Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПАГУБНАТА ТЕЖЕСТ НА ДОСИЕТАТА

''Общество на злото'' господства в България, констатира тези дни агенция Ройтерс в обширна кореспонденция от София. Нейният автор се позовава на дипломати и анализатори, според които престъпни барони от някогашните комунистически тайни служби контролират сектори от икономиката ни чрез мрежи от законен и незаконен бизнес, подпомагани от висши корумпирани служители.
За вездесъщата роля на бившата Държавна сигурност се произнесе наскоро и Елс де Гроен, холандска евродепутатка, която заяви пред Дойче веле, че България е в ръцете на бившата ДС. Признавайки впрочем, че вина за това има и Западът, който е установил делови взаимоотношения с тези хора, въртял е бизнес с бившите агенти, които всъщност държат банки, фирми, хотели, проникнали са в съдебната власт и партиите. Според нея страната ни се е превърнала в заложник на неотворените архиви на Държавна сигурност. България се нуждае от прозрачност, но въпреки това единствена от бившите социалистически страни реши да остави в тайна имената и дейността на бившите агенти, заяви още представителката на групата на зелените в Европейския парламент.
Да отворим архивите на ДС
Разбира се, Елс де Гроен не е първият европейски политик, който ни призовава към отваряне на архивите на вътрешното министерство. Още в чл. 9 на Резолюция 1096 на ПАСЕ от юли 1996 г. е казано следното: Парламентарната асамблея поздравява отварянето на досиетата и гарантирания достъп на обществото до тях, осъществен в някои от бившите комунистически тоталитарни държави. Тя препоръчва на всички заинтересовани страни да позволят на засегнатите личности да направят справки при изявено желание в досиетата, съхранени в бившите секретни служби. В същата тази резолюция много ясно са описани и опасностите при провал на демократичния преход, които в най-добрия случай биха довели до царуване на олигархията вместо демокрацията, на корупцията - вместо върховенството на закона, и на организираната престъпност - вместо правата на човека. Сиреч точно това, което наблюдаваме днес в България.
Колкото и да не им се иска на някои да го признаят, много от неблагополучията в посттоталитарното развитие на нашата държава са пряко свързани с прикриването на нелицеприятната информация за нейното близко минало. Дори и в Румъния, която допреди няколко години изоставаше в сравнение с нас, узряха за необходимостта от пълното разсекретяване на архивите на тайната полиция от времето на комунизма, приемайки неотдавна закон, чрез който бе гарантиран свободен достъп до документите на бившите й държавни служби Секуритате.
Може ли да се вярва на министър Петков
Тези дни и министър Румен Петков обяви, явно в отговор на очакванията на Евросъюза, че и нашето МВР също вече било узряло да разсекрети своите тайни. И по силата на Закона за защита на класифицираната информация то е решено да пристъпи към разсекретяване на досиетата и документите от архива си до 1991 година. Нищо, че това отдавна трябваше да бъде направено, както го направиха, макар и частично засега, външното и военното министерство. Но бившият вътрешен и днешен правосъден министър Георги Петканов просто не изпълни предписанието на закона. Междувременно сегашният шеф на архива на МВР Иван Комитски уточни пред БНТ, че няма законова възможност за разкриване на лични данни, т.е. досиета на сътрудници на Държавна сигурност не могат да бъдат разсекретени. Това обяснява и защо само преди два месеца мнозинството в Народното събрание отхвърли внесените от парламентарната група на Демократи за силна България поправки в Закона за защита на класифицираната информация. Проектът, който бе разискван на първо четене, предвиждаше разсекретяването на всички документи, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на българската армия.
По време на развихрилите се тогава остри дебати Татяна Дончева от ПГ на Коалиция за България обясни, че е против поправката, защото опасността на досиетата се криела в зависимостите, които произтичат от бившата ДС и са прераснали в бизнес и политически зависимости. Освен това архивът на Шесто управление не се намира в Държавния архив, той се намира в едно лице, известно на всички, с интересен немски псевдоним.
Задава се черен пазар със секретна информация
Обезоръжаващият цинизъм на подобно мислене, за съжаление, продължава да има превес в несекващите вече толкова години дискусии по жизненоважния за обществото въпрос - да има или да няма свободен достъп до досиетата на бившата Държавна сигурност. Негова разновидност е и лансираното напоследък мнение на бившия главен секретар на МВР полк. Цвятко Цветков, според когото най-ценните агенти, с които се е работело, никога не са влизали в досиета. По този начин не само успешно се пречи на окончателното и справедливо решаване на проблема, но и се отваря простор периодично да се спазарява политически подхвърлянето само на определена част от информацията, която по принцип подлежи на разсекретяване веднъж завинаги.
Това е една от причините да възникнат подозрения, че сегашната инициатива на министър Петков няма да доведе до друго освен може би до поредното предизборно развихряне на черния пазар на досиета. Защото вече се знае със сигурност за изчезването на 271 дела на агенти на Държавна сигурност, което бе оповестено официално тези дни от Серафим Стойков, бивш директор на архива на МВР.
Другата и по-основателна причина да няма особен оптимизъм в обществото във връзка със заявеното намерение от страна на МВР доброволно да разкрие своите нелицеприятни тайни е фактът, че неговото осъществяване е базирано върху един закон, който по парадоксален начин причисли към така наречената категория на класифицираната, тоест секретна информация, всичко онова, което е събирано по незаконен начин в нарушение на основни човешки права през 45-те години на комунистическия режим у нас в архива на бившата Държавна сигурност. Да не забравяме, че именно чрез Закона за класифицираната информация, който бе приет преди четири години от предишното Народно събрание с гласовете на НДСВ и ДПС, бе отменен Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия и на практика проблемът с архива на бившата Държавна сигурност бе върнат в неговото начално положение - там, където се намираше непосредствено след Десети ноември 1989 година. Съучастник в това повторно закриване на досиетата стана и Георги Първанов, който не наложи своето президентско вето, въпреки че няколко дни по-рано пред Дойче веле бе заявил, че страницата с досиетата трябва да бъде прочетена.
Управляващите прилагат тактика на надхитряне
Отмяната на целия Закон за досиетата през 2002 г. отмени изцяло и механизма за проверка на лицата, които заемаха и тепърва щяха да заемат публични длъжности в държавата. На практика бивши сътрудници на ДС сега могат да бъдат назначавани на всеки пост. Тогавашните управляващи, които и сега са в тройната коалиция, се опитаха да спекулират, че Законът за класифицираната информация бил съгласуван с НАТО и по-специално с изискването на пакта да не се допускат до възлови места хора, свързани с бившия СССР - след като основните принципи и действия на ДС са били дирижирани от КГБ. Но, разбира се, това съгласуване едва ли е включвало неговите преходни и заключителни разпоредби, които доведоха до отмяна на Закона за достъп до документите на бившата ДС.
Тази тактика на надхитряне на европартньорите придоби особено широко разпространение в последно време. А резултатът, до който доведе тази политика, вече е очевиден за всички. Държавата бе превърната в заложник на неразкритите тайни на бившата Държавна сигурност. Нежеланието на българските управляващи както отляво, така и отдясно да приемат една съгласувана, публична, законна процедура за достъп до архивите на бившите тайни служби не само че не доведе до обещаваното спокойствие и съгласие в обществото, но стана причина за периодичното възобновяване на ожесточени и мръсни кампании в медиите, при които безсрамно се използват архивните материали за партийни цели. На път сме отново да станем свидетели на всичко това - може би за последно - преди Европа да ни сложи и политическия намордник.

