Банкеръ Daily

Общество и политика

Политическият пъзел става все по-объркан

S 250 91d50b85 4c07 4d44 937d 12cd740d4be7

Макар и неофициално предизборната кампания набира скорост. Партиите, които ще участват в изборите на 2 октомври и техните представители вече се опитват да формулират някакви послания. Както каза Бойко Борисов, на ГЕРБ всичко им е наред, само дето слоган не могат да си измислят. Засега обаче никой не говори за платформи и програми.

И това всъщност е проблемът. Политическите формации спряха да изготвят и представят пред избирателите подробно разработени програми в икономическата, социалната, културно-образователната и други сфери. Просто в пространството се хвърлят някакви откъслечни идеи и хрумвания без допълнителни обяснения как точно ще стане, колко ще струва, в какви срокове... Така им е по-лесно, а е и по-ефектно.

Впрочем то и избирателите у нас не си падат по подобни четива, нито се интересуват дали изобщо ги има. Затова и след вота

остават излъгани и бързо се разочароват.

“Предлагане има..., ако трябва да го отнесем към общия брой партии, регистрирани в страната, можем да кажем, че около 10% от всички възможни субекти участват в изборната надпревара.... Друг е въпросът дали те ни предлагат реални и изпълними политически програми “, казва политологът и преподавател в УНСС Александър Димитров.

Според него, “ако трябва да следваме някои класически схващания и ПП, и ИТН, и групата партии около Мая Манолова преди това, не предлагат в истинския смисъл на думата предизборни платформи и програми, на които да стъпим и да обсъждаме. Много често се предлагат краткосрочни мерки и намерения“.

Пак според Димитров предизборните програми са гаранция, че една партия може да води дебат във всички направления, че е мислила и се е подготвяла.

Друг проблем е, че предлаганото от отделните формации

не се отличава с голямо разнообразие.

Идеите често пъти са близки и някогашното разделение ляво-дясно почти се е заличило. Затова и възникват два важни въпроса: кому са нужни толкова много партии, след като предлагат горе-долу едно и също, и как избирателят да се ориентира за коя да гласува при идентичните им послания? Май му остава само да заложи на харизмата на лидера и водещите фигури около него.

Приблизително така на вота през миналия ноември „Продължаваме промяната” успя да „изсмуче” част от електората на „Демократична България”. А с лозунга „С десни мерки - леви цели” дръпна и от симпатизантите на БСП. Очевидно  ПП иска и сега да повтори този „номер” и в последно време леко сви наляво, акцентирайки върху социалната политика.

В този смисъл за Кирил Петков и Асен Василев няма да има особена разлика дали ще се яви самостоятелно или с ДБ, но за демократичното обединение

самостоятелното явяване ще е рисково.

Анализатори смятат, че неговият електорат може да бъде подведен от една по-добра кампания на приблизително близка идеологически организация, каквато е "Продължаваме промяната". Заедно те може би биха постигнали по-добър резултат, но за трайното оцеляване на ПП е по-добре тя да се утвърждава като самостоятелна партия, коментират политолози.

Иначе по всичко изглежда, че на предстоящите избори "Промяната" и ГЕРБ ще се състезават за първото място. Партията на Бойко Борисов е със сравнително запазен електорален потенциал - около 500 000 – 600 000 гласа, а и поне на думи има

еднаква визия с основния си конкурент

за европейското бъдеще на България, за НАТО или за "някаква дясна фискална политика".

Има обаче едно правило, обяснява анализаторът Кристиян Шкварек, че първият и вторият не могат да говорят едни и същи неща и да направят коалиция. Ако да речем "Продължаваме промяната" падне на изборите по-ниско, а "Възраждане" заеме по-предна позиция, то тогава може да се говори за коалиция, може да се говори за това как да се предотврати бъдещо напускане на НАТО, на ЕС... Само че докато ПП са първа или втора политическа сила, това е невъзможно, смята Шкварек. По думите му, ако при такава ситуация "Продължаваме промяната" и ДБ се коалират с ГЕРБ, електоратите им ще ги напуснат.

Очертават се

два блока в следващия парламент 

- "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП от една страна, и от друга - ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", колкото невъзможно и абсурдно да стоят една до друга последните три.

Тоест въпреки близките възгледи и идеи между водещите партии плюс ДБ правителство по-скоро няма да бъде създадено според повечето наблюдатели на политическите процеси у нас. Още повече, че „Има такъв народ” може и да не прескочи бариерата за влизане в следващия парламент, а е и.почти сигурно, че нито една формация сама няма да има приблизително 100 депутати. Да не говорим за повече.

Политолозите изключват възможността за коалиция на ПП и ДБ с ГЕРБ и ДПС, защото "това на практика ще означава разбиване на тези две партии". Така отново се озоваваме в патова ситуация.

Ако ГЕРБ е първа политическа сила, този път тя няма да върне мандата, за да не излъже очакванията на избирателите си, и ще се опита да състави кабинет. Но "Продължаваме промяната" и "Демократична България" няма да приемат и да се самоликвидират. ГЕРБ пък едва ли ще иска официално да влезе в коалиция с Движението за права и свободи, а и дори да го преглътне, третият участник ще трябва да е „Възраждане”. Очевадно е, че партията на Доган и тази на Костадинов няма как да се съчетаят.

При другия вариант, в случай че „Продължаваме промяната” е първа, заедно с ДБ плюс БСП те ще имат общо стотина депутати. Така че пак ще е необходимо да се търси някой четвърти, но кой да е той?

Е, ако навлезем в поредица от вотове и политическата криза се задълбочи, може да се получи и евентуална по-широка консолидация между политическите сили. Поне между тези, които твърдят, че са с евроатлантическа ориентация. Но това ще е с отвращение,

Facebook logo
Бъдете с нас и във