Банкеръ Daily

Доц. д-р Христо Хинков:

Пандемията е управлявана повече политически, отколкото медицински

Представиха анализа на здравното обслужване на населението в условията на пандемия.

Няма уникален фактор, който да поставя България сред челните места по брой заразени и починали от коронавирус, но има комплекс от фактори. Първият от тях е факторът възраст. България е и страната с най-висок стандартизиран коефициент на смъртност в ЕС за 10 години назад. В периода 1 март 2020 - 31 май 2021 г. в България са починали 166 050 души.

Това заяви на брифинг в Министерство на здравеопазването доц. д-р Христо Хинков - директор на Националния център по обществено здраве и анализи, който представи анализа на здравното обслужване на населението в условията на пандемия.

В края на май служебният здравен министър Стойчо Кацаров възложи на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) да извърши анализ на дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията, причинена от SARS-CoV-2.

Според директора на НЦОЗА в проучвания период липсва цялостна концепция за справяне са пандемията и като цяло управлението й е по-скоро политическо, отколкото медицинско. Доц. Хинков бе категоричен, че не е добре оползотворено времето от март до септември миналата година, за да се предотврати следваща вълна.

Действително съставът на НОЩ не е напълно адекватен относно задачите, които трябва да изпълняват. Там няма достатъчно епидемиолози, вирусолози, инфекционисти, които да могат да променят решенията в посока да има логика и медицинско основание, обясни доц. Хинков.

"Има недоверие към властта, че може да се справи с пандемията и това в момента влияе и на ваксинационната кампания. То също дава поле за спекулации, антиваксърски настроения", каза доц. Хинков.

Най-неудачното решение от началото на епидемията в България е лечението на болни от COVID-19 във всички болници, без да са осигурени "чисти болници", категоричен е директор на Националния център по обществено здраве и анализи.

"Изводите, които сме направили, са, че общо взето стратегията на правителството е да затваря. Цели болници се затварят без да се мисли как останалите болни, които не са заразени с COVID, ще влязат да се лекуват. От икономическа гледна точка от решенията не става ясно защо едни сектори са облагодетелствани за сметка на други. Не са предприети съществени мерки за укрепване на болничната база особено през периода на първия локдаун", посочи още доц. Хинков.

Директорът на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) подчерта, че се наблюдава половинчатост и непоследователност на противоепидемични мерки.

"Те следват една друга политико-популистка целесъобразност и не показват енергията и куража да се отстоява медицинската наука на най-високо правителствено ниво", подчерта още доц. Хинков. Той отчете, че има недоверие във властта в справяне с епидемията и това сега се отразява на ваксинационния процес.

По думите на доц. Христо Хинков България е на първо място в целия Европейски съюз по отношение на леталитета - заболели спрямо боледували от COVID-19.

"Смъртността по болести на кръвообращението и болести на дихателна система са нараснали през 2020 г. Смъртността от COVID е 123, 4 на 100 000, а при останалите класове не се наблюдават съществени разлики. Смъртността от коронавирус обаче дърпа общата смъртност, защото се увеличават всички хронични заболявания", допълни доц. Хинков.

Според него още по-неблагоприятна е позицията на България по отношение на смъртността, която би могла да се предотврати след лечение.

"Това е показател за качеството на здравната система. Продължителността на живота е друг показател, тя леко се е повишила през годините, но през 2020 година намалява 1,5 години средната продължителност на живота. България е с 6 години по-малък показател отколкото ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота за последните 7 години. Още по-тревожно е, че годините на живот в здраве са по-малко от средните в ЕС - нашият живот е болен. Това ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и показва, че трябва да се формират  политики", обясни той.

28 процента от хоспитализираните през изследвания период са били с коронавирус. Най-много са били в София, Варна, Бургас и Пловдив. Липсва обаче обратна връзка между Центровете за спешна медицинска помощ и болниците. Тоест влиза пациентът в лечебното заведение и след това между Спешна помощ и болницата няма никаква връзка какво се случва с този човек, допълни директорът на НЦОЗА.

Според него, броят на заразените медици е бил "стряскащо висок".

В същото време за проучваните 14 месеца се отчита рязко намаляване на профилактичните и вторични прегледи.

Директорът на НЦОЗА отчете, че зелените коридори не довеждат до сериозна мотивация на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19, а в първата вълна имаме доста ниско покритие с проби. Данните показват, че България е на последно място в Европа по направени имунизации срещу коронавирусна инфекция.

По думите на доц. Христо Хинков, най-голямата роля в процеса на ваксинация имат общопрактикуващите лекари.

"Дейността на лабораториите. Действащите оторизирани лаборатории нарастват плавно през периода. Лабораторната диагностика показва най-интересна зависимост. През първата вълна имаме увеличаване на много повече положителни проби, като наситеонст от общия брой PCR. Ние всъщност имаме на първата вълна доста ниско покритие с проби за заразени от COVID, докато втората вълна броят на PCR надвишава броя на заразените", заяви още доц. Хинков.

Шефът на НЦОЗА бе категоричен, че българският народ няма отношение нито към собственото си здраве, нито към общественото. Според него българите нямат отношение и към здравната система като цяло.

"Огромният ресурс на касата, колкото се събира от тези вноски на този беден народ, отиват за лекарства, отиват за болнична помощ, отиват за следване на събитията, а не за тяхното педотвратяване", посочи още доц. Хинков.

В периода 1 март 2020 до май 2021 г. в България са починали 166 050 души. 78% от всички починали са между 60 и 89 години, това е и рисковата група. Според НЦОЗА България е на 21 място в Европа по заболяемост. Пред нас се нареждат страни като Чехия, Словакия и Словения. По отношение на смъртността страната е на трето място. За това има три хипотези - първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си. 

Всеки трети хоспитализиран за периода е бил заразен с COVID-19. Най-много заразени и хоспитализирани са регистрирани в София, Бургас и Варна. Доц. Хинков посочи, че материалната база в някои болници е под средната. За периода са намалели вторичните и профилактичните прегледи. Драстично са намалели и броят на пациенти, които се наблюдават от диспансери.

„В началото лабораториите са твърде малко. При втората вълна броят на PCR- тестовете се увеличава многократно спрямо броя на заразени, което показва, че изследванията се увеличават. Това е важен показател, защото липсата на изследвания дава неясна картина и неможе да даде основа за управленски решения, основани на доказателства. Лабораториите се увеличават плавно”, посочи доц. Хинков.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във