Банкеръ Weekly

Общество и политика

Отмъщението на новата молекула

Александър Маринов

Мораториумът върху финансирането на нови лекарства и породените от него спорове са точна илюстрация на цялата ни лекарствена и здравна политика. Нещо повече, начинът, по който възникна, протече и приключи (засега) скандалът за "новите молекули", откроява ясно трайни пороци в процеса на разработване, прилагане и оценка на ключови за обществото ни политики.

Преди всичко тръгна се от непълно определяне на проблема, който трябва да се реши. Като основна първопричина бе изтъкнат фактът, че у нас за лекарства се изразходва много по-голям дял от парите за здраве, отколкото в другите страни от Европейския съюз. Вярно е, че към настоящия момент 40 на сто от бюджета на НЗОК отиват за медикаментозно лечение. Но същинският проблем е не колко се харчи, а какъв е постигнатият ефект, а също така осигурява ли провежданата лекарствена и като цяло здравна политика равен достъп до качествено здравеопазване. Не е тайна, че в този сектор (както и в почти всички останали) се изразходват нецелесъобразно много пари, но тази сърцевина на проблема все не намира ясно и конкретно определение - кой, по какъв начин, в резултат на какви недостатъци на политиките и нормативната уредба. Източването на здравната система се представя като

пъклено дело на невидими злодеи

Крайно неубедително бе обяснението на председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, че мораториумът е "временна мярка, за да анализираме и усъвършенстваме нормативната уредба, за да въведем механизми за регулиране на разходната част на бюджета, които гарантират достъпа". Анализът и усъвършенстването на законодателството и на управленските механизми са постоянно задължение и основен предмет на работа както на администрацията, така и на депутатите; нелепо е да се иска животът да спре, за да могат отговорните фактори на спокойствие да мъдруват относно възможните решения на проблемите.

Поради неспособността или нежеланието да се назове точно проблемът, възниква вторият сериозен порок на публичните политики у нас -

подмяната на целите

На преден план се изтъква целта да се осигури по-качествено и по-достъпно здравеопазване. Но истинското намерение е друго - определени финансови резултати (по-точно икономии). Независимо от опитите да се изложат и други мотиви (че лекарствата засягат малко на брой пациенти, че има алтернативни лечения и че самите лекарства не са достатъчно изследвани) те не само са неубедителни, а и отвличащи вниманието.
Ключовата идея - която несъмнено е свързана с избора на финансиста Кирил Ананиев за здравен министър - е желанието да се ограничат разходите за лекарства. Но причината за раздутите разходи е преди всичко в лошото управление, външните намеси и липсата на контрол в здравната каса. Крайно несправедливо и направо противозаконно е обаче тежко болни хора да носят последиците (често непоправими) от дефицита на управленски капацитет и морал.

Струва си да се напомни, че първото предложение за мораториума дойде от Министерството на финансите и бе активно защитавано именно от Ананиев - тогава заместник-министър и представител на министерството в надзорния съвет на НЗОК. При това с основен мотив "да се въведат различни механизми за контрол на разходите за лекарства". Нещо повече, дори след възникналото напрежение и наложеното от президента вето министър Ананиев отново настояваше, че не става дума за мораториум, а за "едногодишна финансова мярка за стабилизирането на НЗОК".

Вярно е, че в съвременното публично управление финансовото ведомство има важна роля с оглед прилагането на принципа на програмното бюджетиране, но у нас тази тенденция се изражда в безогледно налагане на икономии заради самите икономии. Иначе казано, възпроизвежда се рефлексът на финансистите да орязват разходите, вместо да се грижат за по-добро съотношение на вложени ресурси и постигани резултати.

След като е ясно, че здравната каса се източва, държавата има достатъчно инструменти, с които - ако пожелае, може да докаже и спре злоупотребите. Спирането на финансирането на скъпи медикаменти - освен признание за неспособност, е вреден инструмент, заради който пациенти могат да платят с живота си. Тази сметка е направо цинична (и политически самоубийствена), ако се има предвид вече пренебрежимо ниският дял на тази икономия от 25 млн. на фона на общите разходи за лекарства от 1.1 млрд. лева.

По-нататък се проявява третият системен порок на начина на разработване на здравните (а и на много други) политики у нас-

умишлено изкривена оценка на последиците

от предлаганите решения, обикновено конюнктурно и политически мотивирана.   

Огромното мнозинство от експертите са категорични, че този подход е неефективен - не решава проблема, а го задълбочава, като единствено отлага финансови разходи, и те се трупат. Тук се проявява и порочният навик да използваме избирателно чуждия опит, като се позоваваме само на тези факти, които ни изнасят (като резултатите от подобна мярка в Румъния).

Всъщност нежеланието да се обявят пред обществото реалните последици води до изопачаване на фактите. Например председателят на ресорната комисия на НС д-р Дариткова заяви буквално: "Тази мярка касае няколко медикамента, те не са на първа линия на терапия и в този смисъл смятам, че нито един български пациент няма да остане без лечение, финансирано от НЗОК." Истината е друга - според Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в резултат на мораториума най-малко 1000 български пациенти ще бъдат лишени от достъп до 21 животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Други източници посочват 17 или 28 медикамента. Но и да ставаше дума за сто или дори само за десет души, всички български граждани имат по конституция равно право на достъп до лечение. В това отношение греши не президентът в мотивите за наложеното вето, а министърът на здравеопазването, който очевидно разглежда основния закон като врата в полето.  

Последният кръг от порочни практики е отклоняването на логично възникналото обществено недоволство и измъкване от персонална политическа отговорност. Така бе направен опит за противопоставяне на едни срещу други групи пациенти (чрез подчертаването на факта, че са ощетени страдащите от социалнозначими и масови заболявания, тъй като балансът в медикаментозната терапия бил нарушен в полза на редките заболявания). Прояви се склонността една грешка да се "поправя" с друга (въвеждането на специални комисии, които да разглеждат поотделно засегнатите от мораториума случаи).

Нямаше как да се мине и без дежурните обвинения, че противопоставящите се на мярката "защитават корпоративни интереси", а за капак управляващите (в лицето на председателя на парламента) се ожалиха, че тази правилна и необходима мярка не е била добре разбрана от гражданите.

Накрая, отново след намесата на Бойко Борисов, ГЕРБ направиха завой на 180 градуса и обявиха, че ще предложат ново гласуване в Народното събрание за отмяна на мораториума. Но не защото е неправилен, а за "да се неутрализират всички възможни спекулации". Въпреки поредния пирует  по всичко личи, че политическото отмъщение на новите молекули няма да е безобидно. Първата жертва е бламираният министър на здравеопазването - в рекордно кратък срок след избирането му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във