Банкеръ Weekly

Общество и политика

Паразити в гривата на лъва (12 г. по-късно)

Върховете на властта се превърнаха в могъща престъпна организация

Александър МАРИНОВ

 

„Когато  политиците искат да останат завинаги на власт или поне докато станат мултимилионери, не е трудно да се предвидят резултатите от управлението...Водачите на обществото трябва да са хора и групи, които въплътяват качества, често приписвани на лъва – сила, ум, благородство. Обречено е това общество, в което притежаващите властта не са лъвове, а паразити в гривата на лъва. Това важи с особена сила за България – и поради символа на държавността, и поради „качествата” на днес управляващите държавата”.

Това е последния абзац от статия, която публикувах във в. „Банкеръ” на 19 юли 2008 година. За по-младите ни читатели нека припомним особения историко-политически момент: на вратата чукаше глобалната финансово-икономическа криза, управлението на тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) затъваше в проблеми, а до зашеметяващата първа парламентарна победа на ГЕРБ оставаше около година. Току-що разследване на ОЛАФ бе разкрило сериозни злоупотреби с европейски средства, а корупцията по високите етажи на властта ставаше все по-видима. Обществото – с право – подозираше, че управляващите се възползват от позицията си, за да трупат богатства и година по-късно ги наказа сурово. Имаше надежди, че новоизгряващата политическа звезда на Бойко Борисов и неговата (еднолично ръководена) партия ще поставят ново начало. Но, както казва народът,

имала глава да пати.

За около десет години чисто упражняване на властта в различни комбинации ГЕРБ изведе корупцията и злоупотребите на невиждани висоти. При това бяха завладени не само изпълнителната и законодателната власт, но постепенно и съдебната, а голяма част от медиите се превърнаха в оръдие за отвратителна пропаганда и преследване на политическите противници. Ако по онова време повечето уважавани политически изследователи бяха последователни в критичния анализ на злоупотребите с власт, днес повечето от тях са се превърнали в долнопробен обслужващ персонал (и закономерно престанаха да бъдат уважавани). Личното (небезкористно) преображение на някои знакови „експертни” лица е един от най-мрачните символи на това, което се случи в родината ни.

Няма да забравя първото ми задгранично политическо обучение, когато през 1991 г. тогавашният идеолог на ПАСОК Костас Лалиотис (герой от студентския бунт в атинската политехника) слушаше скептично моите ентусиазирани прогнози за започналата промяна у нас и накрая изрече мисъл, чието значение проумях години по-късно. Лалиотис каза: „Тепърва ще разберете какво става, когато политиката попадне под властта на парите”.

В първите години на прехода започна да става ясно, че хората, натрупали бързо много пари, все по-настойчиво се опитват да влияят (с оглед на интересите си) върху решенията на политиците, а по-късно – и върху подбора им. Но качествено нова, неизмеримо по-опасна за обществото фаза настъпи, когато самите избрани от народа политици, започнаха да използват възложеното им доверие, за да правят пари, много пари. ГЕРБ доведе тази трансформация до степен на

крайно и рядко срещано израждане

– не мафията се промъкна до върховете на държавната власт, а самите върхове на властта се превърнаха в могъща престъпна организация, въвличайки в схемите си институциите, органите на властта, държавната администрация – от горе до долу. 

Развращаването достигна такива мащаби, че политиците престанаха да се крият и започнаха да демонстрират безочливо натрупаните по престъпен начин огромни ресурси. Периодичните скандали, породени от очевидното несъответствие между законни доходи и стандарт на живот на „слугите на народа”, нищо не променяха – послушните медии замазваха нещата и отклоняваха вниманието с нови скандали, компетентните държавни органи не преследваха, а покровителстваха користната употреба на властта. Напразни бяха надеждите, че „Европа ще скокне България да брани” – през цялото време и дори на фона на днешните невъобразими разкрития повечето европейски политици предпочитат интересите на своите партийни фамилии пред ценностите, в които се кълнат.

Такъв модел на упражняване на властта обаче е обречен – поне по две основни причини. Първо, защото не е в състояние да предложи на обществото доброто управление по стандартите на нашето време (а лошото управление убива, при това в буквалния смисъл); второ, защото неизбежно бива разяден отвътре в резултат на противоречията между отделните „гроздове паразити”.

Струваше ни се (може би наивно се надявахме), че този крах ще настъпи по-рано – през 2013-та или през 2017 година. Но в края на краищата го дочакахме. Българското общество и най-вече младата му част гръмко заяви, че повече няма да търпи този уродлив модел. 

Връщане назад няма да има.

Днес любимата „опорка” на властимащите е, че протестиращите нямат ясни послания, нито конкретни искания. Дали наистина не могат да проумеят какво става, или са започнали да вярват на собствената си пропаганда (както на фалшифицираните резултати от $оциологически изследвания) – това вече ще бъде предмет на интереса главно на научните изследвания. Всъщност моралният заряд, посланието и основното искане са пределно ясни – реално, а не фасадно върховенство на правото, чрез което да се гарантира прекратяване на системната злоупотреба с власт с цел лично обогатяване. Преди няколко дни президентът Радев го каза: „Българските политици трябва да се научат да живеят само от заплатата си”. Край на процентите от обществени поръчки и европейски проекти, край на рекета на бизнеса и заграбването на печеливши фирми (последното пък дава ясна илюстрация на призива „Мутрите вън от властта!”).   

Как ще се извърши тази смяна на модела, отсега не може да се предвиди – възможни са различни пътища. Известна е само крайната цел, а тя е – изграждане на такава публична среда, която да стимулира запазването и развитието на човешкия потенциал на нацията и да насърчава производителните, съзидателни усилия. Също така е очевидна първата необходима стъпка – подготовка и организиране на

свободни и честни предсрочни избори,

на които народът да изрази по наистина демократичен и информиран начин оценката си за досегашното управление и възможните носители на промяната.    

Също така е задължително да се намерят законови, а вероятно и конституционни гаранции за отчетност и отговорност на всеки, получил доверието на обществото да управлява. Иначе казано -  механизъм, който да даде възможност на гражданите да контролират, оценяват и ако трябва – да отстраняват не анонимни органи, а конкретни личности. Сега действащата уредба не може да гарантира едно от основните правила на демокрацията - строги санкции за всеки властващ, злоупотребил с властта, нещо повече - по-строги, отколкото за редовите граждани. Впрочем, системата неслучайно е така конструирана и именно затова са отчаяните напъни да ни убеждават, че няма алтернатива.

Срамната връзка между политика и пари трябва да бъде прекъсната или поне ограничена до минимум. Тези, които извършват или подпомагат по користни подбуди злоупотреба с власт, е необходимо да носят строга отговорност. Паразитите трябва да бъдат изчистени от гривата на българския лъв, за да се изправи той с истинската си сила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във