Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СКАНДАЛИ: НАЧИН НА УПОТРЕБА

Без преувеличение може да се каже, че бавно и полека през последните години българското общество стана тежко зависимо от явлението скандал. Тази думичка от френски произход, която означава неприлична, шумна, нередна постъпка, възмущаваща околните и нарушаваща обществения ред, вече почти не слиза от вестникарските заглавия, радио- и телевизионните репортажи и често от разговорите на обикновените хора. Върху тази констатация бе основан един публицистичен анализ, излъчен преди четири години по радио Свободна Европа. За съжаление оттогава до днес нищо не се е променило.
Скандалите продължават да се вихрят все така - практически във всички сфери на обществото. Но като че ли най-грозни са те в политиката, където отдавна прекрачиха мислимите граници на приличие. Потвърди го и последният скандал в парламента, иницииран от лидера на Атака Волен Сидеров. Особено тревожно е, че политическите скандали, свързани с корупция и непочтеност, вече престанаха да бъдат сензации, а се възприемат като нещо нормално. А оттук до примиряването със съществуването им има само една крачка. Иначе самото предизвикване на скандали, тяхното разпалване или пък успешното противопоставяне на въздействието им са основни форми на проява на политическа активност, която сама по себе си не би трябвало да се възприема негативно.
Скандалите са част от демокрацията, бе заявено в германските медии във връзка с драматичните разкрития за нелегални финансови и дарителски практики на бившия германски канцлер Хелмут Кол и други известни политици от партията CDU. Така ли е наистина? При изпитани демократични системи може би. Защото там избухването на скандали от типа на аферата Уотъргейт в САЩ, да речем, водят до сериозни сътресения във властовите структури, включително и до оттеглянето на държавния глава.
В още по-близкото минало подобни катаклизми бяха предизвикани от разкритията за корупционни финансови злоупотреби на водещи партии в Италия. Истинските скандали (за разлика от изкуствено изфабрикуваните) и тяхното политическо или правово-държавно преодоляване са доказателство за това, че демократичният контрол реално функционира. Затова такива афери не са, както често се предполага, криза за демокрацията, а по-скоро нейно утвърждаване.
Немислимо е да си представим демократично общество без скандали - това би било най-малкото подозрително - освен ако не се придържаме към идеализираната представа, че то се състои от безупречни граждани и политици. Публичното разкриване на различни нередности предоставя на избирателите шанс да извършват необходимите корекции с помощта на изборната бюлетина, а и на съдебната система - да наказва правонарушителите.
Така например през 1992 г. акцията против политическата корупция Чисти ръце, довела до най-сериозната политическа криза в историята на Италия, започва след един скандал, който е предизвикан от признанието на Бетино Кракси за корупционния механизъм на финансиране на партиите. Лидерът на Италианската социалистическата партия заявява това в реч пред парламента, целяща личното му оневиняване. Той се опитва да омаловажи значението на скандалното си разкритие с твърдението, че всички са знаели какво става, че просто това е начинът на функциониране на самата партийна система.
Не направи ли подобно скандално разкритие на публичната тайна за сливането на политическата олигархия с корпоративни структури и лидерът на ДПС Ахмед Доган в прословутото си изказване пред бТВ в навечерието на изборите за 40-о НС? С тази разлика обаче, че у нас нищо не последва след това. Но не и в Италия, където след речта на Кракси само в течение на няколко месеца магистратурата разкрива безпрецедентни за историята на западните демокрации корупция и политически беззакония, в които се оказват замесени цялата политическа класа на страната, както и широки сектори от бизнеса. Разследването достига до най-високите нива на публичната администрация и засяга по-голяма част от държавните дейности. Много хора са изправени пред съда и осъдени.
През 16-те години на демократичен преход у нас имаше много скандали, които бурно припламваха, но още по-бързо угасваха. Позорно е нетолкова огромното количество на допуснатите безобразия в България, колкото това, че няма нито един наказан за тях.
