Банкеръ Daily

Общество и политика

По случай 24 май министърът на културата отличава над 70 творци

Васил Найденов
S 250 cce7c53b 741f 45a4 9e49 c3859501758f
S 250 0aec5797 dd36 48b9 8786 3d32c0b7816c
S 250 253511a0 b0cb 4037 8255 948dccbdaaa0
S 250 19c54388 775b 4479 9a76 942796f8eb67

По случай 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост - министърът на културата Боил Банов поздрави творците и културните дейци, учителите и учениците в училищата по изкуствата и културата.

В поздравителния му адрес пише:

„Днес, където и да се намираме по света, усещаме духа на обединението чрез словото. Виждаме светлината на това слово, огряла пътя ни на горди от постигнатото европейци.

През вековете на миналото народът ни се е срещнал с не едно изпитание. Но вярата и словото винаги са го опазвали в неговата целокупност. Вярата, че заедно сме по-силни, по-знаещи и по-можещи. И словото, което Светите братя Кирил и Методий сътвориха за нас и заедно с учениците си споделиха и с останалите славянски народи.

Всички ние продължаваме да сме ученици в голямото училище на Живота. Заредени с духа и с ценностите на работещите в читалищата и библиотеките, в музеите и в галериите, в сценичните институти, в образователните институции, в необятните полета на българската култура, се усещаме призвани да дадем своя принос в опазването на националната идентичност. Защото тя е характеристиката, която ни отличава, тя е ценното, с което се заявяваме пред света и пак тя е духовната спойка, която ни събира заедно в дни като днешния, за да предадем традицията на идните поколения.

Българската култура винаги е показвала своето високо присъствие и е била посланик на народа ни навсякъде по света. И ето, че днес пак тя е, която ни вдъхва вяра в собствените сили, обръща ни отново към възрожденските идеали и добродетели на народа ни, чертае ни перспективи отвъд настоящето, дава ни хоризонти.

От сърце желая на всички творци и дейци на българската култура, на децата, на учителите ни, които подготвят и градят бъдещото поколение създатели и пазители на културни ценности, много нови осъществени идеи. Вярвам, че заедно ще съумеем да запазим и пренесем в годините напред упоритостта на българския дух и волята ни да творим.”

По повод празника от Министерството на културата отличават седемдесет и две изявени личности за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската национална идентичност. Заради въведените противоепидемични мерки, свързани с пандемията от Covid-19, официалната церемония по връчването на наградите „Златен век“ ще бъде отложена за есента. Но имената на наградените са вече известни.

Почетното отличие на Министерството на културата „Златен век“ (в различните му – четири основни категории) традиционно се присъжда за принос в поддържането и разпространението на българските традиции и духовност у нас и по света.

Тази година със „Златен век“ – огърлие, грамота и парична награда са отличени: оперната певица Александрина Пендачанска, пианистът и музикален педагог проф. Милена Моллова, виртуозният цигулар проф. Минчо Минчев, поп изпълнителят Васил Найденов, диригентът Йордан Дафов.

„Златен век“ – звезда, грамота и парична награда се връчва на хореографа на балет „Арабеск“ Мила Искренова, на писателя Трендафил Василев, на певицата Мими (Марийка) Николова, на директора на Националния музей „Васил Левски” в Карлово Дора Чаушева, на телевизионния водещ и актьор Петър Вучков, на музикантите проф. Анастас Георгиев Славчев и Недко Трошанов, на композитора и пианиста Любомир Денев, на изпълнителния директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова, на композиторите проф. Христо Йоцов и проф. Йордан Гошев.

„Златен век“ – „Печат на Цар Симеон Велики“, златен, грамота и парична награда получават актрисата Станка Калчева, директорът на Регионалния исторически музей в Ямбол - д-р Стефан Бакърджиев, Тони Димитрова от Музея на текстилната индустрия, кинорежисьорът и сценаристът Галина Кралева, директорът на Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер Ася Маринова Николова, председателят на читалището „Славянска беседа - 1880“ в София - Петър Райжеков, ръководителят на формация „Бон-Бон“ Розина Караславова, писателите Илко Минев и Георги Ангелов, хореографите Йордан Станимиров и Светлин Ивелинов, музикантът Емануил Иванов, скулпторът Димитър Илиев, поетът и художникът Димитър Пейчев, музикалният и клавирен педагог Антоанета Воденичарова и читалищните дейци от Благоевград и Кюстендил - Михаил Цонев и Иван Андонов.

„Златен век“ – „Печат на Цар Симеон Велики“, сребърен, грамота и парична награда се връчва на учителите от Националния учебен комплекс по културата (известен като Италианския лицей) Мариана Павлова и Илонка Цонева, както и на артиста Кирил Аспарухов, на основателите на хасковския театър „Дани и Деси” – Таня Евтимова и Атанас Евтимов, на читалищните дейци - Невена Димитрова от ямболското читалище „Зора - 1945“ и Росен Богданов – председател на читалището „Саморазвитие - 1902“ в град Завет, на Светлан Иванов – помощник-реставратор в Регионалния исторически музей в Бургас; на Стоян Иванов – директор на Историческия музей в Клисура; на Юлия Нинова – директор на Специализирания музей за резбарство и зографско изкуство в Трявна; на Петър Бойчев – директор на Историческия музей в Тутракан; на Венцеслав Петков – уредник-биолог в отдела „Природа“ на Регионалния исторически музей в Русе; на Грозделина Георгиева – уредник в Регионалния етнографски музей в Пловдив; на Христина Манова – директор на Историческия музей в Разлог.

С грамоти за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност са отличени и Силвена Байракова – председател на читалище „Отец Паисий - 1883“ във Велинград; Ани Парапунова – секретар на читалище „Димитър Благоев - 1925“ в Добринище; Геновева Танчовска – секретар на първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов; Минко Стефанов – председател на читалище „Зора - 1860“ в Сливен; Данаил Петков – председател на читалище „Развитие - 1870“ в Севлиево; Любомир Илиев – секретар на читалище „Цвят - 1870“ във Видин; Мая Падарева – секретар на читалище „Георги Тодоров - 1885“ в Белица; Ценцерушка Андреева – секретар на читалище „Георги С. Раковски - 1925“ в София; Кирилка Спасова – секретар на читалище „Никола Й. Вапцаров - 1922“ в София; Анета Мутафчиева – председател на читалище „Тодор Петков - 1963“ в Шумен; Васил Василев и Ваня Стефанова от читалище „Просвета - 1870“ в Свиленград; актьорите Елена Димитрова и Явор Вълканов, както и сценографът Борис Далчев.

Отличени са и няколко културни институции – читалището „Св. Климент Охридски - 1969“ в Хасково и регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен.

Не са забравени и популяризаторите на българската култура по света.

С грамота са отличени творящите в Германия - писателка, поетеса и преводачка Цвета Софрониева, както и джаз-музикантът и саксофонист Владимир Кърпаров. Намиращите се в Австрия - художник Красимир Колев и оперна певица Светлина Стоянова. Работещите за културата ни в Руската федерация – преподавателят Анастасия Георгиевна Гачева, славистът Никита Сергеевич Гусев и българистът Мария Николаевна Белова.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във