Банкеръ Weekly

Общество и политика

Пет нюанса патриотизъм

Преди избори у нас картината винаги рязко се променя. Усилено се ремонтират пътища, консумацията на месни продукти (най-вече кебапчета, и то безплатни) се повишава драстично, а нивото на избълваните лъжливи обещания нараства главоломно.


Идващият парламентарен вот на 5 октомври ще бъде още по-ожесточен от този за европейските избори на 25 май. Тогава предизборната кампания бе, меко казано, странна. Някои от по-малките формации я водеха все едно изпращат свои представители не в Европейския парламент, а в Народното събрание. Затова на преден план изпъкнаха темите за национализма, патриотизма и евроскептицизма, с които бе залята и цяла Европа.


В кампанията за наближаващите избори, която официално все още не е започнала, акцентът сред борещите се да прескочат четирипроцентовата бариера за влизане в парламента отново пада върху това "кой е по българин от другия". А главни действащи лица в тази категория са "Атака", "Патриотичен фронт", Алтернатива за българско възраждане (АБВ), "България без цензура" (ББЦ) и дори коалиция "Десните". Те сякаш са илюстрация на нюансите на патриотизма, ширещ се у нас. Целта на всички тези формации безспорно е една - да влязат в парламента. Но отсега е ясно, че не всички ще сбъднат мечтата си. Основното средство, обаче, на което ще разчитат, е да "жегнат" сърцето на клетия българин, който, както се казва, (все още) обича Родината, но мрази държавата.


Лидерът на "Атака" Волен Сидеров не спира да обикаля страната, за да агитира за своята партия. Типично в свой стил той наскоро обяви, че ако стане премиер, ще пусне в действие трети и четвърти блок на атомната централа в Козлодуй. За целта обаче му била нужна подкрепата на българите. Естествено за да може да стигне до този лост на властта, който му позволява да им включи шалтера.


За да напомпа мускули пред избирателите, както правеше с обещанията за минимални пенсии и заплати от по 500 и 1000 лв., за развалянето на концесиите за добив на злато от чуждестранни фирми и т.н., Сидеров сподели, че не се страхува да вземе подобно решение, независимо какво ще каже председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, американският, израелският или който и да е друг посланик в София. И за да се хареса на една част от българите, които са русофили, националистът не спира да повтаря, че е нужно взаимоотношенията между България и Русия да се подобрят.


Основният конкурент на "атакистите" за гласа на националистите на тези избори, изглежда, ще бъде сформираната коалиция между "Националния фронт за спасение на България" (НФСБ) и ВМРО с името "Патриотичен фронт". Един от съпредседателите на НФСБ Валери Симеонов нееднократно е заявявал, в това число и за "БАНКЕРЪ", че голяма идейна разлика между неговата партия и тази на Сидеров няма, но бившият му съратник е по-скоро путинофил, отколкото русофил. Все пак коалицията "гали" сърцето и душата на родолюбивия българин с обещанията, че щом влезе в парламента, ще се бори да възроди българската икономика. Други техни "жокери" са, че се заричат да подобрят живота на гражданите със среден и дребен бизнес, да бъдат коректив на властта в 43-ото Народно събрание и да отстояват твърда позиция срещу ДПС.


Анти-ДПС риториката подхвана още преди евроизборите "България без цензура" на Николай Бареков, а сега към нея се пристрастява и партията на Георги Първанов АБВ. Бившият президент е категоричен, че неговата формация не би участвала в управление, в което Движението е задкулисен играч. Неговият доверен човек Румен Петков е още по-твърд и отстоява мнението, че ДПС трябва да си "почине" от властта за един или цели два мандата.


АБВ събира точки сред патриоти като обещава, че ако влезе в парламента, ще се бори да предотврати демографския срив и да възроди икономически, социално, образователно, културно и духовно нацията. Формацията на Първанов обаче опитва да се хареса и на други слоеве сред обществото. Гласове за неговата партия със сигурност ще дойдат от отчаяни и разочаровани симпатизанти на БСП или от хора, които желаят 50% от народните представители да се избират мажоритарно - идея, която е заложена в програмата на АБВ. Съмненията за успеха на формацията на Първанов идват оттам, че той хем иска да участва в политическия живот, хем страни от него, като няма да води нито една листа за предстоящите избори, което може да отблъсне част от симпатизантите му. Отделно от това, откровеното му лобиране за строителството на АЕЦ "Белене" и "Южен поток" ще редуцира допълнително потенциалните гласоподаватели на АБВ.


"България без цензура" е от партиите, които имат най-малко причини да претендират за патриотична формация, но пък за сметка на това лидерът й го прави най-натрапчиво. "Трансферите", които извърши Николай Бареков, като привлече при себе си депутати от "Атака", със сигурност не превръщат "ББЦ" в патриотична формация. Тя можеше да мине за такава сред избирателите, но само когато бе в коалиция с ВМРО. Самият факт, че двете партии бързо-бързо се "разведоха", говори, че патриотичната нотка в ББЦ е по-скоро изкуствено зачената, каквито са съмненията и за самата партия. Разговорът за съюз, който води Бареков с една от партиите патриоти-джуджета Национал-демократичната партия (НДП) на бившите отцепници от "Атака" Димитър Стоянов и бившата половинка на Сидеров Капка Георгиева до момента също са в задънена улица. "Няма да коментирам абсолютно нищо, докато не приключат всички сондажи, които се водят в момента. Другата седмица всичко ще е ясно", каза за "БАНКЕРЪ" заместник-председателят на НДП Георгиева, която не пожела да разкрие повече подробности.


Последни в списъка са коалиция "Десните", които също опитват да стъпят на патриотичната почва. Още при самото представяне на блока, председателят на Български демократически форум Жаклин Толева заяви, че "в България вече има политически субект, който може да бъде наречен национално-патриотични десни сили". В допълнение тези дни лидерът на Единна народна партия Мария Капон определи себе си като русофил, но путинофоб, тъй като приятелството с руския народ нямало нищо общо с подкрепата на действията на Путин.


Пъстра е пистата, по която петте партии бягат за влизане в парламента. Тактиката им да залагат на патриотичната нотка съвсем не е лишена от смисъл. Според социолози например между 11 и 15% от избирателите у нас са готови да гласуват за точно такава формация. Отделно гласоподавателите с подобни нагласи са от всички социални слоеве - от маргинали и хора в незавидно финансово положение, до такива от средната класа (колкото и да е тънък този слой у нас) и до заможните българи.


По-голяма част от изброените формации изтъкват себе си като ново явление, което е алтернатива на статуквото. С времето агресивната риторика на Волен Сидеров успя да почерни и натовари с негативен смисъл "национализма". Именно това накара новите играчи да започнат да самоопределят себе си като патриоти и родолюбци просто защото тези думи все още остават неопетнени. Въпрос на време е да видим докога ще е така.

Facebook logo
Бъдете с нас и във