Банкеръ Weekly

Общество и политика

Политическата дъвка надпартийно правителство

Какво ще кажете за правителство в следната конфигурация: премиер - Огнян Минчев, финансов министър - Георги Ангелов, икономически - Красен Станчев, социален министър - Константин Тренчев, и министър на спорта - Христо Стоичков? Всеки един от тях се е доказал в съответната област. Вместо през вечер да съветват от телевизора, бихме могли да им дадем шанс да разгърнат и на практика експертните си познания. Неоспоримата им компетентност, натрупвала се през годините като слоеве прах върху отлежала бутилка вино в богатата изба на живота, може би ще е по-полезна от тази на партийците, които разполагаха с предостатъчно време, за да се упражняват в управление.


Това са настроенията, с които напоследък БСП и ДПС хем флиртуват, хем налагат. За една малка партия като тази на Доган това е обяснимо. Със своята заявка обаче социалистите още преди изборите развяват белия флаг и полукапитулират. Не искаме да управляваме сами, призна наскоро Станишев, като допълни, че в следващия кабинет трябва да влязат представители на неправителствени, работодателски и браншови организации, синдикати и прочие. По-рано, в началото на декември, червеният лидер беше казал, че следващото правителство трябва да има и характеристиките, и програмата на национално-отговорно правителство, което не е тяснопартийно или на една коалиция. Председателят на БСП разбира, че партията му няма да може сама да състави кабинет - това показва реализъм. Бягството в полето на експертните и непартийни правителства обаче си е чиста проба отказ от отговорност.


Столетницата не е сама

защото на абсолютно същата вълна са се настроили и в ДПС. Баенето на неродения Петко - следващия кабинет - започна отдалече, но и при тях достига до непартийното правителство. Миналата година Лютви Местан първо обяви, че очаква коалиционността да бъде реабилитирана. На годишнината от протестите срещу възродителния протест той вече посочи, че най-важната задача пред ДПС е да участва активно в намирането на нова формула на управление на страната след парламентарните избори. Според него един от възможните варианти за създаване на алтернативно на ГЕРБ управление е правителство на широката коалиционна подкрепа, без да е задължително това да бъде строг коалиционен формат на кабинет от гледна точка на ярки партийни фигури. Депутатът от ДПС Юнал Тасим доразви идеята за бъдещото управление по следния начин: Крайно време е България да излъчи експертно правителство от най-добрите кадри на всички партии, а ДПС ще даде най-доброто от себе си, за да участва в него.


Признанията на двете най-силни опозиционни партии са поредното доказателство, че въпреки яростната им анти-ГЕРБ-ерска реторика не са в състояние да предложат собствена политическа алтернатива. И те го осъзнават много добре. Нещо повече - сваляйки картите по такъв начин, те отправят циничното предизборно послание: Гласувайте за нас, за да поверим властта в ръцете на експертите. Оставаше и Борисов да не харесва подобни противници...


Единомислието между БСП и ДПС няма как да не предизвика спомени за формулата, по която управляваше кабинетът на Любен Беров. Избрано с мандата на партията на Доган и подкрепено от червените, но и от сините мравки, по негово време мнозина рибари, бъдещи крупни бизнесмени, откриха колко сладко може да се окаже


мятането на въдица в мътна вода

Политиците, които стояха зад кабинета, пък налучкаха рецептата как да не ги винят, защото въпреки тяхната подкрепа кабинетът все пак си беше експертен - най-висшата форма на надпартийността. Макар сред министрите на Беров да имаше и политици, повечето от тях бяха непартийни хора. Подобна конструкция е нестабилна и зависима от подводните политически течения не само в България (пример - правителството на подалия оставка италиански премиер Марио Монти). Никога експертът не може да е сигурен дали не е сгазил лука, или пък да има ясна представа доколко земята под краката му е стабилна.


Депутатът Димчо Михалевски от Коалиция за България не е съгласен, че с лансирането на тезата за национално отговорно правителство се бяга от отговорност. Става въпрос за коренно различна структура, която да се изгради на по-широка основа и с по-голяма подкрепа, обясни той пред БАНКЕРЪ. След ГЕРБ ще трябва да се търси по-голям управленски ресурс. Необходими са хора със съответните квалификации, опит, качества и авторитет. Той допълни, че не изключва на следващия кабинет да му се наложи да прилага и по-непопулярни мерки.


Социологът Живко Георгиев също не свързва подобен кабинет непременно с отказа от политическа отговорност. Не се отнасям със скептицизъм към надпартийното правителство. Напълно възможно е то да се реализира във време на финансова, икономическа или политическа криза. Не казвам, че е най-доброто, но може да се окаже


животоспасяващо за страната

по-добро от едни повторни избори или от нестабилен кабинет, коментира той. Дали обаче би могло да просъществува дълго? Георгиев посочва, че животът му освен четиригодишен би могъл да е и по-кратък, докато успее (или не успее) да реализира конкретно поставена цел. За пример той даде задача за ръст на от 3 % на БВП, като уточни, че целта може да е и съвсем различна.


