Банкеръ Weekly

Общество и политика

Пенсионната реформа - завръщане в бъдещето

"Възрастта за пенсиониране ще бъде увеличена, но не искаме темата за пенсионната реформа да е част от кампанията за евроизборите". С тези думи социалният министър Хасан Адемов за пореден път удължи времето, през което пенсионната бомба ще продължи да цъка заплашително за всички българи.


Цялостната визия за реформата по план трябва да се появи "на бял кон" през септември. По думите на Адемов основното, към което държавата, работодателите и синдикатите се стремят, е да се върнат към споразумението, което беше сключено между тях и правителството през 2010 година. То ще бъде актуализирано с "модерни елементи". "Модерната" линия ще се прояви в обвързването на увеличаването на възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота. Всъщност, ако наистина бъде отчетено, че българските мъже живеят средно с 10 години по-малко от европейските, възрастта изобщо не бива да се пипа. Но това е друг въпрос. По-интересното е как след няколко месеца работодатели, синдикати и правителство ще намерят консенсус, след като споменатият като пример договор от 2010-а остави всички страни разочаровани?


Тогава


бизнесът се оттегли от заседанията

на Националния съвет за тристранно сътрудничество в знак на протест срещу решението на премиера Бойко Борисов да подпише споразумение със синдикатите за вдигане на осигурителната вноска с 3 процента. Борисов уважи недоволството на работодателите и съсредоточи вниманието си върху повишението на възрастта за пенсиониране. Съответно от синдикатите обявиха, че "някой им е опрял пистолет в челото и в тази ситуация не могат да водят преговори", след което излязоха на масови протести. От КНСБ посочиха, че повишаването на осигурителната вноска поне с два процентни пункта, а не увеличаването на стажа и възрастта за пенсиониране ще реши проблемите на пенсионната система. А представителите на работниците определиха като "непремерено говорене" изказванията на работодателски организации, че държавата ще влезе в рецесия, ако се увеличи вноската. Тезата на независими икономисти, че синдикатите са виновни за дефицита в Националния осигурителен институт, пък бе окачествена като "върховна наглост". От своя страна Българската търговско-промишлена палата настоя служителите да поемат поне 45% от осигурителната тежест, а пенсиите на категорийните работници да преминат към частните дружества, вместо да са за сметка на НОИ. Накрая социалният министър Тотю Младенов отсече, че в цяла Европа има протести и затова стачките не го притесняват, стига да водят към нещо по-добро за доходите на хората и пенсионната реформа мина в нелицеприятен за всички вид.


Така в най-меки краски изглежда "споразумението", към което ще се връщаме. При това сега ситуацията е още по-критична. Анализ на Явор Алексиев от Института по пазарна икономика показва, че през 2013-а


разходите за пенсии са достигнали 9.92%

от БВП, което е най-високият дял за последните десет години. Приходите от осигуровки са достатъчни за покриването на едва 47% от общите разходи на общественото осигуряване, а останалото се плаща от държавата под формата на вноски и трансфери. През 2013-а трансферите от централния бюджет към общественото осигуряване са 4.7 млрд. лв., което превишава недостига в общия консолидиран бюджет на държавата. Огромната част от проблемите с финансирането са следствие от забавянето на пенсионната реформа, като само през миналата година разходите за пенсии са скочили с над 500 млн. лева. Това са фактите, а каква ще бъде развръзката?


Предварителните заявки показват, че драматичните сценарии, заплахите, стачките и напрежението едва ли ще бъдат избегнати. От КНСБ държат пенсионната възраст да започне да расте отново, но евентуално чак от 2025-а, а дотогава да се увеличава само стажът, тъй като от него зависи осигурителният принос. Колкото до въвеждането на автоматична обвързаност на пенсиите с продължителността на живота, това можело да стане чак след 2030-а, а ранните пенсии нямало как да се поемат от професионалните фондове от догодина, тъй като от над 170 хил. осигурени в тях се внасят осигуровки едва за 49 хил. души. Според КТ "Подкрепа" пък е наложително да се разпишат и контролът върху парите на хората за втора пенсия, и начинът на плащането им от втория стълб.


От своя страна работодателите настояват


да плащат само първия ден от болничните

вместо трите, което по изчисления на Българската стопанска камара е струвало досега на бизнеса над 100 млн. лева. Асоциацията на индустриалния капитал предлага поетапно и ежегодно компенсиране на различията в изискванията за стаж и възраст за пенсиониране, което да продължи до 2020-а, когато необходимият стаж за мъже и жени ще е 40 години, а необходимите навършени години - 65. Оттам също така държат да се запази размерът на всички осигурителни вноски на сегашното им ниво до 31 декември 2020-а, с изключение на вноската за майчинство. Според калкулациите на бизнеса тя трябва да бъде намалена от 3.5 на 3%, паралелно с намаляване на срока на майчинството.


Очевидно е, че бизнесът и синдикатите много трудно ще се разберат и за стажа и за възрастта за пенсиониране, и за майчинството, и за размера на осигурителните вноски. По действащите сега разпоредби се предвижда вноската за втория стълб да стане 7 вместо 5% от 2017 година. "Не е ясно дали общата вноска ще се увеличи с 2%, или ще се вземат част от парите, които сега отиват в НОИ", каза Пламен Димитров. Но тъй като няма какво да вземеш от продънена каца, социалният министър Адемов, ще не ще, ще трябва да избере на чия страна да застане.


Единственото единомислие между синдикати и работодатели е по отношение на ограничаването на ранното пенсиониране на най-привилегированите категории осигурени - полицаи и военни. И едните и другите искат задължителна пенсионна възраст за "фуражките". Хасан Адемов ги подкрепя, но отпорът от страна на двете силови ведомства ще е страшен. Да припомним, че в предизборната си платформа БСП обеща да премахне възрастта за военните, а не да въвежда такава за полицаите.


В общи линии се вижда, че каквото и да се направи, пак ще влезем в задънената улица. И ако има нещо странно, то е, че досега никой не е обелил дума за преход към капиталова пенсионна система. С лични пенсионни сметки работниците ще знаят с точност какви са пенсионните им спестявания, ще могат да планират и управляват средствата си. Но пък държавата ще загуби "силата" да дава по 30 лв. надбавка на гласоподавателите си непосредствено преди следващите избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във