Банкеръ Daily

Общество и политика

Пловдивчани "реставрират" първата художествена изложба в Третото българско царство

Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1891 година, когато правителството на Стефан Стамболов взема решение през следващата година Пловдив да стане домакин на голямо изложение. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми.

За да подготвят изложението, пловдивчани имат на разположение 10 месеца. За всичко - да изградят парк, да построят изложбени павилиони, да вдигнат съвременни хотели за гости от цял свят. И най-важното - да преобразят турското гробище (под източния склон на Бунарджика) в модерен европейски търговско-промишлен „музей на открито“.

Паркът е създаден по проект на арх. Иван Несторов и е озеленен е от швейцареца Люсиен Шевалс - ландшафтен архитект и първи общински градинар на Пловдив след Освобождението, известен с прякора си "Министърът на цветята". Пространството е "насечено"от шест алеи, край които са монтирани 80 електрически улични лампи и са засадени общо 264 дървета. Изградени са три изкуствени езера, водопад и два шадравана. Пред Павилиона на горите и риболова е "опънато" четвърто езеро, а пред една от атракциите - изкуствена пещера - пето.

Главен архитект на изложението е друг швейцарец - Якуб Хайнрих Майер, който по-късно довършва строителството на Царския дворец в Евксиноград и "произвежда" не само сградата на БАН и Мавзолеят на Александър Батенберг в София, но и десетки други архитектурни шедьоври из млада България. Като например... "малката БНБ" в Пловдив. Казано схематично, по проект на арх. Майер са построени 35 павилиона, два ресторанта, сгради за нуждите на пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие. Общата площ на експозицията е 80 000 кв. метра.

Единият от акцентите на изложението е специално изработеният монумент „България - покровителка на земеделието и индустрията“. А другият - личния подарък от австрийския император за сватбата на княз Фердинанд и принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска: изящен фонтан, създаден от италианския скулптор Арнолдо Дзоки и представляващ скулптура на богинята на плодородието Деметра.

Официалното откриване е на 15 август 1892 г. - с голям военен парад, в присъствието на княз Фердинанд I, правителството и шефовете на всички дипломатически мисии в България.

Българските производители демонстрират успехи в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството.  За първи път в България е демонстрирано електрическо осветление и телефонна връзка - със София, организирани са две големи изложби - художествена и етнографска. 

В чуждестранните павилиони силно впечатление правят фонографът на Томас Едисън,  въздушният балон на Йожен Годард, телефона, марионетките на Томас Холден, „падащата железница” на софийския търговец Лудвиг Партел, оръжията на германската фирма „Круп“...

Общият брой на посетителите надхвърля 160 хиляди. От цял свят...

Първото българско изложение съвпада с 10-годишния юбилей от основаване на първата габровска фабрика за текстил - първа в новоосвободена България. Неин собственик е фабриканта Иван Калпазанов (1835-1889 г.), а на изложението е представена от неговия зет Васил Карагьозов. Павилионът, в който той разполага изделията си е изработен по поръчка във Виена. И толкова е впечатлил княз Фердинанд, че след закриване на изложението той купува павилиона и го пренася насред река Марица - на остров Мечкюр (Царския остров). След което връща жеста и подарява парка на пловдивчани. С  единственото условие да се грижат за него и да го пазят!

Изложението продължава 75 дни, в него участват производители и търговци от 24 държави, а посетителите надхвърлят 162 000 души от цял свят. 

Вчера (22 октомври) в Градската художествена галерия под тепетата бе открита изложбата „Художественият отдел на Изложението – Пловдив 1892 година“. Експозицията възпроизвежда изложбата на  Първото изложение, с която стартира и организираният художествен живот в млада България. Днес, както и през 1892 г., посетителите могат да видят картините на първомайсторите на съвременното ни изобразително изкуство - Антон Митов, Иван Мърквичка, Николай Павлович, Петко Клисуров, Константин Величков. Част от картините са оригинали, а онези, които са потънали в дебрите на времето, са "подменени" с копия.

Тогава са били изложени и едни от най-ярките платна в българската историческа живопис – картините „Връщането на Самуиловите войници“ на Емил Холарек (1867–1919) и „Кланетата от Батак“ на Антони Пьотровски (1853–1924). Именно картината на Пьотровски, години по-късно, предизвика гръмналия в медиите скандал „Батак“ - става дума за научното изследване на проф. Улф Брунбауер и Мартина Балева. Според тях тази картина на полския художник е допринесла за митологизирането на „Баташкото клане“, което всъщност не е било толкова кърваво и жестоко.

За улеснение на младите поколения, посетителите ще могат да научат много подробности за промишленото изложение, художниците и произведенията им директно от смартфоните си - чрез генерирани за QR кодове. Освен това, галерийното пространство ще  бъде обогатено с дигитална сценография, дело на студенти от пловдивската Академия за музикално танцово и изобразително изкуство. И накрая - посетителите ще бъдат въвлечени във визуално пътуване във времето, осъществено чрез прожекция на кадри от силуета на града, пресъздаден в платната от края на XIX век.

Изложбата е отворена до 20 декември и се осъществява в партньорство с Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия „Борис Денев“ - Велико Търново, Художествената галерия в Казанлък, филиала на Националната библиотека в Пловдив „Иван Вазов“ и Държавен архив - Пловдив.

Facebook logo
Бъдете с нас и във