Банкеръ Weekly

Общество и политика

Патриотите зад ЧСИ срещу колекторите

Петнайсет депутати от парламентарната група на "Обединени патриоти", начело с лидера на НФСБ Валери Симеонов ,сбъднаха последната голяма мечта на частните съдебни изпълнители за въвеждане на законова процедура, въз основа на която да поемат доброволното извънсъдебно събиране на дълговете.

Само преди два месеца, Камарата на частните съдебни изпълнители отново си поиска "своето" - този път като антикризисна мярка след края на извънредното положение. А по-малкият коалиционен партньор "изведнъж" реши да зарови томахавката на войната, изровена преди пет години с идеята незаконният колекторски бизнес да бъде вкаран в правия път. Или, ако нещо продължава да се съпротивлява, да бъде ликвидиран като "такъв".

 

Законопроектът отразява изцяло предложенията на частните изпълнители за уреждане на новата процедура в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). За разлика от общия ред за принудително изпълнение, тя е приложима за парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг подлежащ на изпълнение акт. Искането се подава от кредитора до съдебния изпълнител по постоянен или по настоящ адрес на длъжника. задължително трябва да бъдат посочени и още няколко данни за длъжника - размерът на дълга и копие от документа, удостоверяващ вземането. 

Въз основа на тези документи, съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение, в която - наред с горните данни - посочва банкова сметка, по която да бъде преведена дължимата сума, уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в 14-дневен срок, както и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред.

Ако длъжникът не изпълни задължението си в срока, частният изпълнител може да проведе срещи с него и да изпрати нова покана за доброволно изпълнение, спазвайки закона, добрите нрави и етичните правила на професията. 

Процедурата се прекратява, когато длъжникът оспори писмено вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение без да са постъпили плащания.

Процедурата е приложима както за частните, така и за държавните съдебни изпълнители, но правилата за заплащането й са различни.

При пълно или частично събиране на вземането, кредиторът дължи възнаграждение на частния изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума. Този минимален хонорар е максималната сума, която кредиторът дължи на държавните изпълнители под формата на държавна такса.

"С предлаганата промяна се цели намаляване на негативните последици от икономическата криза и увеличаване на натоварването на съдилищата с граждански, търговски и заповедни производства. Едновременно с това гражданите и бизнесът ще спестят значителни разходи и ще им се даде възможност да погасят задълженията си доброволно без да заплащат за процедурата. При нея длъжниците са максимално защитени, липсва каквато и да било принуда и психически тормоз, като могат по всяко време да я прекратятс едно писмено изявление, че оспорват задължението", мотивират се вносителите. 

Искането за специална законова процедура, по която частните изпълнители да събират дългове извън сегашния ред за принудително изпълнение, беше огласено още през 2016 година.

Наред с довода за събиране на многобройните малки вземания и разтоварване на длъжниците откъм разноски, от Камарата увериха, че така ще бъдат пресечени и лошите практики на т. нар. колекторски фирми. Групата кредитори, към която частните изпълнители се целят, е най-оборотната - ВиК дружествата, топлофикациите, мобилните оператори, ЕРП-тата и други доставчици на масови услуги.

Подобна процедура у нас сега няма. ЧСИ-тата събират задължения само по реда на принудителното изпълнение в ГПК. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влязло в сила съдебно или арбитражно решение, чрез утвърдена от тях спогодба или издадена от съда заповед за изпълнение.

Искането на частните изпълнители е да започнат събирането на дълга преди издаването на изпълнителен лист.

Именно това е бизнесът на колекторите, които са търговски дружества и нямат правомощия за принудително изпълнение по реда на ГПК. 

Колекторската дейност включва уведомяване, убеждаване, покана за плащане и даване на разяснения за последиците, ако не се плаща. Извън тези похвати, т. нар. колектори масово прибягват и до употребата на класическите мутренски прийоми от 90-те години на миналия век - заплахи от типа "Ще те дам на прокурор" или "Още утре заминаваш на съд", телефонен и психически тормоз, "обещания" за физическа разправа.

Според Камарата, тези грубости ще бъдат избегнати, ако съдебните изпълнители получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да започнат принудително изпълнение. Ако се стигне до договорка за плащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде постигната, съдебният изпълнител няма да провежда принудително изпълнение, преди кредиторът да му представи изпълнителен лист.

"Стотиците хиляди малки задължения пряко вредят на средата в държавата и водят до анархия. Целта е хората, които често забравят за тях, но са добросъвестни и искат да ги платят, да не бъдат товарени с разноските, които се трупат, ако кредиторът например се обърне към съда за издаване на заповед за изпълнение. Няма да има разноски като юрисконсултско възнаграждение, което е минимум 300 лв. и се плаща от гражданите. Има тарикати, чиито фирми изкупуват малки дългове и правят бизнес само от начисляването на юрисконсултски възнаграждения. Купуват дълг от 50 лв. за 30 лв. и правят 700 лв. печалба. Освен това, когато ЧСИ търси длъжника, това ще става по ясна процедура - без звънене по нощите, без заплахи от яки момчета, както се оплакват хората, че става сега. Посещавани са по домовете си дори и нощем, притискани, заплашвани с ЧСИ", заяви тогава председателят на камарата Георги Дичев.

Данните сочеха, че става въпрос за пазар, оценяван на няколко милиарда лева, на който частните изпълнители - съвсем обяснимо - искат да стъпят чрез законови промени. Напоследък обаче колекторите отчитат сериозни спадове в нововъзложените им дългове и по никакъв начин няма да се дадат без бой.

Неотдавна Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), която обхваща 80% от сектора, отчете данните за първите 6 месеца на миналата година. Според тях, за този период обемът на възложените за събиране вземания е намалял с повече от една трета - до 464 млн. лв., спрямо 744 млн. лв. за същия период на 2018 година. Тези обеми от дългове включват многобройни вземания както на отделни, така и на институционални кредитори, които все по-често прибягват до ранна продажба на портфейлите в полза на колектори. 

От Камарата на ЧСИ привеждат аргумента, че новата процедура ще носи приходи на членовете й, но те ще са по-малко от разходите на длъжника в рамките на принудителното изпълнение. Тоест - ако новата процедура стане факт, цената на дълга няма да надхвърли 100-150  лв., докато сега все още се стига до крайности и дългове от по 20 лв. продължават редовно да нарастват по 40-50 пъти.

Макар че новата възможност за облекчено събиране на дългове изглежда примамливо, не е ясно каква част от кредиторите ще прибягнат до нея, тъй като ще трябва да си платят без гаранция за събираемост. Ако исканията на Камарата на ЧСИ минат, на практика частните изпълнители пак ще отправят  покана за доброволно изпълнение, но... тя ще е предварителна. И, ако длъжникът реши да не е плати, т. нар. друга страна ще трябва да си вади обикновен изпълнителен лист.

Facebook logo
Бъдете с нас и във