Банкеръ Weekly

Общество и политика

Парламентът ражда скандали вместо закони

S 250 76017b40 0db8 43a3 aa3b a06ac6afba9c

Цели три месеца след първия звънец на 44-ото Народно събрание то не произвежда нищо смислено освен скандали. Очакването, че предсрочните парламентарни избори ще успокоят напрежението в обществото, не се сбъдна. Точно обратното - то сякаш нараства и се разширява. През това време правителството е заето със себе си и с кризисен пиар, а парламентът запълва времето си с разпри и законодателство на парче.

Известно е, че всяка партия, която се стреми към властта, изработва предварително пакети от законопроекти, чрез които ще провежда определени политики или ще прави реформи. И когато тази политическа сила получи подкрепата на гражданите, тя внася проектите си в Народното събрание, а депутатите започват работа по тях.

Нищо такова не се случи, след като ГЕРБ отново спечели изборите, а Бойко Борисов за трети път стана премиер. След подписването на пунктуалното коалиционно споразумение (за да няма изненади) с "Обединени патриоти", заместник-председателят на партията Цветан Цветанов обеща, че ще бъде разработена подробна и конкретна управленска програма от над 200 страници, по която ще работи коалиционният кабинет. Досега такава няма. Единственият наличен и парафиран документ е коалиционното споразумение, в което съвсем общо са отбелязани приоритетите на управлението. Бойко Борисов и ГЕРБ или не вярваха, че ще спечелят пак изборите, и затова не са подготвени, или пък са се самозабравили от дългото пребиваване във властта.

Затова и парламентът работи хаотично и запълва времето си със скандали, предизвикани по-често от опозицията, която се възползва от слабостта на управляващите, но нерядко и от самите хора във властта. Дори такива разправии, които са външни и нямат пряко отношение към работата на депутатите, като тази с исканата оставка на члена на СЕМ Бетина Жотева (назначена там от президента Плевнелиев), стават повод за размяна на недотам любезни думи. Депутатите загубиха повече от два часа миналия четвъртък (6 юли) да спорят за поведението й към журналист и дали е морално да си подаде оставката, вместо да изслушат и приемат (или не) отчета на регулаторния орган СЕМ. Но се стигна до размахване на плакати с надпис "Оставка!" в червения сектор и изгонването на заместник-председателя на лявата парламентарна група Драгомир Стойнев от заседанието.

Първите два месеца след конституирането си Народното събрание буквално бездействаше и дори постави рекорд по краткост на пленарно заседание - 23 минути. Затова пък БСП влезе в ролята си на енергична и дори агресивна опозиция, придобивайки самочувствие от двойно по-голямата си парламентарна група в сравнение с предишния парламент - 80 депутати. Левицата затвърди курса си на твърда опозиционност с високи нива на критичност спрямо управляващите. Партията в момента изглежда почти напълно консолидирана. За пръв път от година насам вътрешните противоречия и междуличностни конфликти при социалистите не са основна тема в медийното им присъствие.

Само месец след като беше избран на поста, БСП поиска оставката на председателя на Народното събрание Димитър Главчев. Мотивът беше именно бездействието на парламента и непридвижване на законопроектите на опозицията към комисиите и залата. Главчев оцеля на косъм, а първият законопроект на управляващите не дойде от правителството, а от депутати от ГЕРБ - за въвеждане на мажоритарен вот, в изпълнение на "волята на народа" от проведения през ноември миналата година референдум. Предварително беше ясно, че това предложение няма да мине, тъй като и Патриотите бяха категорично против, но пък стана повод за нови ожесточени словесни престрелки между Бойко-Борисовата партия и БСП. След това парламентарното ръководство реши да запълва работното време на депутатите с изслушване и приемане на отчетите на всевъзможни държавни органи - комисии, агенции, съвети, както и с препитване на министрите по всякакви въпроси. Но пакети от правителствени законопроекти за сериозна работа и за провеждане на целенасочени политики все още няма, ако не броим n-тата поправка на Закона за движение по пътищата и повишаването на минималната пенсия на 180 лева. Дори омбудсманът Мая Манолова се "притече на помощ", предлагайки да се гласуват законодателни мерки срещу произвола на частните съдебни изпълнители.  

