Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПЛАВАМЕ В ЕДНА ЛОДКА

Ваше Превъзходителство, за читателите на вестник БАНКЕРЪ ще е особено интересно вашето мнение за готовността на България да стане член на Европейския съюз след около шест месеца. Какви са впечатленията ви за обществената, икономическата и политическата ситуация в страната?
- Вече десет месеца съм в България и успях доста да я опозная. Постарах се да водя активен живот по 20 часа на денонощие. Срещнах се с ръководителите на всички политически партии, на парламента, на изпълнителната власт и на всички държавни институции. Същото се отнася и за видни личности от културния и от академичния свят, както и от неправителствения сектор. И естествено, тъй като живея в страната ви, имам и много познати и приятели. Но все пак не мога да твърдя, че знам всичко за България.
Определено мисля, че страната ви е изцяло подготвена политически и на законодателно равнище за пълноправно членство. Както се казва - на сто процента. Всъщност България е европейска страна. Тя винаги е била част от Европа. Както в политическо, така и в културно и икономическо отношение. Всички елементи на демокрацията и на модерното общество тук са налице. Парламентът вече работи интензивно като завод за закони и наваксва загубеното време заради коалиционните преговори по създаването на новото правителство. Въпросът е дали държавата ще получи, както се казва, потвърждение и на хартия на 1 януари 2007 г., за да може да се удостовери този факт.
А как бихте определили субективното, човешкото, общественото отношение към акта на присъединяване на България към ЕС?
- Наблюдавам изследванията на общественото мнение, които сочат много интересни данни. Ако не се лъжа, повече от 74% от населението са за присъединяването в ЕС. И само една малка част от хората смятат, че не са готови за този акт. Затова, по моя преценка, България и в това отношение е подготвена да влезе в единното европейско семейство. Не виждам никакви проблеми в настроенията на българите.
Отделна тема е обстоятелството, че в Общността ще влезе съвсем нова държава - първата, която пише на кирилица. Донякъде това може да предизвика несигурност в обществото. Но и в това отношение виждам позитивно нещата. Защото Европейският съюз има нужда от България именно заради добрите й позиции и познания за Балканите. Чисто политически Западните Балкани ще имат нужда от по-нататъшно уреждане и е важно това да стане по европейски път. Затова страната трябва да е в Европейския съюз.
Не е ли проблем, че България ще се окаже и най-бедната държава членка?
- С удоволствие бих оспорил тази теза, а и не виждам проблем в т.нар. бедност на страната. Факт е, че е много трудно българските макроикономически показатели да се сравнят с датските или с холандските, както и с данните на която и да е държава от десетте нови членки. Погледнати суверенно обаче, същите тези данни имат съвсем друго звучене. Така е и по отношение на присъствието на чуждестранния капитал в България и на тенденциите за развитието на икономиката като цяло. Естествено всяка страна има свои вътрешни икономически затруднения.
Когато Унгария стана член на ЕС, също беше бедна в сравнение с останалите страни членки, макар че на мен даже не ми се иска да използвам тази дума. Но бедността на една страна трябва да се отдели от жизнения й стандарт. Права сте, че жизненият стандарт и безработицата в българската провинция са обезпокоителни. Но България има много възможности в геополитически план. Откъдето и да идва енергийният поток към Европа - от Русия или от Иран - той минава през страната ви. Имате море и планини. Имате селско стопанство и индустриална култура от десетки години назад, както и информационно развитие в днешни дни.
Така че не виждам особени проблеми за развитието на страната. Факт е, че доходите ви са под средните за Европа. Но същото беше и в Португалия, а днес е различно. Категорично твърдя, че бедността на държавата ви може да се приеме само в контекста на жизнения стандарт, но това много бързо ще се промени.
Като посланик и на унгарските инвеститори в България бихте ли споделили как се чувстват те в България, комфортна ли е местната икономика за тях?
- Досега съм чувал само добри отзиви от инвеститорите. България е естествен партньор на Унгария, както и атрактивно място за инвестиции. Всъщност ние не можем да отидем като голям инвеститор в старите страни членки на ЕС. Те са огромни търговски партньори за нас, но там и много трудно могат да се осъществят капиталови инвестиции. Така че нашите възможности в тази насока са тук.
Всички унгарски инвеститори са открили свои интереси в България. Те довеждат и нови такива, а зад всички тях се появяват други европейски или мултинационални фирми и компании. Интересно е, че заедно с нас тук идват германски и австрийски инвеститори.
Като тенденция интересът към страната ви все повече расте. Общо 530 млн. евро са капиталовложенията на Унгария тук. Така тя се нарежда на осмо място сред чуждестранните преки инвеститори в страната. Най-големите са ОТР (О Ти Пи) - основен акционер на Банка ДСК, Видеотон холдинг АД, която притежава ДЗУ-Стара Загора, Родинвест, собственици на Дунапак (Dunapack), телекомуникационната компания Матав (MATAV), външнотърговската банка МКБ, която наскоро купи 60% от ЮНИОНБАНК, и др. Идват и нови инвеститори, а следващата, която ще стъпи на българския пазар, е 125-годишна унгарска фирма - държавната печатница (Magyar Allami Nyomda).
Често се срещам с представителите на унгарския бизнес тук. Досега не съм имал нито един случай, при който те да се оплакват от корупция във високите етажи на властта.
