Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАРИЖ, БЕРЛИН, МОСКВА - ГАЗ, САМОЛЕТИ И ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Париж, Берлин и Москва отново се събраха и отново домакин на тристранната среща, този път в замъка Компиен край френската столица, беше френският президент Жак Ширак. Срещите на френския и руския президент и германския канцлер няма как да бъдат подминати, което е валидно и за поредното им издание, въпреки че предварително му се вменяваха слаби шансове да породи нещо значимо. Това естествено не е така поне поради четири причини.
Първо, тези френско-руско-германски срещи водят началото си от 1998-а, но написаха история по време на най-тежките иракски години на международната политика. И съвсем не е въпрос само на любопитство дали тази история на нестабилния троен съюз действително се е превърнала в минало. По-интересно е да се измери
енергията на нейното настояще
То дава индикации, че от политически тези срещи са се превърнали в икономически.
Второ, разговорите между Париж, Берлин и Москва са много добър показател за геополитическата температура изобщо и не могат да минат за банален работен обяд. Независимо от състоянието на френско-германския мотор Париж и Берлин са от ядрото на Европейския съюз и отношенията им с Москва имат значение не само за Стария континент, но пресичат и континенталната граница на международните отношения.
Трето, тези разговори се случват в особен момент. Унгарският гняв на площада в Будапеща и кризисният период в полското правителство маркират актуалните нерви на европейската политика. Към тях трябва да прибавим и важните стратегически решения на ЕС за петото разширяване към България и Румъния. От гледна точка на световната политика е достатъчно само да се напомни, че действията на Франция, Русия и Германия са определящи в тежката дипломатическа битка около ядрената програма на Иран. Много скоро тези три страни и особено Франция и Русия, като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, ще имат решаващ глас по иранския въпрос. Германия пък само след три месеца, от януари следващата година, ще поеме председателството и на Евросъюза, и на Г-8.
Четвъртата причина също не е никак за пренебрегване и дори може би трябва да се изведе на първо място. Световната енергийна политика в актуалните й руски измерения се очаква да бъде голямото предизвикателство за всички. Точно ден преди срещата на тримата френският външен министър Доминик дьо Вилпен направи интересно предложение в Берлин по време на международния форум, организиран от фондация Бертелсман. Франция иска да се организира енергийна среща на върха в началото на 2007-а, в която да участват Русия, Норвегия, Алжир и каспийските държави като Азербайджан и Казахстан.
Като най-просто определение за тези тристранни срещи до неотдавна в дипломатическия речник се използваше думата трио. През 2003 г.
даже се говореше за ос
Това бе по времето, когато в тройката влизаше бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и когато тази тройка изглеждаше като коалиция на нежелаещите и сбирка на противниците срещу войната в Ирак. По-късно, вече след иракската война, като че ли за момент прерасна в квартет. Миналата година през март към неформалната среща между трите страни се присъедини и Испания по изричното настояване на нейния министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро. Това естествено предизвика известно смущение сред другите големи от Европейския съюз като Великобритания и Италия. И сякаш за да го засилят, някои от участниците в разговорите тогава се определиха като съдбовна общност. Други пък заговориха за следиракската еманципация на стара Европа. Каквито и да бяха интерпретациите обаче, никой не пожела да противоречи на извода, че външната политика, съсредоточена в подобни тройки или квартети, се е превърнала в твърде прагматична дисциплина и нейната студена логика оказва влияние не само във вътрешноевропейските отношения, но слага отпечатък и в отношенията на Европа с Америка и Русия.
Сега, в края на септември,
картината е друга
Иракската рана в отношенията на Франция и Германия със Съединените щати изглежда затворена. Оставила е само един белег, за който не се изпускат излишни думи. Геополитическата температура е в нормални граници и единствените й отклонения са в енергийната политика и в икономическите степени на скалата. В тази нормалност има нещо съществено. Германският канцлер се казва Ангела Меркел. Само този факт внесе значителни промени в усещането за руските акценти на френската външна политика и в руските амбиции за европейски ход към Америка. Още в началото на мандата й някои наблюдатели разчетоха в бъдещето поведение на Меркел и Германия повече дистанция към Москва, повече близост към Америка и грижа за малките страни членки на Европейския съюз, които се притесняваха от стратегическото сътрудничество на Германия с Русия. Освен това се случи така, че през юли дипломатическия път на американския президент Джордж Буш към Русия мина през Германия. Точно тогава Ангела Меркел показа, че си е спомнила златното правила на първия следвоенен германски канцлер Конрад Аденауер, според който тесните връзки с Париж не трябва да са за сметка на отношенията с Вашингтон. Такива подробности си струва да се припомнят.