След прословутия "нацистки" скандал още при съставянето на правителството и последвалите в парламента размени на остри декларации, грозни реплики и люти разпри между ГЕРБ и левицата, и ДПС и Патриотите??????. Основни участници в тази баталия бяха "десните" остриета на ГЕРБ Антон Тодоров, Спас Гърневски и Тома Биков, които нападаха социалистите за "престъпното" им комунистическо минало. От другата страна самата лидерка Корнелия Нинова, Антон Кутев и Таско Ерменков не им оставаха длъжни, наричайки ги фашисти, дори беше използван изразът "политически травестит". Стигна се и до искане на оставката на вицепремиера Валери Симеонов. ДПС все още не се отказва да атакува "националистите" във властта дори и пред международни институции, но градусът на напрежението около Патриотите видимо спадна. Под ръководството на новия си председател Волен Сидеров парламентарната група запази стабилност и спокойствие, а представителите им в правителството се захванаха с работа по ресорите си. Според наблюдатели досега Патриотите не са били в управлението и новата роля явно започва да им допада.

Серията минискандали, която не спира от април месец насам, се отразява основно върху рейтинга на парламента, но не и на имиджа на премиера. Той неведнъж е доказал, че сякаш е недосегаем за негативните ефекти, каквото и безобразие да се случи във властта. Точно обратното. Борисов веднага влиза в ролята на помирителя, арбитъра, обединителя и това даже повдига авторитета му.

Така стана и след скандала с "Грипен"-ите, който вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов забърка с президента Румен Радев. След бурно заседание в парламента, наситено с лични нападки,  декларации и размяна на нелицеприятни реплики, мнозинството гласува съставянето на анкетна комисия, която да провери как се е стигнало до избора на шведската фирма, от която да се купят изтребители, и дали няма корупционни схеми. Борисов сложи край на разразилата се минивойна, като отиде при държавния глава, за да се разберат "като мъже". И понеже се опитва да балансира, така че хем вълкът да е сит, хем агнето цяло, първо обяви, че държи на нови самолети, а после направи намеци за забавяне на процедурата по закупуването, за да се изчакал резултатът от работата на комисията. Всъщност сърцевината на спора по този казус е дали да се закупи нов изтребител "Грипен", или американски Ф-16 втора ръка.

Приблизително по същия начин постъпи той и около историята с НДК, опита се да балансира между отделните лобита в партията си. И за да уравновеси временната парламентарна комисия за "Грипен"-ите, която нажежи отношенията с президента, "разреши" да има такава и за отпуснатите пари и ремонтите на Двореца, удовлетворявайки искане на опозицията.  

Скандалите в парламента през тези месеци вървяха почти паралелно както в пленарната зала, така и в кулоарите. Лидерът на "Воля" и заместник-председател на парламента Веселин Марешки направи откровено хомофобско изказване от парламентарната трибуна. Той прочете декларация, с която настоя депутатите да бъдат проверявани за "хомосексуална зависимост" и да напуснат парламента. И тъй като думите му останаха без реакция от останалите политически сили, по-късно в кулоарите той повтори по-раншните си искания за проверка и за алкохолна, и наркотична зависимост на народните избраници. Медиите не останаха равнодушни към изказването му. Всъщност "Воля" може да се определи като партията на неспиращите скандали, след като в играта се включи и прокуратурата, която поиска имунитетите и повдигна обвинения срещу почти 30% от състава на парламентарната група.
А след изслушването на кандидата за български еврокомисар Мария Габриел в Европейския парламент в нашия пак възникна скандал. Управляващите от ГЕРБ се нахвърлиха върху БСП, че неин депутат незаслужено обидил Габриел в свое кулоарно изказване, наричайки я "куха лейка", "кумица", "снахица". Посоченият Александър Симов, който е журналист, отрече да е използвал подобни епитети за нея. Но така или иначе и двете страни дълго се обясняваха пред медиите.

Последното хрумване на управляващите от миналата седмица, което прокараха на първо четене - Комисията по отбрана в Народното събрание да изслушва кандидатите за генералски звания - също предизвика пререкания между ГЕРБ и левицата, тъй като впечатлява с правната и конституционната си неграмотност. Прозира и желанието да се "подкопаят" правомощията на президента. Затова БСП заплаши, че ще сезира Конституционния съд.

Така в шеги и закачки, както се казва, ще дойде време за лятната ваканция на депутатите. Дано тя стигне на правителството да си напише най-сетне управленската програма, та поне от есента Народното събрание да започне да изпълнява основните си функции и да заработи нормално.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във