Има една група хора в България, които през последните 16-17 години си вадят хляба с така наречената политика. За това време те се депрофесионализираха напълно. Защото всеки от тях е имал някаква професия, преди да стане политик. Сега биха ли могли да се върнат отново към своите първоначални професии? Първо - не могат, второ - не искат. Така че, апелирайки за подмяна на елита, ние все едно им предлагаме да извършат ритуално самоубийство. Всеки нормален индивид би предпочел точно обратното - да продължи да си живее, както досега. Е, щом не се сещат сами да се оттеглят, трябва избирателите да ги сменят. Италианците, след като им писна да ги управляват мафиоти, накрая казаха: Баста!
И стигнаха до Берлускони...
- Да, но сега и него го махнаха, макар че това стана с някакви си двадесетина хиляди гласа. Ето, поне имат чувството, че сами правят нещо.
Не мислите ли, че се преувеличава значението на предстоящия вот, след като президентската институция няма особено големи правомощия?
- Не съм съгласен, защото съм убеден, че президентът има големи правомощия. Аз не мога да разбера как толкова години се заблуждават хората, че българският президент бил слаб. Той е силен, но не толкова с конституционните си правомощия, а благодарение на редица специални закони. Така например президентът подписва назначенията на всичките 160 български посланици. Правителството съгласува с него назначенията на шефовете на разузнаването, на Националната служба за охрана, на Служба противопожарна и аварийна безопасност и пр. Президентът назначава една трета от конституционните съдии. Той има своя квота и за маса други държавни комисии. Виждаме, че в момента главният прокурор е човек на президента, външният министър - също. А да не говорим за всички други знайни и незнайни назначения, които са станали с неговото одобрение. Безспорно началникът на държавата, силният човек в България, в момента, е Георги Първанов. Той постигна това за последните пет години, използвайки всички законни, надявам се, средства за целта. Може би предишните президенти не ги използваха докрай. Бих казал, че те не употребиха в пълна степен потенциалните възможности за влияние, които им дава президентската институция.
Може ли г-н Беронов да отговори на очакванията на избирателите за един силен десен президент?
- Мога да кажа само, че лично се надявам да е така. Като дясномислещ човек не бих могъл да направя друго, освен да го подкрепя, след като кандидатът вече е определен.
Тези дни обаче се появиха сигнали, че е възможно да се стигне и до друга дясна кандидатура...
- За съжаление бъркотията вдясно все още не е приключила. Даже, както стана ясно, още не е напълно закрита кандидатурата на Петър Стоянов. Чисто теоретично той също може да е кандидат на десницата и явно натам тласка нещата Бойко Борисов. Въпреки че всяко негово изказване, също като заповедите в казармата, е предпоследно. Това е характерна негова особеност, благодарение на която държи на нокти цялата политическа класа. И гледката отстрани е много забавна. Но не знам дали това може да се квалифицира като коректно политическо поведение. Аз даже за самия Борисов не съм 100 процента убеден, че няма да участва в тези избори. Така че и тази опция остава. Да не говорим, че съществува реалната възможност да се появят и малки десни кандидатчета. Както отляво Първанов е атакуван от ген. Любен Петров, така могат да се появят и някои параобразувания вдясно.
Лидерът на Ред, законност и справедливост Георги Марков такъв ли е?
- При неговото агентурно минало ще стане за резил, ако реши да се кандидатира. Той трябва да знае, че доносите му отдавна са публични и сега не се публикуват дословно само защото бяха разкрити още през 1993-а и са нещо като стара стока.
Появата на втори кандидат отдясно обрича ли на провал десницата?
- Зависи колко е силен този кандидат. Защото някой може да се самонарече десен, а да е пренебрежимо слаб. Но, естествено, наличието на двама сериозни десни кандидати си е истинско самоубийство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във