По-голямата част от българите вече са напълно наясно за далаверите на много конкретни личности от всички политически цветове. Това си е публична тайна, както се казва. Но България продължава да се гърчи в омагьосания кръг на перманентните, но безплодни скандали в българската политика. Мнозина наблюдатели смятат, че разкъсването на този омагьосан кръг може да стане, ако медиите престанат с ненужното и мъчително противопоставяне на обществото, като сами се откажат от евтиния, провокиран изкуствено скандал като публицистичен жанр. Факт е наистина, че понякога аферите се подсилват изкуствено и надхвърлят реалните си мащаби при гонитбата на по-високи тиражи или по-висок зрителски рейтинг. Не са редки случаите, в които политиците прекалено лесно попадат в светлината на прожекторите благодарение тъкмо на преднамерени скандали, които се отразяват надълго и нашироко от средствата за масова информация. Подобна безплатна реклама на многобройните антигерои на нашето време е една от причините да се обръща все по-малко внимание на изнасяните информации за злоупотреби от страна на политици и длъжностни лица. Тя води до укрепване на убеждението у хората, че всичко за пореден път ще приключи само с личностните престрелки в медиите, без да се стигне до наказване на виновниците.
Защо е така? Защо у нас т.нар. политически играчи не спазват никакви правила? Защо никой не съблюдава честните принципи, моралните закони?
Всяка игра си има своите правила, би трябвало и политиката да има такива. И за тяхното съблюдаване да следи рефер, арбитър. В демократичните общества тази функция се изпълнява от съда, който в България функционира крайно неефективно. Такава роля би могла да играе и президентската институция, но за съжаление нейният арбитраж е непредсказуем, защото президентът обикновено също се изявява като политически играч.
Не е никак лесно да се измени природата на политическата игра, да се изкорени широко разпространената представа, че политиката е мръсна работа, игра на тъмно, при която обикновено се нанасят удари под пояса. Омагьосаният кръг на перманентните скандали едва ли ще бъде прекъснат някога. Това не е по силите нито на политиците, нито на медиите. Но онова, което може да се направи, е и едните, и другите да не допускат тяхното потулване.
Все още са пресни в паметта ни някои от най-крупните скандали от последното десетилетие. Сред тях са такива като съсипващата приватизация на авиокомпания Балкан, яхтеният скандал, концесията за магистрала Тракия, продажбата на БТК, връщането на царските имоти и пр. Независимо от своевременното им огласяване не последва никаква реакция от страна на съдебната власт. Не доведе до някакви последици и упоменаването в официален доклад на ООН на името на БСП и няколко български компании като замесени в злоупотреби, извършени в рамките на програмата на ООН Петрол срещу храни в Ирак. Доникъде не стигна и развитието на т.нар. шпионски скандал.
Но има един скандал от последните дни, който подлага на изпитание политическата воля на властта да се справи с престъпността по законен начин. Става въпрос за умишленото убийство на Ангел Димитров-Чората, извършено от органите на реда в Благоевград. От последните разкрития стана ясно, че за да защити подчинените си, МВР е преиначило мнението на експертите, провели тройната медицинска експертиза на трупа. Впоследствие то се опита да заличи следите на незаконното деяние, внушавайки тезата, че смъртта е настъпила по естествени причини. Големият въпрос е защо полицията в България, която започва широкомащабна атака срещу престъпността по призива на своя министър да действа на ръба на закона, си позволява да преиначава позицията на официална съдебномедицинска експертиза? Това означава ли, че е възнамерявала да води борбата на принципа на зло куче - зъл прът. Ако се окаже, че е така, ще отиде на кино самата презумпция, че живеем в правова държава.
Председателят на парламентарната Комисия за обществена сигурност и вътрешен ред Николай Свинаров обеща, че ще бъден даден отговор на въпроса дали МВР е било подведено, или умишлено е участвало в подвеждането на обществото при разкритията на причините за това убийство. Пред управляващите се разкрива възможността да докажат на Европейския съюз, че възнамеряват да овладеят престъпността в България със законни средства. Разкриването на цялата истина около грозния скандал в Благоевград може да сложи началото на една българска операция Чисти ръце или пък да погребе и последните ни илюзии за наличието на политическа воля за справяне с престъпността и корупцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във