Банкеръ Weekly

Общество и политика

"Пловдив 2019" – еднопосочната културна фуния

Артисти пред фалит заради забавени средства от едноименната фондация

S 250 84862611 4951 48f7 a85b 35feaeee04af

Като чуете „Пловдив 2019 - Европейска столица на културата” с какво го свързвате? Със спектакъла на 30-метровата „Вавилонска” кула по време на откриващата церемония, в която бяха вложени над 3 млн. лв. и която можеше да бъде наета и за 700 000 лева? С площад „Централен”, останал разкопан и по време на откриването, и няколко месеца след това? Или с проваления проект „Махала”, заради който Пловдив спечели кандидатурата и чрез който българската култура трябваше трайно да се засели в гетото „Столипиново”?

 

Може би ще отговорите, че свързвате инициативата с някое от над 500-те събития концерти, изложби, спектакли, провели се в рамките на инициативата? Или с проекта на поета Борис Роканов, който искаше жителите и гостите на Пловдив да се разхождат по поезия, постлана върху централния булевард на града?  Но, както „БАНКЕРЪ” писа – накрая

стиховете бяха залепени по тарабите

из крайните квартали и... набързо отлепени - къде заради едната фенска страст, къде от най-обикновена проклетия.

А че проклетията бе малко в повече в Общинската фондация „Пловдив 2019” си личеше още от самото начало – като се започне, че всяка критика се посрещаше на нож. И се продължи с обвиненията, че сред пловдивските творци нямало реакция да защитят Пловдив – европейска столица на културата. Докато от самата фондация тръбяха, че се борели с правителства и централна власт, за да можела държавата да признае проекта като национална кауза!

Този взискателно-обвинител тон се пренесе и в процедурите по одобряване на проектите. И макар многократно да бе повтаряно, че по проекта няма европейско финансиране, на кандидатстващите бяха поставени такива изисквания, по-тежки и строгостта на европейските проекти (като например 30% собствен принос в бюджета на проектите). А при верификацията на разходите, например, бенефициентите - наред с всичко друго (като междинни описателни доклади) - бяха задължени да превеждат на ОФ „Пловдив 2019”

полагащите й се части от приходите!

Творците негодуваха, че в процеса на работа постоянно се появяват нови изисквания, а след приключване на проектите се изискват документи, за които не са били уведомени при започването им и съответно няма как да ги получат със задна дата.

Освен това, в типовите договори, наложени от Фондацията, има текст, който й позволява да не възстановява на творците личните пари, които те авансово са инвестирали в проектите си. Нещо, което накара (поне засега) 15 организации и артисти да се вдигнат на бунт и да изпратят "подобаващо" отворено писмо до министъра на културата и медиите.

Какво се крие между редовете на въпросната разпоредба е елементарно за отгатване. Съдържанието обаче е възпроизведено на хартия толкова майсторски, че наистина може да се тълкува поне по три съвършено различни начина: Фондацията има право да не възстанови направени, документирани и отчетени разходи, ако шефовете й преценят, че е налице основанието

„непълно изпълнение на предвиденото собствено участие”.

В договорите има и анекс за съфинансиране, който изисква лична (вместо организационна) финансова отговорност на непосилна стойност за хората в сектора с юридически несъстоятелен характер. В същото време липсва каквато и да е реципрочност – няма почти никакви ангажименти за самата Фондация, нито санкции при забавяне на плащания от тяхна страна, дори когато са просрочили собствените си крайни срокове с месеци, а в някои случаи - повече от година.

Да припомним и че в самия край на инициативата -

при разпределянето на трите милиона от  „Мелина Меркури”

- престижната награда на Европейската комисия, от фондация „Пловдив 2019” поставиха неизпълними условия на творческата гилдия като 60% съфинансиране, което тя трябваше да намери в рамките на краткия срок за кандидатстване - между 21 октомври и 30 ноември 2019 година.

Преди седмица, половин година след края на инициативата от вече споменатото отворено писмо на 15-е организации и артисти, стана ясно, че Фондацията не им е изплатила стотици хиляди левове, заради което мнозина от тях са пред закриване. А на регулярно задавания въпрос "Защо и на какви основания се бавят окончателните плащания по вече одобрените отчети?", отговорите били... отчайващо безочливи - „Управителният съвет няма кворум...”, „Управителният съвет е в карантина...”, „Управителният съвет не може да се събере…”

Всъщност, има ли още учудени, че въпросното ръководно тяло не може да се събере от близо половин  година? А да има шашнати, че видеоконферентната връзка продължава да е terra incognita за тези културтрегери, нищо че най-вероятно всеки от тях има поне по един служебен смартфон?

Другият вариант е членовете на УС на ОФ така мощно  да са запразнували успешното приключване на грандиозното начинание „Пловдив 2019 - Европейска столица на културата”, че още да не са стигнали до основното ястие...

Facebook logo
Бъдете с нас и във