Банкеръ Weekly

Общество и политика

Политическите валенции на президента

Александър Маринов

 

След като отшумяха непосредствените емоции около встъпването в  длъжност и началото на мандата на новия държавен глава, анализаторите се опитват да избистрят политическия му профил и да разшифроват властовите му намерения и амбиции. Румен Радев е по-сложна личност от предшествениците си, а и изтеклото време е кратко, затова тази задача не е лесна. Но вече се изясниха няколко неща.

Първо, опровергани бяха твърденията, че новият президент ще е лява версия на Росен Плевнелиев. Радев може да бъде упрекван в редица отношения, но не и че е инструмент на политиката на БСП и на нейното ръководство. Това не би трябвало да е изненада, тъй като подобни ясни сигнали бяха излъчени още по време на предизборната кампания, но сега допускането е подкрепено с факти. Самостоятелността, или както се казва,

еманципацията на държавния глава

спрямо "Позитано" 20 е безспорна, отчита се от ръководството на социалистическата партия и дори предизвиква определено разочарование. Друг е въпросът, че в стремежа си да покаже, че не действа по внушения и в интерес на БСП, Радев стигна до крайности и допусна сериозни грешки от кадрово и политическо естество. Достатъчно е да припомним състава и (не)свършеното от служебното правителство.

От политическа гледна точка подобно поведение може да е тактически оправдано, но в дългосрочен план неизбежно ще изникне проблемът за изпълнението на основните предизборни ангажименти, които бяха съществена част от аргументите на ръководството на БСП за издигането на Радев. Постановката, че определени политически обещания няма да бъдат изпълнявани само защото социалистите ги подкрепят, е незащитима и губеща. От друга страна, ако демонстративното разграничаване от левицата продължи, това ще започне да се отразява на доверието и подкрепата към президента сред електоралното ядро, което осигури победата му.     

Второ, стана ясно, че новият президент няма намерение да инициира каквито и да било съществени промени във външната политика на страната -

геостратегическата ориентация остава същата

В този случай тенденциозността на обвиненията в прокремълски забежки лъсна толкова ясно, че се наложи дори бившият президент Петър Стоянов да опровергава най-агресивните критици на Радев, като ги предупреди да не го вкарват зорлем в тази измислена роля. Новият президент засега се проявява като перфектен "натовец", много по-убедителен от предшественика си, защото е компетентен в най-важните области и се държи с достойнство, без да сервилничи.

Фактът, че Радев се придържа към правоверна евроатлантическа линия, обаче поражда и редица неясноти относно бъдещето. Засега - както по тази група проблеми, така и като цяло - президентът не дава никакви сигнали, че възнамерява да реализира ключовия предизборен ангажимент и посланието, които му донесоха победата - формулирането и отстояването на българския национален интерес. Курсът "каквото решат силните в НАТО, все е добре за България“ продължава, но заедно с него неизбежно ще се задълбочават проблемите, на които Радев акцентира толкова основателно в кампанията си.

Комбинацията от посочените две обстоятелства видимо дразни личните противници на Радев, които тъпо и упорито се опитват да го върнат обратно в клиширания пропаганден образ на ултраляв и проруски политик. Например, чрез откровено лъжливите новини, че се подготвя формиране на пропрезидентска партия, която ще бъде едновременно крайнолява, лоялна към Кремъл и финансирана с руски рубли. Възникването на такава формация е възможно, но отсега може да се предвиди, че тя няма да има нито една от посочените характеристики.

Трето, новият президент показа, че

няма да напада първи

партиите и техните лидери, но също така няма да остави без отговор нито една враждебна стъпка от тяхна страна. Противно на внушенията, че трябва да бъде "над нещата", т.е. да се прави, че не забелязва нападките, Радев отвръща на всяка атака с контраатака, от което засега печели. Противниците му разбират това, поради което по-хитрите от тях избягват да влизат в открит сблъсък с него. Проблемът е, че липсва степенуване на реакциите в зависимост от обществената значимост на темите, ставащи почти ежедневен повод за напрежение, главно между президента и ГЕРБ.

В този цялостен контекст заслужава внимание и една особеност на поведението на държавния глава - той е склонен периодично да прави политически

жестове към традиционната десница

като възприема или поддържа някои от техните идеи. Най-характерният пример е изразената още по време на предизборната кампания подкрепа за "румънския модел" на борба с корупцията по високите етажи на властта, която по-нататък еволюира към някаква (засега неизяснена) концепция за единен и независим (от изпълнителната власт) антикорупционен орган. Тази идея се потвърждава периодично от президента, въпреки стремежа му да балансира между властовите центрове в съдебната система, които имат различно отношение към нея и в същото време се стремят активно да я експлоатират.

Причините за неслучайните актове на добронамереност към традиционната десница могат да бъдат няколко, въпреки че засега можем да спекулираме по темата. От една страна, това е тактически инструмент за противодействие на ГЕРБ чрез привличане на подкрепа не само отляво, но и отдясно. Оцеляването и хипотетичното възраждане на субектите от традиционното дясно пространство е съществена пречка пред вътрешнополитическото легитимиране на ГЕРБ като дясна партия (външнополитическото легитимиране има съвършено друга природа и е въпрос единствено на интересите на силните фактори в ЕНП). Редица от политическите инициативи на десницата са неприемливи за ГЕРБ, но популярни в обществото, поради което възприемането им - поне като политическо говорене - е удачен тактически ход.

От друга страна, и това е по-важното съображение, ако Румен Радев и неговото обкръжение замислят

собствен политически проект

участието на хора, симпатизиращи на традиционните десни идеи е задължително. За да бъде успешен, този нов проект трябва (поне видимо) да бъде национално обединяващ, скроен далеч над традиционните идейно-политически разграничения. Може да се допусне, че съставянето на служебното правителство е било замислено именно като експеримент за привличане на хора, идентифицирани с разнообразни сегменти от политическия спектър. Експериментът бе определено неуспешен, но това не означава, че опитите няма да продължат.

Остава да видим дали тези епизодични ходове наистина са част от по-цялостен план (какъвто предполага естествената склонност на Радев към стратегическо мислене), или изолирани тактически стъпки с къс хоризонт и неясни последици.      

Facebook logo
Бъдете с нас и във