Банкеръ Daily

Общество и политика

Показват съкровищата от Велики Преслав по случай 150-годишнината на БАН

Изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“ бе официално открита по повод 150-годишния юбилей на БАН. На тържеството присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, заместник-министърът на културата Румен Димитров, заместник-кметът по културата доц. д-р Тодор Чобанов, председателят на БАН академик Юлиан Ревалски, директорът на Националния археологически институт доц. д-р Христо Попов, директорът на Aрхеологическия резерват с музей „Велики Преслав“ Пламен Славов. Сред гостите бяха още директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова и един от най-известните ни археолози, посветили живота си на проучването Велики Преслав, проф. Маргарита Ваклинова.

Организатор е Националният археологически институт с музей (НАИМ) - в партньорство с Археологическия музей „Велики Преслав“ и Националния исторически музей, с подкрепата на Министерството на културата и БАН.

При откриването заместник-министърът Румен Димитров поздрави всички археолози и музейни специалисти, благодарение на които съкровището на Велики Преслав изживява истинско Възраждане.

Припомняме, че известното Преславско съкровище е открито преди 41 години в местността Кастана, северозападно от т. нар. външен град на Велики Преслав - втората столица (след Плиска) на Първата българска държава. Става дума за над 180 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Част от накитите са изработени в Преслав, други - в Константинопол (през Х в.), а трети - датирани към III-VII в.) - са с неясен произход.

Учените смятат, че съкровището е свързано със сватбата на българския цар Петър І с византийската принцеса Мария, внучка на император Роман І Лакапин. Брачният съюз е сключен през 927 година. Според изследванията бижутата от Преславското съкровище не могат да принадлежат на никого другиго освен на цар Петър I и семейството му. Данните от проучванията, както и наличието монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават основание укриването на съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи - през 971 година. 

Освен Преславското съкровище посетителите на изложбата ще могат да видят и друго съкровище от по-късен период - XIII век. То е открито пак в Преслав, но няколко години по-рано - през 1972-а, и то в каменен тайник насред Дворцовия комплекс на втората българска столица.

Други изложени артефакти са преславска рисувана белоглинена керамика, печати на владетели и висши администратори. Рисуваните керамични плочки дават нагледна представа как са изглеждали преславските дворци и църкви. В изложбата могат да бъдат видени и надписи върху камък и керамика на български, гръцки и латински – трите основни езика, на които се е пишело и говорело във Велики Преслав, столицата на българския Златен век.

Припомняме, че през 2018 г. Националният археологически институт обяви изложбата „Le Tresor de Preslav. Reflet d’un age d’or du Moyen Age bulgare” („Преславското съкровище. Отражение на един Златен век в средновековна България“), открита в музея „Лувър“ в Париж, за своето най-значимо научно-приложно постижение за годината.

В нея също бяха показани експонати от трите български музея – Археологическият музей „Велики  Преслав“, Националният археологически институт с музей към БАН и Националният исторически музей.

През последните две години съкровището от Велики Преслав е подложено на сериозно техническо и технологично проучване, на почистване и реконсервация - действия, финансирани в рамките на международен научен проект, в който участват Националния археологически институт, Археологическия музей „Велики Преслав“ и Римско-германския централен музей в Майнц.

Изложбата е отворена до 26 януари 2020 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във