Банкеръ Weekly

Общество и политика

Патриотични джуджета с наполеонов комплекс

НФСБ и ВМРО изживяват последните си мигове във властта

Не е много сигурно кой точно се е вкопчил повече във властта – Бойко Борисов или неговите малки коалиционни партньори ВМРО и НФСБ. В последно време те се опитват да превърнат премиера в техен заложник и да го държат в Министерския съвет до последния ден на мандата, независимо от това какво става на улицата и какви ще бъдат последиците. Те са толкова упорити и неотстъпчиви, защото знаят, че това е звездният им миг. Оттук нататък нито кабинет ще видят повече, нито парламент.

Патриотите просто доизживяват присъствието си във властта. През юни по различни поводи, най-вече когато не се приемаха недомислените им законопроекти, като този за доброволните отряди например, заплашваха с напускане на правителството. Но сега са се хванали за коалиционното споразумение и настояват да се спазва до последната точка и запетая.

В началото на този управленски мандат, докато още се водеха преговорите за съставяне на кабинета, лидерът на НФСБ Валери Симеонов настояваше за гаранции, че Борисов няма да "хвърли кърпата" преждевременно така, както направи предишните два пъти. И сигурно ги е получил под някаква форма. Затова е толкова убеден, че това правителство с този премиер остава до края.

А и на Борисов му е удобно да се крие зад гърба на Симеонов. През последните седмици усещането за зависимост на премиера от ДПС се смени с

усещане за зависимост от Валери Симеонов.

Още повече, че той беше изненадващ печеливш от рокадите в Министерския съвет. Бившият вицепремиер и сегашен заместник-председател на Народното събрание води многогодишна битка в сектор „Туризъм“ и най-накрая успя да отстрани Николина Ангелкова и да сложи на нейно място Марияна Николова.

След онзи коалиционен съвет, последвал безсмислената набързо свикана конференция на ГЕРБ, Симеонов получи своите пет минути слава, съобщавайки новината, че оставка на Бойко Борисов няма да има. Той сякаш беше иззел неговата роля. Същата нощ последва разтурянето на палатковите лагери на Орлов мост и в «триъгълника на властта». Действие, напълно синхронно със силовашкия манталитет на лидера на НФСБ. Ефектът беше обратен – протестите се радикализираха.

Очевидно и Борисов, и Симеонов са абсолютно неспособни да преценяват евентуалните резултати от действията си. На техния фон гъвкавият и хлъзгав лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, оцелял толкова години в политиката в различни конфигурации и коалиции, е безобидно смешен със страховете си, че протестиращите искали да наложат гей бракове и "джендърска република". Така плашат демократично мислещите хора в Русия, но и там на тези допотопни въдици се ловят само поизперкали пенсионери-комунисти.

Всъщност през цялото време на коалиционното управление Каракачанов запазва умереност и прагматичен подход, докато Валери Симеонов се превърна в

синоним на политически скандал.

То не беше борба с шума по курортите и изтръгване на кабели на уредби, то не бяха груби обиди към майките на деца с увреждания, то не бяха фасони и сценки... Ако остане изобщо на политическата карта, НФСБ я очакват дълги години на извънпарламентарна опозиционност. Странно е как изобщо една малка регионална формация, която няма никакъв шанс за самостоятелно влизане в Народното събрание, изведнъж се озова във властта, а лидерът й извади Наполеоновия генералски жезъл от раницата и го размаха като сопа. Той се отнася с хората презрително, като с поданици, меко казано. Инакомислещите и несъгласните са лузъри, наркомани и отрепки.

Каракачанов пък беше готов на всякакви компромиси, за да стане военен министър. И най-накрая успя да осъществи тази своя отколешна мечта чрез ГЕРБ и Бойко Борисов. Е, как след като си се въртял и гънал толкова в политиката, да не си благодарен? Основното му занимание бяха поръчките и милиардните договори за превъоръжаване на армията, в което определено има хляб. ВМРО беше основния двигател и на раздуханата истерия срещу приемането на Истанбулската конвенция, но защо досега стои на трупчета разследването за търговията с български паспорти?

Още в 43-ото Народно събрание, когато Борисов подаде оставка заради загубата на президентските избори, Патриотите бяха готови

да подкрепят кабинет на друга формация

в рамките на този парламент. Тогава Патриотичният фронт, съставен от ВМРО и НФСБ, играеше поддържаща роля на управлението на ГЕРБ и Реформаторския блок. Валери Симеонов се държеше по същия вироглав начин и настояваше, че не е задължително да има предсрочни избори. Патриотите били длъжни да вземат мандата, ако президентът Плевнелиев го връчи на тях. Каракачанов отново беше сдържан и обран. Явно разбираше, че няма как да има ново правителство и то без Бойко Борисов, а по-скоро трябва да се мисли за нови печеливши конфигурации.

"Затова сме в парламента, за да поемем своята отговорност пред нашите избиратели. Те не са ни пратили тук да играем в някаква политическа рулетка, а да изпълним нашия дълг такъв, какъвто са ни го възложили. Дългът е, след като има риск държавата да бъде хвърлена в безвремие и в криза, да се направи и невъзможното, но да не се допуска това", напоително обясняваше Симеонов. Нещо повече – следващият премиер трябвало да е патриот, а такива имало и в ГЕРБ, и в БСП.

Когато третият проучвателен мандата беше даден на Реформаторите, Валери Симеонов обяви, че Патриотичният фронт и Реформаторския блок ще направят правителство. Според него имало воля за такъв ход. Имало и мнозинство – откъде, не стана ясно.

В типичния си стил Патриотите побързаха да поставят и условия срещу подкрепата си за нямащия и 1% шанс да се роди нов Министерски съвет. Поискаха охрана на границата, повишаване на пенсиите и справяне с битовата престъпност. Настояха за включване на техните приоритети в програмата за управление - повишаване на пенсиите, решаване на проблема с мигрантския поток. Заговориха за реформи в икономиката и енергетиката, както и за справяне с битовата престъпност.

След разговори с не по-малко гладния за власт

лидер на СДС Румен Христов и компания, Симеонов оповести: "Излизаме обединени около целта да не се допусне поредна правителствена и парламентарна криза. България има нужда от стабилност, а не от поредно безвремие, хаос, служебно правителство".

Колко познато звучат тези приказки при сегашната политическа криза. Ситуацията е "дежа вю". Нищо ново не е научено, въпреки годините прекарани в голямата политика.

Социологическите проучвания никак не са добри за политическите перспективи на "Обединени патриоти". Те вече са под прага за влизане в Народното събрание. И с всеки изминал ден престой в това делегитимирано управление шансовете им намаляват още повече. Дори собствените им привърженици не са убедени, че сегашното правителство трябва да се запази. Според последното изследване на АФИС едва 27% от тях предпочитат това, а други 27% смятат, че оставката и предсрочните избори са най-добрия вариант за страната. Още по-любопитното е, че цели 40% сред привържениците на националистите са съгласни, че протестът с основание изразява възмущение от корумпираната власт.

Твърде висока цена май за мимолетна прегръдка с ГЕРБ и скъпоструващ кратковременен полет в правителствените облаци?

Facebook logo
Бъдете с нас и във