Банкеръ Weekly

Общество и политика

Парламентът на скандалите отиде в историята

Четиридесет и третото Народно събрание мина в историята от петък (27 януари) с указ на президента Румен Радев. Предсрочните избори за следващия 44-и парламент ще са на 26 март. Това Народно събрание започна дейността си преди две години с много надежди и обещания - въпреки наличието на осем парламентарни групи. А завърши печално с един нескопосан законопроект за опазване и чистотата на българския език, внесен от депутата Кирил Добрев от ГЕРБ (но не потомъка на покойния Николай Добрев от БСП).

По ирония на съдбата самият проект е изпълнен със стотици правописни и граматични грешки, което предизвика лавина от подигравки и обиди по адрес на парламента и нивото му на грамотност в социалните мрежи и в обществото. Чуха се дори предложения бъдещите народни избраници да се подлагат не само на психотест, но и на изпит по български език на входа на парламента.

Четиридесет и третият парламент не можа да свърши нищо съществено, не прокара и не довърши нито една реформа, но завърши дните си с най-ниския рейтинг в най-новата ни история. Посланията на политическите сили, които бяха отправени в началото на най-кратката сесия на парламента преди двадесетина дни, всъщност дадоха старта на предизборната кампания. След провала на опита на ГЕРБ да заиграе с промяна в избирателната система и вкарването на мажоритарен вот в нея депутатите го удариха на маловажни въпроси за запълване на оставащото време. Те показаха, че нямат и минимална воля да решават важни за обществото проблеми. Обратно - впуснаха се в теми, които се предполага, че ще имат по-силен отзвук на фона на приближаващите избори. А между другото пробутаха и няколко лобистки законови поправки.

През втората година от съществуването си и особено в последните месеци 43-ият парламент трудно събираше кворум, което беше ясен симптом за имагинерната стабилност на управляващата коалиция, независимо от заклинанията на ГЕРБ и част от Реформаторския блок.

Животът на този парламент започна

с трудно сформирана управленска конструкция от четири политически субекта - два в коалиция и два в подкрепа на управляващите. И завърши с несигурно плаващо мнозинство от разноцветни депутати с разнородни интереси. За две години се нагледахме и наслушахме на пререкания, скандали, лични обиди и нападки.

Звънецът, който даде начало на 43-ото Народно събрание, де факто откри и ринга за свободните словесни борби от пленарната трибуна. Да си спомним, че един от

първите шумни скандали

беше свързан с това, дали да се тестват за наркотици веднъж годишно народните представители. ГЕРБ предложи още да има и психотест. Поводът - неуравновесеното поведение на лидера на "Атака" Волен Сидеров в парламента и хулиганските му прояви извън законодателния храм. В отговор "Атака" поиска проверка на сексуалната ориентация на народните представители. След бурни разправии всички тези тестове отпаднаха. Попътно не спряха да се обиждат кой е работил за Държавна сигурност и кой - не.

Разгорещени разправии с размяна на словесни удари предизвикваше също темата за здравето на нацията. 

Изборните правила пък бяха редовна тема за скандали в 43-ия парламент. В тях най-дейно участие вземаха националистите. Те успяха да прокарат редица свои предложения в Изборния кодекс, възползвайки се от слабостта на полуразпадналия се Реформаторски блок и нуждата на ГЕРБ от солиден партньор. Най-скандален беше текстът, който ограничаваше изборните секции в чуждите държави до 35, без оглед на това дали са в ЕС, или извън него. Затова се наложи броени дни преди вота за президент Изборният кодекс отново да бъде поправян. Което само по себе си е скандално. В суматохата патриотите прокараха и забраната за носене на бурки. 

Волен Сидеров и Валери Симеонов влязоха в 43-ия парламент като непримирими врагове, а излизат като партньори в своеобразната коалиция между Патриотичния фронт и "Атака", наречена "Обединени патриоти". 

В самата управленска коалиция

трусовете не спираха

през цялото време. Съдебната реформа, предлагана и поддържана от експравосъдния министър Христо Иванов, беше подкрепяна от ГЕРБ и останалите партньори на думи. Но когато се стигна до дела, т.е. гласуване в пленарната зала, тя беше безмилостно осакатена. Независимо от "историческия компромис", който направи лидерът на ДСБ Радан Кънев, сядайки на преговори с ДПС заради необходимите промени в конституцията. Това пък предизвика първите пукнатини както в Реформаторския блок, така и в управленската конструкция. 

Антикорупционният закон на вицепремиера Меглена Кунева, така самоотвержено защитаван от депутатите от ДБГ, претърпя почти същата съдба. Горещо подкрепян на думи от всички, той беше препънат в пленарната зала с активното участие на Патриотичния фронт.

И тъй като скандалите се превърнаха във всекидневие за този парламент, над 30 народни избраници бяха

санкционирани заради поведението си в залата

Най-често председателстващите заседанието прибягваха до отнемане на думата. Особено "пристрастен" към тази санкция беше заместник-председателят Димитър Главчев.

Парламентарната шефка Цецка Цачева пък от време на време изгонваше по някой депутат от залата. Рекордьор по наказания е Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт - със 7 изгонвания. Макар че вече отдавна не е депутат (повече от година), втората почетна позиция е за омбудсмана Мая Манолова с пет наказания. Сред "отличниците" са още Велизар Енчев - с четири, атакистите Илиян Тодоров и Магдалена Ташева - също с по четири, и Валентин Касабов от Патриотичния фронт - с три. Георги Кадиев също беше сред потърпевшите. 

И този парламент не мина без

"блуждаещи" депутати

въпреки че беше забранено създаването на нови парламентарни групи. Още в самото начало номер 13 в листата на партия №13 "България без цензура" Анна Баракова напусна редиците на Барековата формация, стана независима и не отстъпи мястото си на друг, както я натискаха. Велизар Енчев, влязъл от "квотата" на НФСБ, твърде бързо влезе в конфликт с останалите от Патриотичния фронт и също обяви "независимост". Компания му прави Георги Кадиев, изключен от БСП.

Преди няколко месеца пък Полина Карастоянова беше "разжалвана" от Валери Симеонов, защото, според него, лобирала против интересите на домашните производители на ракия.

За разлика от други парламенти, в които

групата на ДПС е била монолитна

в 43-ото НС, там имаше най-голямо "роене". Още в началото Гюнай Хюсмен и Муса Палев бяха изключени от парламентарната група, защото агитирали за тях да се гласува преференциално, а после не пожелаха да отстъпят местата си. Преди година пък този, който ги "отлъчи", Лютви Местан, на свой ред стана "персона нон грата" в Движението, след като беше свален скоростно от председателския пост. Местан беше последван от още няколко депутати от ДПС и заедно с тях основа своя партия ДОСТ.

На този фон групата на ББЦ преживя няколко преформатирания, в резултат на които смени лидера и името си. В момента тя се нарича "Български демократичен център - Народен съюз", има двама съпредседатели и се състои от две крила. Едното е около бившата партия "Лидер, представлявано от Красимира Ковачка. Другото е около земеделеца Румен Йончев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във