Банкеръ Daily

Общество и политика

Отстраняване чрез повишение

Очевидно Бойко Борисов не е масажирал ушите на комунистическия диктатор Тодор Живков за този, що духа, а доста неща е научил от него и ги е доразвил. По времето на социализма беше обичайна практика първият партиен и държавен ръководител да се отървава от някои кадри, като ги премести на "друга отговорна работа" или ги "заточи" на дипломатически длъжности нейде в чужбина. Така ги вадеше от полезрението на общественото внимание и каквото и да са сътворили, не след дълго те биваха забравяни. 

Най-пресният пример, че тази социалистическа кондика е добре усвоена и се прилага и от днешната власт е човекът с терасата -

Пламен Георгиев,

който само за десетина дни мина през три различни длъжности - след оставката му като шеф на антикорупционната комисия, бе възстановен като прокурор от ВСС, а после на закрито заседание правителството го назначи за генерален консул на България във Валенсия. Повече от странни бяха и аргументите на Министерството на външните работи - Георгиев имал добри контакти с тамошните служби и владеел испански език (на ниво A2 - бел.ред).

Преди това така стана и с

тримата министри,

които уж поеха политическата отговорност за жестоката катастрофа край Своге, отнела 20 човешки живота. Заради трагедията министерските кресла освободиха вътрешният министър Валентин Радев, регионалният – Николай Нанков и транспортният – Ивайло Московски. Но и тяхното "наказание" се оказа най-обикновена пиар акция. Запознати твърдят, че Борисов отдавна е искал да махне Радев от шефския пост в МВР, заради неадекватно поведение и несправяне със задачите, и е използвал случая, за да го направи. Радев обаче се върна в парламента като депутат, а неотдавна оглави и новосъздадената заради скандалите с евтините апартаменти етична комисия към Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Има всички изгледи за някои тя да се превърне в Страшния съд, а за други – белината, която ще изчисти всичките им петна.

Нанков пък почти не помириса депутатската банка, защото веднага беше "преназначен" за заместник-министър на регионалното развитие. Всъщност той се оказа и един от най-честите пасажери в шофирания лично от премиера джип при обиколките на Борисов из страната. 

Колкото до Ивайло Московски, той намери "тих пристан" в Солун - като вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие, създадена да подпомага икономическото развитие на страните от региона.

Не остана без работа и

Лиляна Павлова

Тя бе седма в листата на ГЕРБ на последните европейски избори, което и отреди място на депутатските банки в Брюксел. Павлова обаче се отказа, тъй като правителството я номинира за вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

Иначе кариерата й в държавната администрация започва през 1997 г. като финансов мениджър към предприсъединителната европейска програма ФАР. След това работи по европейската програма ИСПА, а до 2009-а е началник отдел в Министерството на финансите. После е заместник-министър на регионалното развитие в първото правителство на Бойко Борисов, за да стигне през 2011-а и до министерското кресло в същото министерство. В кабинета "Борисов 3" Лиляна Павлова пое поста на министър, отговорящ за ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Заслужава внимание и професионалната съдбата на бившата председателка на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова. Работата й във финансовия регулатор беше белязана с проспания фалит на застрахователното дружество "Олимпик", ужилило над 200 000 души, както и с невъзможността й да въведе системата бонус-малус. Но от 1 март тази година Караиванова е ни повече, ни по-малко представител на България в базираната в Лондон Европейска банка за възстановяване и развитие.

Интересна е и историята с

Румяна Бъчварова 

Тя изгря на политическата сцена през 2009 г., когато стана началник на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов. През втория управленски мандат на ГЕРБ тя отговаряше за коалиционната политика и отношенията с Реформаторския блок, но там нещата не се получиха, съдейки по нескончаемите скандали и безславния край на партийното сътрудничество. Не особено успешни бяха изявите на Бъчварова и в качеството й на вътрешен министър и вицепремиер – постове, на които я курдиса патронът й. Едно обаче не може да се отрече - нейната лоялност към Бойко Борисов и самоотверженото поемане на всевъзможни отговорности. В този смисъл може да се каже, че си заслужи посланическия пост в Израел.

През 2015 г., след като се издъни като шеф на ДАНС,

Владимир Писанчев

беше изпратен на "друга отговорна работа" – консул в Солун. Решението за новото му назначение беше взето от правителството на закрито заседание, както в случая с Пламен Георгиев.
Писанчев подаде оставка след като Веселин Вучков се оттегли от поста вътрешен министър. Вучков настояваше да бъдат отстранени Писанчев и тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров. Първоначално премиерът Борисов защитаваше и двамата, но след напускането на Вучков им поиска оставките.

Разбира се, вземаните на закрити заседания решение за посланически и всякакви други постове не са патент на Бойко-Борисовите правителства. Те датират от времето на социализма и са се превърнали в нещо като наша, българска традиция, стриктно тачена от всяка власт. Например, през 2006 г., за да се отърве  от неудобния му главен прокурор Никола Филчев, тогавашният кабинет, оглавяван от Сергей Станишев, го прати посланик в Казахстан. При все че ролята на дипломат е най-нелепата, в която човек може да си представи Филчев.

Елизабет Дафинова, Атанаси Петров

Facebook logo
Бъдете с нас и във