В езика на дипломацията има един израз No comments. Да не би той да е в подтекста на думите ви, когато говорим за корупция в България?
- Наистина унгарските инвеститори не са изпитвали на гърба си явлението корупция. Иначе знам, че в доклада на Европейската комисия България е критикувана на тема корупция, организирана престъпност, пране на пари и т.н. Но нашите инвеститори нямат такива проблеми. Те се чувстват добре, все повече и повече нови компании идват тук. Възможно е това да е резултат на сходната история, която имат двете държави. Ние сме в една и съща лодка. И България, и Унгария са минали по пътя на плановата икономика при социализма, проблемите ни са еднакви. Освен това десетки млади българи са учили и следвали в Унгария през годините и днес работят в сътрудничество с бизнеса и генерират капиталовложения.
Забелязал съм също, че унгарските инвеститори не идват тук с надменност, а с естествено желание за партньорство. Надявам се, че преките чуждестранни инвестиции ще растат. А по-нататък ще стане възможно да се създават и смесени предприятия.
Всички унгарски компании, които идват в България, се отнасят към местните икономически ръководители и държавни институции като с партньори. Но нека да бъда разбран правилно - те идват тук, за да направят бизнес и да реализират печалби.
Имате ли по-конкретни впечатления за инвестициите в банковата система на страната?
- След появата на финансовата група ОТР в българския банков сектор, тук стъпи и унгарската външнотърговска банка, която изкупи 60% от ЮНИОНБАНК. А това е показател, че нашите банкери се чувстват добре тук. По-същественото е какво е отношението на българското население и икономиката към тези банки. Малко е рано да се говори на тази тема, тъй като ОТР е на много ранен етап от прилагането на стратегията си. Досега тя само се радваше на предимствата от това, че е станала собственик на най-голямата българска спестовна каса, с най-много клонове и клиенти. Започва обаче вторият етап, в който ОТР започва да предлага нови продукти и услуги, най-различни кредитни конструкции и т.н. След време ще има и обратна връзка от страна на клиентите на банката за качеството на нейните продукти. Запознат съм с плановете на ОТР, тя е стабилна банка, има изключителни мениджъри в България и съм сигурен, че задоволството на клиентите е гарантирано.
По отношение на ЮНИОНБАНК - тя смята да удвои в много кратки срокове броя на сега съществуващите си 47 клона в България. А след като имат такива планове, вероятно и мажоритарният й собственик се чувства добре тук.
Смятате ли, че България трябва да измени по някакъв начин законодателството си, или данъчната си система, така че чуждестранните инвеститори да предпочитат да влагат парите си тук?
- Не, законите ви са перфектни. Но прилагането им понякога е проблематично. Левът е стабилен, а работната ръка - евтина. Мисля, че е добре да се даде по-голяма свобода за действие на местната власт. Например кметствата да могат да предоставят данъчни облекчения, така както е в Унгария. Освен това, струва ми се, че българските предприемачи са много предпазливи при създаването на смесени дружества. А чуждестранният инвеститор сам трябва да извърви доста дълъг бюрократичен път, за да може една инвестиция на зелено да привлече и български партньор. Разумно е също регионалните фирми за газ, канализация и водоснабдяване да допуснат по-лесно и близо чуждестранния капитал като свой партньор. Сега те или се продават едно-към-едно, или не се продават. Но не правят съвместни дружества с чуждестранни инвеститори, така че да получат свеж капитал.
Хубаво е също да се направят реформи по отношение на броя и структурата на различните агенции. Те са прекалено много... например. Агенция за приватизация, Агенция за чуждестранни инвестиции, където работят безброй бюрократи. Работата им е да подпомагат чуждестранните инвеститори, но бизнесмени от Унгария са споделяли, че не получават необходимото съдействие от съответните агенции.
Бихте ли казали в едно изречение кое е най-хубавото и кое е най-лошото в България?
- Най-хубавото е, че България е приятелски настроена страна. Хората много обичат унгарците, това ми харесва. Много вкусна е кухнята ви, а природата - изумителна.
Най-лошото са пътищата.Те са катастрофални. Не разбирам защо данъкоплатците, които купуват безкрайно скъпи автомобили, трябва да търпят тази ситуация. На някои места в градовете има дупки и боклуци, за които не са виновни само кметовете, но и самите хора. Разбира се, подобни неща могат да се видят във всяка страна. Но виждам, че в България се строят нови магистрали и това е добре.
Като дипломат вие навярно ще се въздържите да давате съвети на българските политици, но все пак имате ли свое послание към тях?
- Наистина не бих давал съвети. Но като приятел на страната и на българите бих казал, че е дошло времето българският политически елит да започне да се занимава с това, което влагаме в израза The day after, т.е. с това, което ще се случва след 1 януари 2007 година. Присъединяването към ЕС ще бъде факт. Все по-видимо е, че 25-те държави от ЕС имат политическа воля България да стане пълноправна членка. Но политиците от управлението, а и от опозицията трябва лека-полека да посочат конкретните теми, с които страната ще внесе нещо ново в Европа. Трябва да станат ясни онези елементи, чрез които ЕС ще стане по-богат, а развитието на България ще се ускори.
В ЕС има обща външна политика, система за сигурност, данъчна система... Въпросът е какво е допълнителното, плюсът, който България ще даде на Евросъюза. Той е ясен, но е добре и да бъде огласен по-широко в обществото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във