Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТМИНА ВРЕМЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ ПАТОС

БИЗНЕСЪТ ОЧАКВА ЗАКОНОДАТЕЛНА ЗАЩИТА
Парламентът спешно трябва да приеме закон за защита на дребния и средния бизнес, показват резултатите от представително социологическо проучване за отношението на българските предприемачи към законодателството. Запитването е проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение в началото на август сред 411 фирми.
Вторият важен закон, който бизнесът би внесъл в Народното събрание, е срещу ширещата се корупция. Според участниците в изследването са необходими съвършено нови нормативи за данъчното облагане, здравеопазването и съдебната власт. Законът за ДДС е първият, който мениджърите биха отменили, ако имаха право на глас. Според тях по-нататък в списъка се нареждат: Законът за пенсиите, Законът за здравеопазването, Наказателният кодекс, Законът за данъка върху необработваемите земи.
Около 60 на сто от запитаните смятат, че за дейността им няма значение кой е на власт в България, а 13 на сто са на обратното мнение. Като най-зависими от политическата конюнктура се самоопределят представителите на големите фирми с персонал над 250 души, най-вече от секторите хотелиерство, образование, финансово посредничество, преработващата промишленост и строителството.
Едва 19 на сто одобряват работата на парламента
Отделно проучване на НЦИОМ на общественото мнение за работата на 40-ото Народно събрание показва, че неговият рейтинг продължава да е нисък. Сегашният парламент тръгна с едва 23.3 на сто одобрение, което е значително по-ниско в сравнение с предишните два, при които началната база бе около 37 процента. Освен това доверието в сегашното Народно събрание е продължило да спада с времето, за да стигне до рекордно ниската отметка от 15.8% през юли.
В момента на провеждане на изследването делът на редовно следящите работата на депутатите възлиза на едва 11% от пълнолетните българи - при 18 на сто година по-рано. Като напълно неинформирани за сегашната законодателна дейност се признават 60 на сто.
На фона на тази преобладаваща незаинтересованост изглежда странна увереността на повечето от анкетираните, че Народното събрание по-скоро ще успее да приеме необходимите закони, свързани с предстоящото членство на страната в Евросъюза. Двайсет и три на сто са твърдо убедени в това, а други 30 на сто предполагат, че то е възможно. До приемането ни в ЕС 38% от представителите на бизнеса очакват промени в положителна насока, а 23% са на мнение, че законодателството ще се влоши.
Депутатите - все по-малко уважавани
Над половина от интервюираните (57%) заявяват, че нямат представа кои са техните народни представители. Една трета посочват, че няма депутати в 40-о Народно събрание, които те лично да уважават заради работата им. Общо 77% не дават отговор на въпроса кои са най-уважаваните личности в парламента.
Според изследването на НЦИОМ Татяна Дончева от БСП е най-одобряваният народен представител. Тя събира близо 4.3% от гласовете на анкетираните. Зад нея са Волен Сидеров (3.6%), Петър Стоянов (2.6%), председателят на НС Георги Пирински (2.5%), Иван Костов (2.3%), Михаил Миков (2.3%), Екатерина Михайлова (1.4%), Янаки Стоилов (1.2%), Петър Берон (1.1%) и др. В предишния парламент най-одобряван е бил Сергей Станишев с подкрепа от 10%, а Татяна Дончева е била трета в класацията.
Най-критично е отношението към дисциплината на депутатите и към контактите им с избирателите. Четирима от петима българи твърдят, че народните представители не присъстват редовно на парламентарните заседания. Според 68% в повечето случаи не се гласува по съвест и убеждение, а 61% смятат, че се гласува по парламентарни групи. Резултатите от допитването показват също, че българите възприемат 18-те наши наблюдатели в Европейския парламента предимно като екскурзианти.
Нови аргументи за оценка
Според директора на НЦИОМ Лидия Йорданова през годините са се променили и аргументите за оценка на работата на парламента. Непрестанно намалява интересът към нея, което е следствие от деполитизацията и все по-масовата апатия, обхващата големи слоеве от населението. Оценките за дейността на Народното събрание днес зависят не толкова от политическите пристрастия на хората, а по-скоро от информираността им за работата по законодателството, която не е особено голяма. Отмина времето, когато пленарните дебати формираха на 100% масовите представи за правене на политика, смята Йорданова. Според нея един от основните изводи е, че за обществото като цяло патосът на изказванията от парламентарната трибуна започва постепенно да отстъпва на конкретната работа по законодателството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във