Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПИСМО ОТ ТЕХЕРАН

Световната дипломатическа практика се обогати с нещо ново. Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад написа писмо до американския президент Джордж Буш, в което му обяснява философията на международното положение. Новото не е във факта, че един президент пише на друг президент под благовидното мото, като не можем да си говорим, ще си пишем. Епистоларният жанр е стара практика в междудържавните отношения - особено в персийската традиция, а личната кореспонденция между президенти е един от най-обичайните начини да се напълнят учебниците по история.
Новото покрай появата на това писмо е поне в две неща. Първо, епистоларният жанр се превръща в опит да се намери средство за общуване между президенти на страни, които близо двадесет години не поддържат дипломатически отношения. Наблюдателите отбелязаха, че това писмо е първият известен на обществото опит за комуникация на ирански президент с американски президент, след като Съединените щати скъсаха отношенията си с Ислямската република през 1979 година. Тогава, през ноември, американското посолство в Техеран бе превзето, а неговите служители бяха взети за заложници.
Оттогава между Вашингтон и Техеран не съществуват контакти, освен, разбира се, неофициалните. През всичките тези години Иран периодично се впускаше в словесна агресия към големия сатана, а Съединените щати водеха политика на изолиране на ислямския режим - докато през 2002 г. президентът Джордж Буш постави Иран наред с Ирак и Северна Корея в оста на злото. Казват също, че за последните 27 години това е първото писмено послание на ирански държавен глава до президент на Съединените щати. През 1997 г. иранският президент-реформатор Хатами се обърна към американския народ чрез Си Ен Ен, но не се стигна до официални разговори между двете страни.
Второ, това писмо става средство не толкова за общуване, колкото прост начин за пропагандна кампания в един забележителен момент, в който СС на ООН разсъждава какво да прави с иранските ядрени амбиции. В последно време едва ли е имало толкова много разсъждения около едно писмо. Интерпретациите на анализатори и цели институти варираха от рекламен трик и проповед на външнополитически аматьор със склонност към апокалиптичното през класически пример за подмяна на предмета на дебата до ирански гамбит, който има за цел да спечели време и вътрешна подкрепа и който искал да утвърди Иран като регионален лидер.
Едно писмо със сигурност се изпраща по пощата. В случая някъде по пътя от иранското президентство до швейцарското посолство, което представлява американските интереси в Техеран, и после до Белия дом, то попадна и в пощенската кутия на световна телеграфна агенция. В случая - Асошиейтед прес. Според текста, който тя разпространи, Ахмадинеджад обяснил на Буш в 18 страници колко неспособни се оказали либерализмът и западният стил на демокрация и как чувал сгромолясването и разпадането на идеологията и мисленето на либералните демократични системи.
Между впрочем иранските писма имат история. Преди 17 години едно подобно философско писмо до бившия съветски ръководител Михаил Горбачов изпратил покойният аятолах Хомейни. В него Хомейни поздравил Горбачов , че е изоставил фалшивия бог на комунизма и го приканил да изучава Корана, за да открие универсалните истини.
Американският президент Джордж Буш не хвана писалката, за да отговори на иранската кореспонденция. В първия си коментар той само каза: Писмото, което иранският президент ми изпрати в понеделник, изглежда, не отговаря на главния въпрос, който си задава светът, а именно: кога Иран ще се откаже от ядрената си програма. Това писмо не е истинското… То не засяга конкретните проблеми, с които в момента се занимава международната общност, и не отговаря на въпросите за иранската ядрена програма, бе коментарът на държавния секретар Кондолиза Райс.
Естествено много важно е какво е написано в едно писмо. Но в случая, изглежда, е по-важно кога се пише едно писмо. То бе разгласено точно в началото на седмицата, когато външните министри на световните сили се опитваха да обсъдят в Ню Йорк начините, по които да склонят Иран да прекрати ядрената си програма. Според говорител на иранското външно министерство изпращането на писмото точно в момент, когато ООН разсъждава на бързи обороти за Иран, било пълна случайност. Фактът е, че петте страни постоянни членове на Съвета за сигурност и Германия не успяват засега да се споразумеят за обща стратегия и временно отложиха работата по изготвяне на проекторезолюция. Въпросът, който ги тормози, е дали да има резолюция, основаваща се на глава 7 от устава на ООН. Тази глава всъщност може да открие пътя за налагане на санкции или употреба на сила.
