Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЧУДОВИЩА - ПЛАШИЛА И РЕАЛНОСТ

Тези дни президентът Георги Първанов даде пространно интервю, в което се върна към любимата си тема за политическите чудовища и процесите, които ги раждат в България. Държавният глава, който несъмнено е монстролог № 1 у нас, има основание да предупреждава за редица рискове и опасности пред развитието на държавата ни. За съжаление, Първанов за пореден път заклейми бостанските чучела, но подмина реалните страшилища, които ни дебнат по неведомите криволици на националното премеждие, наречено незавършен преход.
Преди всичко президентът ни плаши с неща, които отдавна трябваше да се случат у нас, така, както са нормална и полезна практика в страните, на които (поне на думи)???. По някаква странна логика това, което почти навсякъде по света дава добри резултати, у нас се превръща в източник на беди. Ето кои са страховитите плашила на Първанов.
Първото чудовище - еднопартийното управление
а покрай него всичко, което застрашава любимата му коалиционна формула на управление на страната. По неизвестни причини, дори след печалните резултати от управлението по формулата 8-5-3, президентът смята, че сме обречени на коалиционно управление. Причината е дори не в това, че засега не се очертава партия, която да спечели над 120 мандата, а в прословутата трудност на задачите, които ще трябва да решава следващото управление. (Вероятно, можем да допуснем, че трудността на тези задачи произтича от качеството на сегашното, също представяно за безалтернативно коалиционно управление на БСП, НДСВ и ДПС.)
По неизвестни причини Първанов смята, че ако едно правителство ще прилага непопулярни мерки, то непременно трябва да има масирана (в аритметично изражение) парламентарна подкрепа. Все едно по света няма достатъчно примери за правителства, които решително и компетентно провеждат необходимата политика с минимално мнозинство, да не говорим за успешно действащите правителства на малцинството. Впрочем довършващото мандата си правителство на тройната коалиция също имаше внушителен парламентарен гръб, но въпреки това не пожела да проведе нито една от важните реформи в здравеопазването, образованието, сигурността и други невралгични области. Президентът очевидно е убеден, че аритметиката, а не волята за добро управление има основно значение.
Много любопитно е, че президентът свързва пряко необходимостта от коалиционно управление с проблема как вътре усвояваме фондовете, как се справяме с конкретните социални проблеми и стига до извода, че това не е по силите на една партия. Вероятно Първанов вижда като гаранция на стабилността на бъдещото управление на страната възможността повечко партии и техните обръчи да имат гарантирана възможност да бъркат в кацата с европейския мед, та заради това да си мълчат и да не клатят лодката на управляващите.
Президентът е прав, че сред партиите, които сега управляват или изразяват най-шумни претенции да управляват, няма открояващ се фаворит за самостоятелно управление, но причината да не вижда алтернатива е, че гледа в строго определена посока. Когато говори, че очевидно трябва да се правят компромиси, да се върви към коалиция, Първанов има предвид поредното спазаряване вътре в средите на безнадеждно изхабения български политически елит на прехода.
И именно защото се надява следващото управление да бъде договорено между познатите стари муцуни (и вероятно отново под егидата на неговото политическо брокерство), президентът размахва плашилото на
второто чудовище - политическата нестабилност
Позабравените анализи, че Първанов работи за партньорство между БСП и ГЕРБ, изглежда, отново стават актуални, защото на очевидно подсказания въпрос дали не говорим за следваща коалиция между БСП и ГЕРБ, той веднага дава за пример голямата германска коалиция като образец за решаване на българските проблеми и дори призовава за успокояване на страстите с цел гарантиране на нейната осъществимост.
Може много да се спори доколко коалицията между социалдемократи и християндемократи е най-доброто решение за Германия и как участието в нея ще се отрази в дългосрочен план на тези две партии и на техните лидери. Още по-дискусионно е приравняването на отношенията между тях с тези между БСП и ГЕРБ. Независимо от това президентът видимо се опитва да внуши, че ако такава голяма коалиция не бъде осъществена, ни чака второто пришествие на политическия хаос.
