Банкеръ Daily

Общество и политика

Парламентът дефинира понятието публични предприятия

Парламентът дефинира понятието публични предприятия. Дефиницията е заложена във второто четене на изцяло новия Закон за публичните предприятия.

Съгласно текстовете публични предприятия са търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или, в които държавата или общината по друг начин упражнява доминиращо влияние. Публични предприятия са техните дъщерни дружества, ако чрез тях държавата или общината контролират повече от 50 на сто от дяловете или акциите с право на глас или по друг начин упражняват доминиращо влияние.

С приетия текст ще се правят и изключения. Изискванията на този закон няма да се прилагат за тези дружества с публично участие, които осъществяват дейност като кредитни институции, и за техните дъщерни дружества.

"С текстовете на закона  категоризираните като големи предприятия няма да спазват международните счетоводни стандарти. Това каза зам.-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Христо Проданов по време на дебатите. Той посочи, че всеки ден в Народното събрание се ратифицират международни договори, договори с различни международни финансови институции, европейски нормативи, директиви, регламенти. Цитират се международни агенции как се развива българската икономика. "В същото време с текстовете на този закон освобождаваме държавните предприятия, категоризирани като големи да спазват международните счетоводни стандарти“, допълни социалистът. Затова от левицата не подкрепят текста на наредбата.

"Никого не освобождаваме, препращайки публичните предприятия с над 50 % държавно участие да водят своето счетоводство съгласно българския закон", отбеляза депутатът от ГЕРБ председател на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.

По думите й така се създава равнопоставеност между всички видове предприятия. Тя се обърна към колегите си от БСП с пояснение, че "никой и нищо не се освобождава с промяната на този текст", а просто се спазва  българският закон за счетоводството. "Той е основният, специалният, който е уредил по какъв начин, кои предприятия кои стандарти следва да прилагат".

Чрез наредбата става ясно, че българските предприятия могат по желание да прилагат националните или международните стандарти, като задължение за прилагане на международните имат предприятията, които са лифтвани на борсата, които взимат международни кредити, банките, финансовите предприятия, застрахователните компании, посочи още Стоянова и допълни, че повечето европейски държави също прилагат режима и на национални, и на международни стандарти по начина, който е уреден в българския закон за счетоводството. От друга страна националните стандарти до голяма степен отговарят на международните.

Председателят на бюджетната комисия обясни, че до края на годината ще има одобрени нови национални стандарти, които ще бъдат изцяло съобразени с промените, които са настъпили в международните.

"Те са много по-ясни, по-точни и адаптирани към българската действителност", категорична е тя. И увери, че международните са изключително общи, дават голяма свобода на конкретното предприятие по един или друг начин да оценява активите и много по-голяма възможност да се правят манипулации. Неслучайно надзорните органи на банки, застрахователни компании в лицето на Комисията на финансов надзор, на пенсионните дружества, специално проверяват начина, по който се оценяват активите. Това е основната разлика между международните и националните счетоводни стандарти, отбеляза Стоянова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във