Банкеръ Daily

Общество и политика

Политически кюмюр в двигателя на електронното управление

Правителството е в оставка, предсрочните избори висят на тънък коалиционен косъм. Обществеността жужи и спряга различни хипотези - за експертен кабинет, за доминиран от определена политическа партия, за квотно коалиционно управление, каквото беше досегашното. Правят се тънки сметки, редят се списъци, партийни партизани и лобисти потриват ръце в трескаво очакване. Жега - сезонна и политическа.

Завихрени във водовъртежа на събитията, определяни от повечето политически коментатори като криза, подобно на удавници сме готови да се хванем за всичко, което ни попадне под ръка, само и само да се измъкнем. Планове за възстановяване и ръст на икономиката, лъстливи обещания за три морета, грандиозни мерки за справяне с кризата, предизборни политически програми за развитие и благоденствие, хартиени лодчици с мащабни социални  предложения. И претенденти за спасители - бол.

Вече никой не си спомня в кой политически сезон се завъртя идеята обществено-политическата ни действителност да е прозрачна, видима, познаваема, прогнозируема и в резултат на това да е просперираща. В тази област е редно да направим пита на правителството на промяната в оставка, защото то направи своя прощъпулник, протегнало ръце към сияйната светлина на обществено-политическата прозрачност.  

В средата на юли Министерският съвет прие решение, 

с което възложи на министъра на финансите и министъра на електронното управление да публикуват индивидуалните трансакции от системата за бюджетни разплащания (СЕБРА) от 2006 г. досега. Това беше крачка към лелеяното технократско или електронно управление, което кабинетът на Кирил Петков обеща още при встъпването си. Министърът на електронното управление Божидар Божанов оповести в профила си във Фейсбук, че в резултат на решението, във ведомствения Портал за отворени данни са качени 900 MB файлове с данни за всяко едно плащане (над 5000 лв) за всички разходи на държавни институции, с изключение на заплати и осигуровки. 

Публикуването на подобни данни е мотивирано от идеята най-сетне да се дръпне завесата, зад която държавата плаща на министерства и агенции.  Първоначалната оценка за ефекта от това решение е, че то е уникално, тъй като досега данните от СЕБРА са били публични, но само в обобщен вид - кои институции колко плащат всеки ден. Уникалността на тази мярка е, че вече става ясно кой е обекта на плащане, какви транзакции са извършени, за какво точно са парите и прочие пикантни подробности.

С претенцията за уникалност кабинетът на Кирил Петков оповести, че има и наредба, която устойчиво да уреди задължението на изпълнителната власт да публикува данните в системата за бюджетни разплащания (СЕБРА).

"Длъжни сме да осветим работата на държавата, защото тя трябва да работи за хората“, написа министър Божанов.

С ръка на сърце трябва да признаем, че 

идеята на Божанов действително е завладяваща,

макар че подобни правителствени решения има още от 2011 година. Става дума за постановление на Министерския съвет по време на първото управление на Бойко Борисов № 367/2011 г. С него е въведено изискването към първостепенните разпоредители с бюджет, включени в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), да публикуват ежедневно на интернет страницата си информация за плащанията в СЕБРА по кодове за всеки вид плащане. 

И понеже все пак става дума за деликатна информация, отнасяща се до бюджетни средства, да видим как това постановление е било имплементирано в дейността на държавната структура за сигурност на подобна информация - Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Там се цитира самото постановление и се посочват едно по едно видовете плащания, подлежащи на осветляване чрез публично огласяване. Подробното изброяване на видовете плащане предизвиква първоначален респект, който обаче се стопява при детайлното проследяване на изпълнението на посоченото в постановлението изискване. Защото са публикувани данни само за бюджетните разходи за издръжка, заплати на персонала, без никакви подробности за останалите видове плащания. А това е било така, защото самото постановление допуска такава възможност. 

Ето какво е записано например в чл. 99 от Постановление № 367 от 29.12.2011 г. за изпълнението на държавния бюджет, в който се регламентират някои плащания на една доста мистична държавна структура, каквато е Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" :   

(1) За целите на касовото изпълнение на бюджета постъпленията на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", произтичащи от освобождаване на държавни резерви и военновременни запаси, се отчитат в намаление на разходите за придобиване на държавни резерви и военновременни запаси.

(2) Когато постъпленията по ал. 1 са от реализация на държавни резерви и военновременни запаси, които са освободени без възстановяване, извън определените номенклатури и над утвърдените нормативи, министърът на финансите по предложение на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" може да извърши компенсирани промени по бюджета на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", като за сметка на отчетеното намаление на разходите за придобиване на държавни резерви и военновременни запаси се увеличават разходите за закупуване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти и за издръжка и капиталови разходи.

От текста става ясно, че министърът на финансите може да извърши компенсирани промени, ама може и да не ги извърши. А от това следва, че постъпленията от освободените запаси, и разходите за закупуване на задължителни запаси остават неизвестна величина.

Подобно на правителството на Кирил Петков, и кабинетът "Борисов-1" е разработвал нормативна база за изпълнение на ПМС № 367 от 2011 година. Пет години по-късно, на 14 ноември 2016 г. с постановление на Министерския съвет е приета Наредба за определяне на реда, начина, сроковете и обхвата на подлежащата на публикуване информация от системата за електронни бюджетни разплащания, която "заковава" публикуваната информация във вида, в която например ДКСИ прави. 

В това отношение претенцията на министърът на електронното управление в оставка Божидар Божанов за уникалност на решението за публикуване на индивидуалните транзакции от системата за бюджетни разплащания (СЕБРА) има основание. Но тя е минирана още в самото й начало. 

Начело на саботьорите (или сапьорите?!) са все държавни структури 

от сферата на сигурността. Същите, за които министър Божанов изрази надежда,  че очакваме в следващите седмици да дадат съгласие за публикуване и на техните данни.

Какво например е оповестило МВР, водено от претендента на промяната за нов шеф на КПКОНПИ Бойко Рашков, под претенцията за уникалност и невиждана досега прозрачност? Публикувало е 127 набора данни, всичките за пътни превозни средства (ППС). Информацията е полезна, особено за добиване на представа за възрастта на ППС-тата, но какво общо има с обещаното осветляване на плащанията на вътрешното министерство?

Извинения за това - колкото щеш. Когато извинените изключения станат много, правилото деградира. Както и обществено-политическият ни живот...

Facebook logo
Бъдете с нас и във