Иван Костов, председател на ДСБ: ВНЕСОХМЕ В ПАРЛАМЕНТА ЗАКОН ПО РУМЪНСКИ МОДЕЛ
Парламентарната група на Демократи за силна България внесе в деловодството на 40-ото НС нов законопроект за достъп до документите на бившата ДС. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви специално за БАНКЕРЪ, че приемането на този закон се налага най-вече заради примера, който ни бе даден от Румъния с откриването на досиетата на Секуритате, което беше посрещнато по най-добрия възможен начин както от самите румънци, така и от евронаблюдателите.
Ние искаме да приложим този опит и затова при разработването на законопроекта сме заимствали най-доброто от румънския закон, подчерта г-н Костов и допълни, че достъпът трябва да бъде до всички досиета, съхранявани в архива на МВР, а не само до тези, които преценят управляващите. Архивите принадлежат на историята на България и трябва да могат да бъдат четени от всички български граждани и институции дори и по силата на сегашния Закон за класифицираната информация, смята Иван Костов.
Новият законопроект предвижда дълъг списък от определени категории лица, заемащи висши държавни длъжности и изборни постове, за които задължително трябва да се разкрива дали са били, или не щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. Защото смисълът не е само да се знае истината, но и хората, които сега се намират на отговорни позиции в държавата, да престанат да бъдат зависими от политически и икономически влияния, каза още лидерът на ДСБ.`

Facebook logo
Бъдете с нас и във