Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ БИГ БРАДЪР

В навечерието на Коледа приключи и второто издание на нашенския Биг Брадър - телевизионното риалити шоу, пренесено на българска почва няколко години след главоломния му успех по света. И сега, както след първото издание, надълго и нашироко ще се коментира и спори кой всъщност трябваше да спечели парите, предопределена ли бе неговата победа и от кого. Просто на нас ни е много трудно да повярваме, че не е имало нищо нагласено. Така както вече почти никой от обикновените българи не може да бъде убеден, че през годините на прехода не е бил многократно мамен и употребяван от представителите на т. нар. политическа класа, която никога не е целяла нищо друго освен собственото си благополучие.
Впрочем играта на демокрация, започнала преди цели 16 години, в много отношения се базира на правилата, заложени по-късно в телевизионния Биг Брадър. Ако се замислим, няма как да не признаем, че досегашните действия на политическия елит винаги са били подчинени на изпълнението на определени мисии, които са й били възлагани от Големия брат в лицето ту на САЩ, ту на Европейския съюз. И на практика май нищо, ама абсолютно нищичко не е било направено по наша, българска воля. Разбира се, с изключение на многобройните гафове, предизвикани от престараване.
Сляпото копиране
на определено обществено-икономическо устройство навсякъде обикновено води до неуспех. То е индикация за калпавост на политиците. Защото добрата политика е творчество, изразяващо се в намирането на такъв начин на прилагане на съществуващите модели, който е максимално съобразен със специфичните условия в съответната страна. А когато некадърността на управлението се съчетае и с алчността на участващите във властта, резултатът не е много различен от този, който виждаме в днешна България, където 42% от домакинствата живеят под чертата на бедност.
Тази чудовищна ситуация навсякъде другаде би предизвикала взрив на масово недоволство. Но не и у нас. Вероятно защото управляващите успяха много хитро да ни накарат да повярваме, че трябва да се устиска, докато бъде изпълнена и последната им мисия - приемането на страната в Европейския съюз.
В знаменития роман на Джордж Оруел 1984, откъдето е взета идеята за тв играта Биг Брадър, се говори за контрола над малкия човек, който е наблюдаван отвсякъде. В книгата това е метафора на вездесъщото зло, защото възможността за тотално следене и манипулиране на хората винаги е била смятана за една от най-големите заплахи за обществото. Напоследък обаче сме свидетели на обратното - твърде много са кандидатите, които са готови в името на парите доброволно да се изложат на воайорското любопитство на милиони очи, без ни най-малко да се замислят какво би им струвала жертвата на най-ценното - правото на лична свобода.
А какво да говорим, когато в подобно положение се поставят доброволно цели държави, чиито елити се натискат да вкарат в играта своите народи, без особено да им пука за националното достойнство?
Нашенските играчи
в политическия Биг Брадър се решиха дори да се подложат на строгия европейски мониторинг, само и само да се доберат до бонуса, който се надяват да получат след изпълнението на последното задание. Нещо повече, мнозинството от тях с лека ръка загърбиха идеологическите си различия, плеснаха с ръце и се прегърнаха в името на общата цел. Странно е защо изобщо някои се притесняват, че можело да изгубят идентичността си, след като е пределно ясно, че те просто играят. И въобще не е ли крайно време вече да се примирим с факта, че най-непосилното нещо за един политик е да бъде честен. Пък и би трябвало да се опитаме да ги разберем, че им е много трудно да бъдат себе си, когато знаят, че са наблюдавани. Така е, застанат ли пред телевизионните камери, всички позират. Съвсем друго би било, ако въпросните господа не знаеха, че ги снимат. Тогава със сигурност би паднал голям смях.
Но ето че с наближаването на края на тази игра става все по-ясно, че през цялото време родните политически играчи всъщност са се опитвали да излъжат наблюдаващите ги, че правят нещо за подобряване на положението в страната. И когато изведнъж се почувстваха застрашени от номиниране за изгонване, започнаха да се държат като крадеца, заловен да краде. Всичките вкупом се разкрещяха: Дръжте крадеца!
Номерът им обаче едва ли ще мине, защото напоследък на Запад вече прозряха, че както Българската социалистическа партия, така и Национално движение Симеон Втори са замесени в съмнителни дела. Това е написано в статия на влиятелния германски вестник Зюддойче цайтунг, която е озаглавена България - в лоша светлина. Австрийското онлайн издание Хойте също се включва със свое становище по темата с материала Тревога заради мафията преди предвиденото присъединяване на България към ЕС. В него за пореден път се споменава за наличието на таен доклад за България, където между другото се казва, че макар през 2005 г. страната ни да е получила 164 млн. евро от Брюксел, на практика не е направила нищо за борбата с организираната престъпност и нито едно от над 80-те поръчкови убийства през последните години не е било разследвано успешно. Тези публикации излязоха само ден след като германският в. Билд обяви, че в България бивши комунисти и кадри на Държавна сигурност контролират основните сектори от икономиката и че страната ни не прави нищо за борбата срещу мафията.
Повечето политически наблюдатели са единодушни, че днес България има следните
три основни проблема
- организирана престъпност, корупция и неефективна съдебна система. Но малцина си задават въпроса не е ли закономерно, че точно това са ни основните проблеми. И дали би било възможно да бъде другояче, след като именно тяхното нерешаване направи възможна трансформацията на тоталитарния режим по начина, който допусна преустройването на бившата номенклатура в различни бизнес групировки, чиято единствена цел бе да заграбят националното богатство. Сегашната криза на политическата ни система е до голяма степен обусловена от факта, че тези абсолютно анонимни навремето групировки на практика дирижираха оформянето на видимите за обществото образувания, които ние наивно нарекохме партии, а техните представители - политически елит.
Някои анализатори обявиха още след първото издание на телевизионния Биг Брадър, че това предаване облъчва с изключително вредна енергия зрителите. Но какво да кажем за политическия Биг Брадър, разиграващ се пред очите ни вече 16 години? Не допринесе ли той в много по-голяма степен за подмяна на образците за житейско поведение и на естествените човешки цели, които се основаваха върху вярата в самоусъвършенстването? Не ни ли крещят неговите ловки играчи буквално всеки ден в лицето, че ако искаш да си оправиш живота, е достатъчно да влезеш веднъж в политиката и после с години да се излежаваш на банките в парламента в пълно затъпяващо безделие и безсмислие, натрупвайки ежеминутно медийна слава?
Политическият Биг Брадър е
чудовищна манипулация
предлагаща поведение, което няма нищо общо с градивното битие и всъщност се характеризира с клиентелизъм и измекярство. Но особено силно смущава фактът, че повечето от зрителите на това шоу не си дават сметка за неговото безсмислие. Те се включват с готовност като негови зрители или даже като интерактивни участници чрез гласуването на избори, увлечени от примитивната атракция, която често то им предлага, без да осъзнават негативното му въздействие. За съжаление онези, на които им се иска да следват афиширания от политическия Биг Брадър модел на поведение, явно са мнозинство в България и вероятно ще продължават да подкрепят неговото репродуциране и занапред. В такъв случай мащабната кражба и икономическият терор върху народа няма как да престанат, но е възможно да се родят още по-обиграни политически играчи, които ще се опитат да си послужат по-умело със словесната еквилибристика по изтърканите вече теми като демокрация, евроинтеграция, цивилизационен избор и пр.
Не че това са лоши неща. Лош е начинът, по който ги употребяват - като параван на ориенталщината, рушветчийството и обикновения бандитизъм, ширещи се в страната. Впрочем номерът май трудно ще мине...

Facebook logo
Бъдете с нас и във