Впрочем и сега в правителството все още има един подчертано надпартиен експерт. Това е правосъдният министър Диана Ковачева, която на избора за главен прокурор не допусна гласуване за друг кандидат освен за Сотир Цацаров. Тя не е член на ГЕРБ и преди да заеме високия пост, девет години беше изпълнителен директор на Трансперънси интернешънъл - България. Една от целите на назначаването на човек с подобен профил в тази невралгична сфера беше да се убеди обществеността и Брюксел, че кабинетът не възнамерява да се меси в работите на независимата съдебна власт. Резултатите от едногодишното министерстване на Ковачева не дават убедителни аргументи в полза на експертното управление. Обикновено партиите назначават подобни хора, когато искат да демонстрират приемственост или не разполагат с подходящ кандидат. Има и вариант те просто да желаят да си измият ръцете с някого.


Проблемът има и друга страна. Немалка част от обществото възприема опростената представа, че


експертите са добрите, а политиците са лошите

Коварната илюзия се поражда основно от това, че първите не упражняват държавна власт и обикновено присъстват в общественото пространство като анализиращи, критикуващи и осъждащи действията на партийците. Занятие - безкрайно по-лесно от това да управляваш добре.


Така наречените надпартийни личности не носят и не могат да носят политическа отговорност, защото те не са политици. Вливането на лица от неправителствените и други граждански или бизнес структури във властта би дало възможност на хора от сфери, върху които има спусната завеса, да вземат важните решения. Традиционно журналистите отразяват и се съсредоточават върху политиците, докато за неправителствения сектор информацията е оскъдна.


Колко от представителите на работодателските организации спазват стриктно трудовото законодателство? Доколко синдикалните представители в предприятията наистина защитават правата на работещите? Какво знаем за скритите зависимости в неправителствения сектор? Това са част от въпросите, които трябва да се дебатират, когато се лансира тезата за надпартийно или за експертно правителство.


Безкритичното приемане на мненията

на т.нар. експерти е огромен проблем за българското публично пространство. Икономическите послания на едно от известните и влиятелни НПО-та - ИПИ например, не са се променили за 20-те години, откакто организацията съществува, а изводите, до които стига в изследванията, подозрително си приличат. Какво е това - обективни изследвания или пропаганда, скрита зад претенцията за наукообразност? За съжаление много малка част от хората, на които е дадена възможността да формират обществено мнение с чести медийни изяви, имат неоспорим авторитет или пък са си извоювали международно признание.


Та, едва ли България би спечелила от един съюз между търговците в политиката и търговците от гражданския сектор и от академичните среди. Както се казва - този филм вече е гледан.


nbsp;


nbsp;


Бягство към експертността*


Владимир Шопов, политолог:



Връщането на темата за надпартийното или непартийното/експертно правителство има за цел да отвори полето на възможностите при патов изход на изборите. Надпартийната формула, засега споменавана от БСП и ДПС, очевидно има задачата да маскира някакъв римейк на тройната коалиция и със своята извънредност цели да придаде драматичност на управленския провал на ГЕРБ. Непартийната формула може да се окаже търсен вариант от ГЕРБ при патови избори, защото би стъпила на плаваща подкрепа и може да омекоти постоянно трупащото се недоволство по адрес на управлението. Поне засега така изглежда картината на възможните мотивации.



За мен лично нито един от двата варианта не е убедителен. Това е опит за поредно завъртане на тезата за качествената експертиза, която е възможна единствено зад гърба на партиите. Звучи като приемлив, системен вариант на антипартийното отношение на все повече хора в България. Но от предишни подобни правителства знаем, че това е илюзия. Всеки експерт има цвят , управленски предпочитания и идеи и трябва да се позиционира спрямо политическата сила, която го овластява. Това няма как да се заобиколи. Въобще идеята, че най-добрата възможност за решаване на големи управленски проблеми чрез тяхното деполитизиране, е наивна и маскира така или иначе съществуващи конфигурации от интереси. Но без лицата на техните носители и без отговорността им. Нещо повече, експертизата има добавена стойност единствено ако е подредена в политическа рамка, в ясна система на отговорност и вземане на решения. Без това тя просто фалшиво ще представя експертното за политически неутрално. Въобще нашите политици трябва да започнат реално да изпълняват основната си функция - да предлагат решения и ясно и отговорно да застават зад тяхното осъществяване. За експертите има достатъчно други места в управленската и политическата системи.



* Заглавието е на редакцията




Facebook logo
Бъдете с нас и във