Банкеръ Daily

Общество и политика

Патриоти вдигат рейтинг със задължителни квоти за българска музика

Войната за парцелирането на радио-телевизионния ефир - 70% чужда музика, 30% българска - се води още  от влизането в сила на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Ще рече - от далечната вече 1993 година. По онова време "статуквото" беше съвършено различно: изключително много качествени поп и рок изпълнители, десетина частни радиостанции, една частна регионална ефирна телевизия и... никаква чалга. С други думи - "семенцето" не покълна поради липса на обективни условия. Защото да парцелираш ефира на националните мастодонти - БНТ и БНР, си беше повече от срамно. Тъй де - не може да получават държавни пари, за да популяризират българската култура, и в същото време да ги задължаваш да правят това...

Три петилетки по-късно, когато частните електронни медии надхвърлиха като брой статистическите числа 150-200, чалгата беше призната за културен феномен, а съвременната българска музика изпадна в забвение и  въпросът с парцелирането на ефира отново беше поставен на дневен ред. Този път с аргумента, че над 90% от отчисленията по ЗАПС, събирани от организациите, занимаващи се с  колективно управление на права (по-специално "Музикаутор" и "ПРОФОН"), заминават зад граница. А за българските творци, продуценти и изпълнители остават някакви си жалки трохи, които и за по пет бири месечно не стигат (образно казано). 

Резултатът също беше никакъв. Само че оправданието на т. нар. компетентни инстанции - Министерството на културата, правителството и парламента, беше различно. И... донякъде логично: частните радиа и телевизии са частна собственост, която по конституция е неприкосновена. Тоест - държавата няма право да заповядва на медийни собственици да пускат българска музика, по колко пъти да я пускат и по кое време на денонощието да става това. Примерно - час и половина сутрин, два часа по обед, час и половина привечер и два часа и половина през нощта.

За последно, идеята за въвеждането на квота от 30% българска музика в българския ефир бе реанимирана през 2017 година. За разлика от предшествениците си Стефан Данаилов (светла му памет) и Вежди Рашидов, които горещо подкрепяха идеята, но на практика не направиха абсолютно нищо, министър Боил Банов отсече: българското общество само трябва да реши какъв процент българска музика трябва да излъчват националните обществени медии.

На пръв поглед - прекрасно, защото популярната музика отново е във възход, а страстите чалгарски - на път да се охладят . По същество обаче, министър Банов елегантно сви параметрите на авторските щения единствено до... БНТ и БНР. Защото, колкото и да не им се иска на българските композитори, текстописци, аранжори, продуценти и изпълнители, частните електронни медии не са обществени, а комерсиални. И на техните собственици наистина никой няма право да им нарежда какво да пускат и какво да не пускат. Освен ако парламентът не направи съответните законодателни промени, а Конституционният съд не ги отмени като противоречащи на основния закон. 

Примерите, с които министър Банов онагледи тогавашната си позиция също са много вехти. В държавите членки на Европейския съюз подобни спорове се водят от десетилетия. И тази идея има както горещи привърженици, така и крайни отрицатели. Дори в страни като Франция и Полша, където 30-процентните квоти на френските и полските творци, са законодателно фиксирани т от десетилетия.

Последният напън е пресен - от средата на месеца, когато с решаването на проблема се захвана коалиционният партньор на ГЕРБ - коалицията "Обединени патриоти".

На 21 февруари 2020 г., група от 11 народни представители, начело с лидера на НФСБ Валери Симеонов, внесоха Проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Четивото им не е дълго - една страница разпоредби, шест страници мотиви в стил притопляне на манджи, остарели още преди половината от вносителите да са тръгнали  на училище.

Уникалното в случая е, че депутатите - вносители за първи път в историята на българския парламент - хайде, да речем за последните 70 г. - създават... чл. 19а1. Дааа, оказа се, че не е правописна грешка, а втори член 19а с индекс 1 (ако трябва да си послужим с жаргона на таксиметровите диспечери).

Както и да е. По-важното е какво гласи този нов чл. 19а1 от Закона за радиото и телевизията (правописът е оригинален). Цитираме трите най-важни алинеи:


(1) Най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио и телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, рекламите и филмите, трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин.

(2) Най-малко 1/2 от българската музика с текст, която звучи в радио и телевизионните програми по ал. 1 трябва да е предназначена за музика, придружена с текст на български език.

(3) Съотношението по ал. 1 и ал. 2 трябва да бъде постигнато всеки ден в часовия пояс между 06.00 и 22.00 часа.


А към чл. 126 от ЗРТ е прикачена шеста по ред алинея, според която всеки, който в рамките на едно денонощие, наруши квотния принцип, подлежи на глоба в размер от 5000 до 20 000 лева.

Оттук нататък работата би трябвало да е ясна: повече българска музика в ефир, повече приходи за българските композитори, текстописци, аранжори, продуценти и изпълнители.

Дали обаче това ще се случи, е много сложен въпрос. Особено на фона на утвърдената порочна практика, според която поне 70% от електронните медии задължително си правят оглушки, стане ли дума за плащане на отчисления по Закона за авторското право и сродните му права! 

Така че горещо препоръчваме на коалиция "Обединени патриоти" да направят и следващата крачка в посока към  утвърждаване на българската култура: на всеки оператор, който откаже да плаща отчисления по ЗАПС, СЕМ тутакси да му отнеме лиценза! 

Иван Николов

Facebook logo
Бъдете с нас и във