Банкеръ Weekly

Общество и политика

Парламентът го удари на бездействие

Липсата на законопроекти не пречи на доброто настроение на управляващите.

Два месеца след провеждането на предсрочните избори и един след конституирането на 44-ото Народно събрание то не е разгледало или приело нито един законопроект. Това е прецедент в най-новата ни история.

Новият Министерски съвет е провел три редовни заседания, но от него нищо не е постъпило в деловодството на парламента. Няма наплив и от депутати да внасят свои проекти. Със седмица се забави и сформирането на парламентарните комисии заради пазарлъците основно между партньорите в управляващата коалиция кой колко председателски места да получи. И докато сега комисиите приемат вътрешните си правила, пленарната зала бездейства. Народните избраници работят между половин и един час в пленарните дни. Дори беше поставен своеобразен рекорд за най-кратко заседание от 23 минути. Останалото време се запълва с изслушване на министри и приемането на отчетите за работата през миналата година на БАН, БТА и т.н.  

"Два месеца нищоправене на управляващи и правителство. Но през това време кипеше трескава работа по разпределяне на постове и пари." Така лидерът на БСП Корнелия Нинова обобщи досегашната дейност на новата власт. "Правителството няма законодателна програма. В предизборната кампания твърдяхте, че сте готови да управлявате, че влизате с летящ старт във властта. Видяхме го - фалстарт!", допълни Нинова.

Внесените законопроекти са само шест. От тях четири са на БСП, един на "Воля" и един на ГЕРБ (за мажоритарна избирателна система). Лобисткият законопроект за промени в Закона за опазване на земеделските земи, внесен от "Обединените патриоти" и ГЕРБ, беше скоростно оттеглен след протести против продължаващото застрояване на Черноморието.

"Преди изборите обещавахте увеличаване на пенсиите, борба с корупцията. Къде са тези закони? Но без да обещавате, внесохте лобисткия закон за земеделските земи", продължи лидерът на социалистите и препоръча на управляващите Народното събрание да работи по законодателната програма на левицата, щом те нямат своя. Нинова изтъкна също, че в рамките на парламентарния контрол досега ГЕРБ са задали само един въпрос към министрите, "Обединени патриоти"- 3, а "БСП за България" - 48. Което е обяснимо при разпределението на ролите, но никак не е обяснимо, че министрите на Бойко Борисов са отговорили само на пет.

Интересно изследване направи социологическата агенция "Галъп" за рейтинга на парламента, който по традиция е нисък. По време на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков отношението към тази институция е било по-благосклонно - от равнища 70% в края на предишния мандат отрицателните оценки "слизат" с 4-5 процента. Социолозите отбелязват парадокса, че тези по-високи стойности на одобрение идват в период, когато Народното събрание на практика не работи. Новият състав на народните представители тръгва с 24% доверие и 66% недоверие, което са сравнително добри данни на фона на последните години. По правило в началото на всяка нова власт доверието традиционно нараства, но тъй като този път липсва сериозна промяна в лицата, стойностите не показват драматични промени. Едва ли обаче сегашното бездействие на 44-ия парламент ще повдигне рейтинга му.

Според политолога Първан Симеонов едно от възможните обяснения за забавения законодателен процес е приемствеността между сегашното управление и предишното. "Последните парламенти, които сме гледали, са били парламенти на промяната. Примерно - смяна на Станишев с Борисов. Има голям импулс за обществена промяна, голямо желание и настървение на новите да действат. Следващият парламент - Орешарски, пак желание за ревизия. След Орешарски – пак ревизия. А самият факт, че това на практика са същите управляващи, не стимулира допълнителна законодателна инициатива", заяви той за в. "БАНКЕРЪ".

По всичко изглежда, че сегашните управници са решили на всяка цена да пазят статуквото и да изкарат пълен четиригодишен мандат. Бойко Борисов не успя да довърши предните два и евентуален нов провал ще налее вода в мелницата на БСП. Затова кабинетът не бърза със законодателната дейност и ще избягва всякакви резки движения и занапред. Изобщо третото управление на Борисов сякаш държи повече на имиджовите ефекти, отколкото на истински ефективната работа, което донякъде се изразява и в "хипертрофия" на идеята за мажоритарното гласуване. Тази тема измества на този етап всякакви други опити за законодателстване, което се вижда и от единствения внесен от ГЕРБ законопроект.

Друго евентуално обяснение на липсата на законодателна дейност може да се търси в избухналите скандали около назначаването на, меко казано, странни фигури на държавни постове, както и неадекватните защитни реакции на вицепремиера Валери Симеонов, които изместиха фокуса. Наред с по-късното сформиране на комисиите именно там вижда причината за неработещия парламент заместник-председателят на Народното събрание от ДПС д-р Нигяр Джафер. "Може би Министерският съвет е ангажиран с други неща, като например обяснението за моментните закачки според тях във връзка с фашистки символи. Това е моето обяснение. Факт е, че няма законопроекти, които са внесени от правителството", каза тя пред "БАНКЕРЪ". Джафер препоръча да се обърнем с този въпрос към управляващите, които имат мнозинство и диктуват дневния ред, само че от ГЕРБ и от "Обединените патриоти" нямат голямо желание да дискутират подобни неща.

Facebook logo
Бъдете с нас и във