Банкеръ Weekly

Общество и политика

Пазарът на банкови вземания - рекордни суми и надежди

Когато човек или фирма не може (или не иска) да обслужва паричното си задължение към кредитор - независимо дали е търговска банка, фирма за бързи кредити или дружество за обществени услуги (например топлофикация или ВиК ), възниква въпросът какво да се прави с това задължение. То може да се изпише като несъбираемо и да формира загуба за кредитора в счетоводния му баланс.Но  може и да бъде продадено на някого, който се занимава професионално с такъв вид търговия. Така се формира някакъв - най-често незначителен - входящ паричен поток, който ограничава донякъде щетите за кредитора.

Вече е почти уточнено, че през 2019 г., на пазара за лоши кредити в България, са били прехвърлени вземания на сума около 1.7 млрд. лева. Основната част от този пакет представляват лоши вземания на банките. Според Асоциацията за защита на потребителите, само за последните две години българските кредитни институции са продали на колекторски фирми лоши активи за над 3 млрд. лева. Toвa са нaй-гoлeмите пopтфeйли c пpocpoчeни вземания, изкyпyвaни някoгa у нас. Тук се  включвaт нeoбeзпeчeни и oбeзпeчeни зaeми нa физичecки лицa, кредити на мaлки и cpeдни пpeдпpиятия и задължения на кopпopaтивни клиeнти. Стана ясно и друго: делът на просрочените кредити у нас достига 8% от обема на всички финансирания, докато средните им равнища  в ЕС са едва 3.1 процента. Или близо два пъти и половина  по-малко. А това  вече е сериозен сигнал.

Като цяло

необслужваните заеми в България са над 6.5 млрд. лв.

Такава е поне  преценката на  хората  от асоциацията. Но  "само предполагат", защото БНБ избягва да публикува такива обобщени данни.

През ноември миналата година от прессъобщение се разбра , че най-голямата финансова институция в България - "Уникредит Булбанк", е продала лоши кредити от експозициите към малки и средни предприятия за 50 млн. евро. Купувачи на тези взимания са специализирани колекторски компании като APS Holding и Balеbec Capital. С тази сделка през 2019 г.  сумарните продажби на лоши заеми в България се приближават плътно до прогнозираните по-рано 2 млрд. лева.

През  2020 г. се очаква  да бъдат предложени на пазара нови пакети от лоши заеми - на сума  над 200 млн. евро. Става дума най-вече за експозиция на Пощенска банка, която - според неофициална информация - готви такава сделка за първото тримесечие.

Към началото на октомври м. г. броят на лошите длъжници на банки, компании за обществени услуги и фирми за бързи кредити достига почти 570 000, а те са били  близо 640 000 само година по-рано. Намалява и средната сума, която има да плаща отделният неизправен длъжник - 815 лв. през 2019 г. срещу 1162 лв. година по-рано. От януари до края на юни миналата година, възложените за събиране дългове са били 464.43 млн. лв. срещу 743.9 млн. лв. за същия период на 2018 година. Следователно и тук е налице тенденцията за спад в обемите на задълженията, продавани на колекторите. А  това също са позитивни сигнали.

Освобождаването от подобни обеми необслужвани задължения - чрез прехвърлянето им на компании, специализирани в подобен тип "събирания" - е средносрочна (поне) стратегия на повечето кредитни институции. Целта е да се разтоварят от несвойствени дейности и да подобрят ефективността си в кредитирането. Това обаче поражда зашеметяващи балансови числа в счетоводните отчети на колекторите. По размерите си  портфейлите на колекторските фирми понякога съперничат дори с активите на по-малките търговски банки у нас. Например "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, към началото на декември 2019 г. има приблизителна номинална стойност на портфейлите от над 1.410 млрд. лв., а броят на случаите, по който работи, е над 475 хиляди. Това прави компанията абсолютен лидер на българския пазар по брой на активни договори за регулярни цесии на вземания. В началото на 2020 г. тя управлява портфейл от над 1.430 млрд. лева.

Всичко това става на фона на влезлите в сила

"Насоки за управление на необслужвани и преструктурирани експозиции"

на Европейския банков орган (ЕБО), които българските трезори прилагат от 30 юни 2019 година. Тези насоки важат за всички необслужвани и преструктурирани вземания на влогонабиращите институции, по които има някакво просрочие. Независимо колко дълг е натрупан за периода на забавяне на плащането или пък длъжникът е редовен, но финансовото му състояние се е влошило и това е повишило риска.

Важно е и условието, че всички банки, чиито необслужвани заеми надхвърлят 5% от кредитния им портфейл, трябва да създадат специална стратегия за управление на необслужваните кредити, която да се изпълнява от нарочно създадени за целта административни структури, работещи по ясно и подробно разписани строги правила. Това ще повиши през 2020 г. предлагането на лоши заеми на пазара и ще намали възможността за частично покриване на задълженията.

Същите изисквания банките трябва да изпълняват и ако някоя от групите им има необслужвани кредити (например ипотечни за граждани), които достигат нива над 5% от общия размер на отпуснатите жилищни заеми. А тази особенос  е твърде опасна  за България, защото още към март 2019 г. брутният размер на необслужваните кредити на граждани  за жилища  в банковата система е 8.27%, на потребителските - 8.7%, а на фирмени - 12.95 процента. Така че на ниво система, всички основни групи заеми влизат под рестрикциите на Насоките на ЕБО, а това е особено тревожна тенденция.

Успоредно с това, възможностите за генериране на приходи от продажба на лоши вземания също се топят. По неофициална информация от колекторите, пакетите  от лоши кредити се изкупуват на цена около 3% от номинала им - за най-старите и най-трудно събираеми дългове, и до 20-30% от номинала на по-новите. Следователно, срещу отпуснати главници за 100 млн. лв. (примерно) една кредитна институция би получила обратно между 3 млн. и 30 млн. лева.

Не сме сами в този рисков свят

Способността на длъжниците да погасяват заемите си навреме може да се влоши през 2020 г. и поради неблагоприятната динамика на заетостта и на доходите, и при рязко увеличение на лихвите, смятат експерти от  Централната банка. Според тях е възможно да има „внезапно повишение“ на лихвите дори при запазване на сегашните ниски нива в еврозоната. Причината е повишената чувствителност към риска в среда с влошени икономически и пазарни условия.  Това логично би довело до повече лоши кредити,но експертите от  БНБ изтъкват, че българските банки имат значителни обезпечения по експозициите си. Но не е изключено цената, на която се продават портфейлите  да спадне, както и да се  наложат допълнителни обезценки.

Но и тук има буфер, поне засега. Комбинираната възвръщаемост на капитала (ROE) на банките в Германия възлиза само на 0.4 процента. Според ЕЦБ това е най-ниската стойност сред всички страни от еврозоната, и то с голяма разлика. Във Франция доходността на банките достига 6.3 процента, в Италия - 7,6%, в Словения - почти 12%, а в Гърция – 3 процента.

За българската банкова система, която не е част от еврозоната, показателят за ROE към края на септември м. г. е 11.8 на сто. Това е добра атестация за качеството на висшия  мениджъмнт на банките у нас , като се има предвид  прогнозата, според която пазарът на потребителското кредитиране ще продължи да расте и през 2020 г., движен най-вече от растежа на потреблението. В резултат на това обемите, с които работят колекторските фирми, най-вероятно също ще нарастват. Ето защо стават все по-силни гласовете, които настояват за разработване и приемане на Закон за регулиране на дейността на агенциите за вземания, тъй като и в тях се концентрира все по-голям финансов и имотен ресурс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във