Банкеръ Weekly

Общество и политика

"Пирогов" и онкологията са удобните грешници

На изпроводяк бившият здравен министър д-р Таня Андреева предизвика публичен скандал с решението си тихомълком да разпише уволненията на директорите на "Пирогов" и столичната онкология. Комплотът обаче не успя главно заради аматьорския гаф с подадените в Търговския регистър непълни документи на новоизбраните началници. След като случаят се размириса, ексминистър Андреева мотивира смяната на директора на "Пирогов" проф. Стоян Миланов със силно влошените показатели на лечебницата за последната година. Тя цитира финансова загуба от 6 млн. лв., както и спад в медицинската дейност от гледна точка на броя на преминалите пациенти. Миланов отговори, че "Пирогов" е "камъче в обувката" за Андреева, тъй като защитава правата си. Той допълни, че въпросната загуба, получена в "спешната" болница, се равнява точно на намалелите постъпления от Министерството на здравеопазването.


Нерадостната съдба на уволнението по чудо избягна и шефът на Специализираната болница за активно лечение по онкология д-р Валентин Ангелов. Той беше избран с конкурс през октомври 2013-а с договор за управление за три години на мястото на проф. Здравка Валерианова. Тази (не)подготвена смяна изглеждаше още по-странна, тъй като в последните няколко години държавата инвестира доста пари в онкоболницата, а след като Ангелов пое ръководството й, не е имало нито един скандал или публично изразено недоволство от страна на Андреева за начина му на управление.


Какво наистина се случва в двете големи болници и имат ли покритие доводите на Андреева, че те се управляват лошо? Това се подразбира от публикуваните тези дни годишни финансови отчети за 2013-а на "Пирогов" и онкологията. От тях се разбира, че въпреки незавидното им финансово положение и тежките случаи, които поемат на фона на все по-конкурентния здравен пазар, двете лечебници все пак успяват самостоятелно да се издържат от дейност. Те трупат пасиви основно заради неостойностените клинични пътеки, с които работят. Налага се да покриват и голяма част от разходите, които по презумпция трябва да плаща принципалът им - здравното ведомство. От отчета на "Пирогов", съпътстван от доклада на независим одитор, се вижда, че дружеството отчита загуба от 6.27 млн. лв. за 2013-а след разходите за данъци. Дали обаче проблемът е управленски? По-скоро не. Една от основните причини да се стигне до този негативен резултат е, че приходите (общо 57.13 млн. лв.) рязко са намалели, а разходите леко са се увеличили.


"Пирогов" е получил със 7.24 млн. лв. по-малко по методиката, финансирана от здравното министерство. И въпреки че парите от дейност по клинични пътеки са в повече с 2.76 млн. лв., контрата остава в ръководството на болницата. В същото време пироговци е трябвало да извадят от касата си над 1.8 млн. лв. отгоре за медицински консумативи, кръв и биопродукти, храна на пациентите, както и за заплати и осигуровки на служителите си. Доста красноречив показател за добър мениджмънт в режим на икономии са орязаните с над 245 хил. лв. харчове за възнаграждения по граждански договори. В одита се посочва, че при идентично финансиране, каквото лечебницата е получила през 2012-а, тя е щяла да реализира печалба от 730 163 лева. В същото време със собствени средства са извършени основни ремонти в отделенията по оперативна гинекология и съдова хирургия, инвестирано е и в нова информационна система. Преминалите болни и извършените изследвания незначително са намалели, но за сметка на това се е увеличил престоят на пациентите, съответно и разходите за него. Като цяло натрупаната загуба от "Пирогов" през последното десетилетие е малко над 15 млн. лв., които могат да бъдат стопени за няколко години, ако ресорните министри се отърсят от досадния навик да "бъркат в паничката" на болницата.


Доста "по-спокоен" е финансовият отчет на онкологията. Дружеството отчита загуба от 291 хил. лв. за 2013-а. При милиардите, които се харчат в здравната система и почти 500-те милиона дългове на здравните заведения, сумата е направо смешна, ако се отбележи като мотив за смяната на д-р Валентин Ангелов. Още повече, че националната онкоболница е повишила приходите си с 1.47 млн. лв. (общо 26.28 млн. лв.) през отчетните 12 месеца. Основно пасивът идва от доплащането за лекарства, поскъпнали с 15. 48 лв. на един пациент, както и от повишението на разходите за заплати и осигуровки на лекари и сестри. Не е за подценяване и фактът, че с пари "от касичката" си болницата е надградила високотехнологичното си оборудване с модерната хибридна гама-камера, със скъпа рентгенова тръба за компютър томограф и друга апаратура на обща стойност 2.73 млн. лева. Натрупаната от онкологията загуба преди 2013-а е 4 млн. лева. Което е "капка в морето" в сравнение с балансите на останалите големи лечебници и по никакъв начин не може да блокира дейността й. За сравнение, само постъпилите в онкологията дълготрайни активи за миналата година възлизат на 4.56 млн. лв., а капиталът й е увеличен с още един милион.


Цитираните финансови параметри навеждат на мисълта, че управителите на двете болници може би наистина са преследвани от Андреева с лични мотиви, както отбеляза и проф. Миланов. Служебният здравен министър д-р Мирослав Ненков каза, че при тази система на финансиране няма начин една болница да работи и да не натрупа дългове. Самият Ненков започна мащабни проверки в "прегрешилите" лечебници. Но отсега е ясно, че резултатите от тях ще потвърдят собствения му извод.

Facebook logo
Бъдете с нас и във