Банкеръ Weekly

Общество и политика

Политически боулинг с непредвидим ефект

Духът няма как да бъде върнат в бутилката

S 250 03f97719 2041 4cb7 a26a 391a8a851144

Александър МАРИНОВ

 

Свръхактивността на главния прокурор, демонстрирана непосредствено след встъпването му в длъжност, не бе неочаквана. Специфичната й шоу стилистика – също.

Голямата неяснота е свързана с три въпроса: защо точно сега, защо точно тези мишени и защо в такова съчетание, напомнящо война на много фронтове. На пръв поглед разгръщащата се драма напомня сценария КТБ (някои автори направиха интересна съпоставка на съвпаденията), но аналогиите имат основание предимно от гледна точка на инструментариума, а не на целеполагането и неговата мотивация. Мащабът и многопосочните последици също са различни (без да омаловажаваме четирите милиарда, които платихме заради игрите около банката на Цветан Василев). 

Ако започнем от изясняването на момента, то основните характеристики на ситуацията в страната позволяват тя да бъде определена като „идеалната криза” (по аналогия с филма „Идеалната буря”). Имаме съчетание от

няколко крайно неблагоприятни фактора.

Първо, сплит от тежки проблеми, засягащи съществуването на мнозинството от народа, за които пряко отговорно е управлението на държавата във всичките клонове на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна. В същото време поне първите власти продължават да действат крайно неадекватно, а комуникациите им с обществото са пълен провал.

Второ, протича изострящ се сблъсък за преразпределяне на бизнес територии. Особеното на най-видимата част от този процес – битката за „мекия” хазарт (лотариите) – е, че освен конкретни бизнес субекти тя пряко засяга и върховете на държавата, която през годините не е решавала проблемите, а ги е  задълбочавала.

Трето, все по-пряко действие на външни фактори, от които най-актуалният е новата степен на активност на американската администрация по проблемите на корупцията в България. Тези дни посланик Херо Мустафа анонсира, че предстои обявяването на първия българин със забрана да посещава САЩ и „успокои”, че скоро ще има и други такива.

Може да се добави и нестихващата вълна от тежки престъпления, въпреки че активността в това направление има по-скоро отвличаща общественото внимание цел.

Трите елемента в своята съвкупност поставят под остра и непосредствена заплаха политическия елит (най-вече управляващите), но и всички институции. Обществото все по-ясно показва, че безкомпромисно ще търси отговорност. В тази ситуация са необходими не само виновници, но и герой, който да размахва меча на възмездието. Една от видимите засега кандидатури за тази роля е на главния прокурор Иван Гешев, който показваше афинитет към нея още на предишните си длъжности.  

По-смелата хипотеза (и по-малко популярна засега)

е, че започналата преди десетина дни мащабна операция на главния прокурор цели с един удар да събори или разклати фатално (и постави под контрол) всички възможни препятствия по пътя към пиедестала на Върховния и Единствен Борец за Справедливост. Алтернативното допускане е, че Гешев обслужва нечии интереси (тук в публичното пространство се лансират няколко версии – Борисов, Пеевски, американците), т.е. представлява просто инструмент в чужди ръце.

Втората хипотеза се обосновава с аргументи и изглежда по-близо до конвенционалното обяснение на българската властова реалност, но има една основна слабост – не отчита противоречивите и нееднозначни последици от нанасяните удари, които не се вписват изцяло в интересите на нито една от обичайните заподозрени страни.

Ето само един пример. Атаката срещу Васил Божков се вписва в разпространените твърдения за остър бизнес конфликт между него и други първостепенни бизнес фактори, близки с властта. Но в същото време тази атака неизбежно нанася тежък удар върху министъра на финансите, който не само е ключова фигура в правителството и лично много близък до премиера, но в същото време е свързан с някои от тези водеши бизнес фактори. В не по-малка степен (макар и косвено) ефектите могат да засегнат и бившия главен прокурор, който на новата си позиция неизбежно ще трябва да вземе (позакъсняло) отношение към крайно деликатни въпроси.

Още по-трудно е да се обясни

защо бе необходимо точно сега да се отваря открита война срещу президента Радев. Твърденията, че това отговаря на интересите на Борисов, който се цели в следващия президентски мандат, не са достатъчно убедителни. До октомври 2021 г. има много време, а непосредствената задача на управляващите е да оцелеят в разгара на кризата. Точно в този момент Бойко Борисов няма изгода да напада така агресивно президента, защото е известно, че Радев не е сред хората, които ще се свият или ще подложат и другата буза. Не е случайно, че воден от политическия си инстинкт, премиерът веднага декларира неутралитет в разгарящия се конфликт и дори забрани на министрите да коментират ставащото.

В контекста на по-горните разсъждения, логично изглежда обяснението, че атаката на главния прокурор срещу Румен Радев има чисто имиджови цели – да удари по неговата репутация с цел да го лиши от публичния статут на единствен добросъвестен институционален защитник на публичния интерес. Докато доверието към президента е ненакърнено, претенциите на други властови фактори към тази роля са лишени от шансове за успех. Разбира се, цената, която държавността плаща за тази операция, е много висока – (зло)употребата на държавните институции води до верига от дългосрочни негативни последици.    

Особено като се отчитат редица крайно спорни моменти в цялата комбинация срещу държавния глава, едва ли имаше съмнение, че отговор ще последва. Публичната страна на този отговор дойде в обръщението на Радев към народа. Прави впечатление  асиметричността на реакцията – контраатаката бе насочена срещу правителството, а не срещу главния прокурор. В това има логика – президентът отстоява политическите си позиции и потвърждава избраната мисия, вместо да влиза в спор по юридически казуси. Отделен въпрос е на какви предпоставки (интерпретации на действията на Гешев) стъпва избраният курс на действие. Изборът на първата или втората хипотеза в момента не е решаващ, но

може да има стратегически последици.

Как ще се развият по-нататък започналите процеси, е трудно да се предвиди. Едно е ясно – духът няма как да бъде върнат в бутилката. Свидетели сме на рядко срещано единодушие сред анализаторите от различни научни области и идейно-политически разцветки (с изключение на няколко провалени публични фигури и маргинализирани псевдоексперти). Почти всички авторитетни специалисти се обединяват около два извода – че действията срещу Румен Радев са (меко казано) уязвими от гледна точка на конституционните и законовите норми и че крайният резултат ще бъде по-скоро повишаване, а не понижаване популярността на президента.

Проблемът е, че потвърждаването или повишаването на общественото доверие към президента  (както и свалянето на доверието от правителството) не водят към ясни варианти на решаване на неотложните и задълбочаващи се проблеми. Ескалацията на обществената критичност към днешното управление върви ръка за ръка с очакването да се предложи и реализира алтернатива, а такава засега не се очертава.    

Facebook logo
Бъдете с нас и във