Едва ли ще е сериозно писмото на иранския президент да се приеме като причина за липсата на единство сред дипломатите на страните членки на Съвета за сигурност на ООН. Сериозната причина си остават иранските разногласия между Запада, от една страна, и Русия и Китай - от друга. Според официалните съобщения засега западните представители са се споразумели да се водят допълнителни дискусии с Русия и Китай. Искаме да бъдем отворени и гъвкави, но също така не се отказваме от позициите си, е заявил високопоставен американски представител след заседанието на постоянните членове на Съвета за сигурност и Германия в Ню Йорк. Това на практика означава, че се е стигнало до междинно решение, което дава възможност единствено за продължаване на консултациите.
Париж твърди, че пред Иран има две възможности - да прояви откритост, срещу което да получи амбициозно предложение, или да не сътрудничи и срещу него да бъдат предприети мерки за сдържане. Според Лондон никой няма намерение да поеме по пътя на военните действия. Това е изявление на новата външна министърка на Великобритания Маргарет Бекет, която допълва, че е възможно срещу Иран да бъдат наложени санкции. Русия и Китай се придържат стриктно към известната позиция, че проблемът трябва да се реши по пътя на преговорите чрез политически и дипломатически средства. За Берлин са необходими още две седмици и решението на пет-шест открити въпроса. Новата среща на висшите дипломати от Съвета за сигурност ще бъде на 19 май в Лондон.
Всъщност писмото на Махмуд Ахмадинеджад до Джордж Буш засяга отговора на един голям дипломатически въпрос. Ще има ли директни преговори между Съединените щати и Иран? Трябва ли Америка да разговаря с Иран? Мнозина виждат панацеята в прекия контакт между Вашингтон и Техеран. Техните мотиви са в това, че един подобен разговор ще засили привържениците на диалога и ще отслаби позициите на екстремистки настроените в иранското управление. Те дават исторически примери от разведряването със Съветския съюз или признаването на Китайската народна република. Това звучи добре, но директните разговори в момента изглеждат твърде невъзможни. Още повече че преговори и разговори не са синоними, особено в света на дипломацията.
Работата е там, че въпросът за иранската ядрена програма не засяга само Съединените щати и не само Вашингтон е заинтересован от липсата на иранска атомна бомба. Независимо от всякакви икономически интереси тя е последното нещо, което искат и другите страни от Съвета за сигурност, включително и Русия и Китай. Следователно това е разговор между това, което се разбира под международна общност и Иран. Турция, към която Иран се обърна за посредничество, бе нееднозначна в оценката си. Нишката е опъната до скъсване. Не се впускайте по пътища, от които трудно ще се излезе след това - е казал турският външен министър Абдуллах Гюл на главния преговарящ на Иран Али Лариджани. - След като нещата излязат от релсите, няма да има полза да се казва: това не ни беше обяснено, добавил Гюл.
Освен това директни преговори със сигурност не са възможни, ако Иран не декларира и не докаже, че се отказва от обогатяването на уран и това не е свързано с въпроси от областта на философията, а на реалната политика. Такива намерения до този момент Техеран не е показал. Писмото на иранския президент не може да мине за сериозно предложение за разрешаване на кризата с ядрените амбиции на Техеран, още по-малко - за сериозна покана за диалог. А и прекият диалог може да нарани крехкия консенсус в Съвета за сигурност. И накрая - директните преговори, още повече между страни, които от 27 години не поддържат дипломатически отношения, винаги крият опасност да се стигне до момент, от който няма връщане назад. Така че иранските ядрени амбиции си остават работа за едно изпитано средство - СС на ООН.

Facebook logo
Бъдете с нас и във