Меркел пристигна с
десетминутно закъснение
за срещата в замъка Компиен и този протоколен проблем не убягна на наблюдателите. Нещо повече, някои дори вмениха на закъснението символичен характер, независимо че за него си имаше чисто вътрешна германска причина - коалиционните главоболия в Берлин около здравната реформа. Не убягна и фактът, че преди това Меркел вдигна телефонната слушалка и проведе разговор с американския президент Джордж Буш. Подобни разговори е имало с Полша и с балтийските държави. Тази предварителна консултация показва точно как Берлин държи на баланса в отношенията с Вашингтон, от една страна, и, от друга, се опитва да разсее страховете особено на Полша, която се безпокои, че руската стратегия може да вбие клин между стара и нова Европа. В този смисъл абсолютно закономерни бяха изявленията, в които категорично се подчертаваше, че тази среща не е насочена към никого. Казаха го и Ширак, и Меркел и Путин. Впрочем Ангела Меркел прекалено изненадващо беше поканена да участва в срещата. Немски медии твърдят, че френският президент е направил тази покана публично достояние без съответните предварителни консултации, и това е предизвикало раздразнение в Берлин.
Може би най-важната черта на сегашното септемврийско издание на триото беше неговата
икономическа ориентация
Посланието му бе добре опаковано в следното изречение: Германия, Русия и Франция искат да се застъпват за мира навсякъде, където е необходимо, и да си сътрудничат във важни области като индустрията и самолетостроенето. Още преди срещата Владимир Путин направи всичко възможно, за да успокои европейските си партньори и да представи Русия като надежден партньор, гарантиращ стабилни доставки на газ за Западна Европа и особено за Германия. Русия експортира годишно 55 млрд. куб. м синьо гориво за тази страна и не пропусна момента отново да обяви, че доставките могат да се увеличат от Щокмановото газово находище в Баренцово море, така че през следващите 50-70 години да се осигури стабилност на европейските икономика и енергийна политика. Въпросните доставки могат да донесат допълнително от 25 до 45 млрд. куб. м газ. Досега, както пише руският вестник Коммерсантъ, се предвиждаше те да се втечняват и да се предлагат главно на пазара в Северна Америка. Дипломатите наричат това
win-win-ситуация
която даде основание на германския канцлер Ангела Меркел да определи срещата като изключително важна, приятелска и конструктивна и като принос за задълбочаване на връзките на Русия с целия Европейски съюз.
Франция и Германия трябваше да бъдат убеждавани и по друг повод, който засяга тяхната авиационна, космическа и оръжейна гордост - гиганта EADS(Европейския авиационен и отбранителен консорциум), произвеждащ самолетите Еърбъс. Преди време руската държавна Внешторгбанк купи 5.02 на сто от капитала на EADS, което създаде подозренията за агресивна политика на Русия, целяща да промени статута на концерна и да унищожи групата отвътре. Това не е признак за агресивно поведение, а просто за естествено банково поведение, при което е използвана благоприятната пазарна конюнктура, когато акциите (на EADS) бяха по-евтини… Нямаме намерение да влияем или да променяме политиката на EADS, заяви руският президент на пресконференция в Компиен. Между другото EADS от своя страна има 10% в руската фирма Иркут, производител на самолети. В крайна сметка се стигна до решението за създаването на тристранна експертна група, която да се занимава специално с въпросите на европейския авиационен гигант.
Очевидно е, че и това септемврийско издание на тристранната среща между Франция, Германия и Русия продължава да пише историята на сложните европейско-руски отношения, които имат и извънконтинентални измерения. Новото е, че тя е в откровени икономически рамки и вече трудно се различава докъде е класическата външна политика и откъде започват икономическите й свойства. Един немски вестник доста оригинално я определи като мир, радост и газ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във