Ето каква апокалиптична картина рисува Първанов: Ако вземем за база онова, което социолозите в момента прогнозират - четири сигурни партии, плюс евентуално още една, това съотношение на силите може да заложи блокиране на процеса на формиране на ново управление. Може да заложи, ако щете дори, не просто невъзможност да се реализират мандатите, но и парламентарна криза. Има възможност, както никога досега по времето на прехода, да повторим изборите, тоест да направим два последователни избора в рамките на 2009 г., което окончателно ще срути авторитета на партиите.
Много странна логика за един президент на демократична държава! Излиза, че най-опасно за авторитета на партиите е не тяхното безпринципно, лошо и корумпирано управление, а възможността гражданите да излъчат най-достойните да участват в него, дори ако за това се наложи да се гласува два или повече пъти в една година.
И тук логично идва третото, най-страшното според внушенията на президента плашило, което ще изпълзи изпод развалините (развалините на какво, впрочем?) -
чудовището на негативизма
от което могат да избуят всякакви невероятни субекти, да не кажа политически чудовища. Негативизмът може да роди всичко. Според Георги Първанов върху развалините на днешния политически елит и неговите обръчи от фирми могат да избуят единствено чудовища. Но това е само една от възможните версии. Много възможно е и друго развитие - след почистването на тотално загнилата и вредна за българското общество политическа класа на сцената да се появи нов политически елит, съставен от нови, по-млади, по-компетентни, и, което е най-важно, необременени с мръсните игри на прехода хора. И тъй като изнасянето на истината за безбройните далавери на днешните управляващи се третира като негативизъм и компроматна война, по логиката на президента, изглежда, най-добре е по върховете на държавата да останат същите хора или поне една част от тях, тези, които ще бъдат най-сговорчиви и готови за взаимноизгодни компромиси.
Това, че Първанов, вероятно ръководен от някакви лични интереси, се опитва да манипулира българското общество с помощта на някакви измислени плашила, съвсем не означава, че трябва да си затваряме очите за
истинските политически чудовища
През последните години и месеци в обществения живот се открояват с отблъскваща сила феномени, някои от които смятахме за необратимо преодолени, а други - за пренебрежимо хипотетична заплаха.
Нима не е истинско политическо чудовище криминализирането на политиката и публичния живот и по-специално - възраждането на сопаджийството като метод за убеждаване на опонентите, и то в мащаби, по-фрапиращи от тези в най-мутренските години?
Нима не е истинско политическо чудовище засилващото се господство на мръсните пари във властта, където покупко-продажбата на влияние върви с пълна сила?
Нима истинската заплаха за авторитета и влиянието на партиите не се корени в липсата на каквато и да е реална политическа отговорност - лична и партийна, придружена от демонстративния отказ на прокуратурата и ДАНС да се борят срещу корупцията и престъпността по най-високите етажи на властта?
Нима не са престъпни намеренията за сглобяване на поредния политически Франкенщайн - на поредната управляваща коалиция, чиято основна цел ще бъде грабежът, а не умножаването на националното богатство?
Нима има спор, че негативизмът в обществото се поражда не от някакви компроматни войни, а от пълното пренебрежение към изразяваното от гражданите възмущение по повод всекидневното покровителство, оказвано от най-високо равнище на отявлени измамници и престъпници?
Това са истинските политически чудовища, но те са родени не върху развалините на някаква стойностна политика, а от задкулисните комбинации, довели до задънена улица криминалния български преход. Резултатът от безмерната алчност и безотговорност на тези политически чудовища може да се измери най-точно по обективните последици от последните две управления на България.
Последните данни, илюстриращи картината на корумпираното и некомпетентно управление, бяха изнесени преди няколко дни от Европейската комисия в рамките на отворените дни на институцията. Според тези данни България e на последно място по усвоени европейски средства за инфраструктура. Страната ни е използвала едва 38 на сто от 880-те милиона евро, които е могла да получи по програма ИСПА от 2000 г. насам. За сравнение, средният показател за държавите членки е доста по-висок - над 60 процента.
И докато тези политически чудовища точат парите, предназначени за днешните и утрешните поколения българи, президентът и цялото президентско войнство ни баламосват с някакви бостански плашила.
Илюстрация - от Любо Гиздов. Той ще я даде.

Facebook logo
Бъдете с нас и във