Банкеръ Weekly

Общество и политика

По личността му ще го познаете

Александър Маринов

 

През годините на прехода българските президенти неизменно са били определяни в резултат на съотношението на партийните електорати и сговора на партийните елити. Личните качества са били отчитани в малка степен, което по правило е водело до големи разочарования на по-късен етап. Подценява се обстоятелството, че функционирането на президентската институция в уникална степен се обуславя (за добро или за лошо) от личните качества на държавния глава, на първо място от

способността да взема еднолични решения

навременни, правилни и неповлияни от нелегитимен партиен, корпоративен и външнополитически натиск. А освен това - да  обосновава и комуникира тези решения към партиите, институциите и нацията, и да ги провежда решително и последователно.

Как изглежда едно сравнение по този показател на основните претенденти за челните места в протичащата президентска надпревара? Трима от  тях (Цачева, Каракачанов, Калфин) са типични политици от кариерата, привикнали да се подчиняват на партийните разпореждания и интереси, обръгнали в типичните за периода на прехода непрозрачни и често съмнителни компромиси. Същото в някаква степен важи за изградилите имидж на "бунтари" (Трайков, Дончева), чиято самостоятелност е била доста непостоянна и се дължи по-скоро на влиянието на собственото его или на икономически зависимости, отколкото на последователно спазване на принципи (колкото и да се кълнат в тях). Единственият, който по дълг и по занятие е привикнал да взима самостоятелни (по правило съдбовни) решения и да носи отговорност за тях, е Румен Радев. В това отношение той видимо изпъква сред всички останали.

Много съществено качество на "добрия" президент е да предлага и провежда цялостна политическа линия, която да допринася за сплотяването на нацията. Тази линия - противно на представите на повечето политици - не се изразява в посредничество и угаждане на всички, а във

фокусиране върху националната кауза

т.е. формулиране на ясни национални цели и дефиниране на убедителна визия за основните национални интереси.  

Важно е да се има предвид, че следващият български президент ще бъде изправен пред огромното изпитание да създаде основи за единение на нацията, без което самото й съществуване е застрашено. По силата на институционалните си характеристики президентът има по-благоприятни възможности да го постигне, включително и поради липсата на съществени разпоредителни правомощия (прилагането на които у нас почти винаги разединява). Важни предпоставки за успешно реализиране на тази мисия са високата култура и образованост, способността за стратегическо мислене и за концептуално осмисляне на действително обединяващи приоритети. В това отношение видимо преимущество имат Радев и Калфин, следвани от Трайков, Дончева и Каракачанов, а кандидатът на най-голямата партия отново е на опашката.

Способността на президента да формулира национална кауза и да отстоява националните интереси обаче зависи от неговите морално-волеви качества, от

характера да устоява на влияние и натиск

В случая често се спекулира с т.нар. независимост на държавния глава като гаранция за постигане на единение. Няма спор, че е задължителна "извънпартийността", отказът от пристрастие и тенденциозната подкрепа за една или друга партия. Но съществено е да се отхвърли илюзията, че президентът може да бъде обединител извън и "над" партиите и дори като се представя за тяхна институционална алтернатива. Обединяването около определени национални приоритети не може да стане през главите на партиите, а изисква както партньорство, така и корекции на тяхното мислене и действие, което е много трудна, но, уви, незаобиколима задача пред държавния глава, осъществима само ако той има класата и характера да провежда такава линия.

Съпоставянето на тази способност показва, че повечето от кандидатите се намират под похлупака на партийното мислене, а някои от тях като Цачева дори декларират, че черпят силата си главно от подкрепящите ги партии и техните лидери. Проявяваната склонност често да променят позициите си под влияние на партийните директиви и дори партиите си едва ли дава аргументи в полза на капацитета им да предложат национално обединяващо лидерство. Ако използвам една игра на думи, бъдещият президент няма как да е независим (от нацията, гражданите, декларираните принципи), но е

задължително да не е зависим

от лица, групи и чужди държави и техните интереси.

Трудно може да се оспори, че нацията има нужда от консолидация, но въпросът е бъдещият президент на кой основен двигател на единението ще акцентира - на мними страхове, на непосредствените заплахи или на  далновидна, трайна политика, изразяваща националната ценностна ориентация и националните интереси. Това, от което има нужда нацията, е пълна противоположност на  концепцията, предложена от премиера Бойко Борисов: "Българите се нуждаят от човек, който да балансира между партиите и да бъде приет от всички, когато бъде избран". Президентът не трябва да е балансьор и протагонист на компромиса на всяка цена, а силна,  самостоятелна и последователна личност. Сравнението на основните кандидати доста ясно показва, че повечето от тях не са доказали поне минимална способност да бъдат такива.

Казаното не само не оспорва, а подкрепя необходимостта бъдещият президент да е способен да търси принципна основа за съгласие и единодействие на българите, но не като балансира, а като се стреми да запълни празнината, породена от

липсата на обединяваща кауза

което изисква не само да бъде харесван и приет, а в определени случаи критикуван и дори охулван. Както е известно, българското общество не разполага дори с приблизителни варианти на национална идея или доктрина, ценностите ни са декларативни, изпразнени от съдържание, а резултатите от отстояването им - често диаметрално противоположни на намеренията. Но това не е природно бедствие, а резултат от налагането на определени частни, користни интереси, които биха били идентифицирани и изолирани, ако е ясно определен публичният интерес.

Именно това поражда едно много високо изискване към бъдещия държавен глава - да е способен да изработи (с помощта на авторитетни личности), да защити пред обществото и да превърне в реален политически фактор стратегия за овладяване на кризата и просперитет на нацията. Тази генерална визия за бъдещето трябва не само да бъде едновременно реалистична и вдъхновяваща, но и да е естествено, органично олицетворявана от президента и най-близките му сподвижници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във