Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТДЕЛЯНЕТО НА МУХИТЕ ОТ КЮФТЕТАТА

Грузия и Украйна една след друга заплашиха, че може да излязат от Общността на независимите държави. Това само втвърди позицията на Русия, която на политическия натиск отвърна с икономически аргументи. Газпром поиска от украинското правителство да се разплаща от догодина по световни цени за руския газ. По този начин за 23 млрд. куб. м. руски природен газ украинският Нафтогаз през 2006 г. трябва да заплати 5.1 млрд. долара. През цялата сложна история на украинската независимост ние никога не сме имали толкова обтегнати отношения с Русия, твърди първият украински президент, сега депутат от Върховната рада Леонид Кравчук. Според него хаотичните изказвания на украински чиновници от различни нива по политическите отношения с Русия може да доведат до непредсказуем резултат. Киев заяви, че може и да не покани наблюдатели на ОНД на парламентарните избори догодина, защото те проявяват необективност и оценките им влизат в противоречие с мнението на мисиите на ОССЕ. През март тази година украинският външен министър Борис Тарасюк опрeдели ОНД като несериозна структура.
И в двете столици на мода са вицове за съседа, които политиците са на път да осъществят на практика. Противопоставянето на политическо ниво нe е само замерване с думи. Газовият спор показва колко къс е пътят между думите и последствията от тях. Само за часове руският природен газ за Киев поскъпна четири пъти. Лично руският президент Владимир Путин пресметна пред телевизионните камери с колко милиарда са ощетени руснаците, 25 милиона от които живеят на прага на бедността. С две думи, позицията на Украйна е не само некоректна, но и неблагодарна. Украинският министър на икономиката Арсений Яценюк призна, че е било неразумно досега Украйна да продава на вътрешните си потребители газ на цени, по-ниски, отколкото в Русия. Киев купуваше досега природния газ от Русия на цена 50 долара за 1000 куб. м, докато европейците плащаха 160 долара. Кураж даваше обстоятелството, че транзитът към Европа минава през украинска територия. Но след като Кремъл реши да построи алтернативни тръби към Турция и Германия по дъното на Черно и Балтийско море, този аргумент вече не тежи така силно. Засегнати от енергичната смяна на позицията на Русия в енергийните спорове със съседите, Украйна, Полша и Прибалтика потърсиха в Европа подкрепа срещу руските безобразия. Когато обаче и бившият немски канцлер Герхард Шрьодер се оказа завързан за тръбата на Газпром, добрият тон взе да изневерява на украинските политици. Вместо да анализират хладнокръвно възникналите нови геополитически обстоятелства, те се опитват да атакуват с политически аргументи.
Главното сега е да не се допусне политизиране на процеса на създаване на нови пазарни условия, заяви успокоително украинският президент Виктор Юшченко. Но това вече изглежда невъзможно. Отложената визита на руския премиер Михаил Фрадков в Киев прилича на последно предупреждение преди 1 януари 2006 година. Предишната умерена цена от 160 долара за хиляда куб. м газ, според Москва, вече не е актуална и Газпром предлага разплащания по цена 220-230 долара за 1000 куб. метра. Такъв обрат в навечерието на изборите за Върховна рада през март 2006 г. вероятно ще доведе до промяна в съотношението на силите в Украйна. Юшченко обаче смята, че повишаване на цената на доставките ще доведе и до увеличаване на цената на транзитите и така ще се появи допълнителен ресурс за разплащанията. Вече се говори за разработване на нова украинска енергийна концепция, да се реформира въгледобивът, да се извърши ревизия на старите украински нефтени и газови находища. Украйна сама добива около 20 млрд. куб. м природен газ. При диференциране на цените на вътрешното разпределение би могъл да се смекчи социалният удар върху населението от увеличаването на цените на външните доставки.
Идеята за американско посредничество в руско-украинския спор едва ли може да предизвика въодушевление в Москва. Вашингтон вече заяви, че е готов да отмени за Украйна дискриминационната поправка Джексън - Веник, докато същите обещания за Русия отново влязоха под дебелата сянка на старите противоречия. Пътят на Украйна към европейските структури също е полуоткрит. Докато Русия, от една страна, търпи упреци за имперските си навици, от друга преглъща емоциите от опитите да бъде третирана като лошия за демокрацията съсед. Затова Москва е твърдо решена да продължи процеса, който в превод от руски се нарича отделяне на мухите от кюфтета. По този начин на украинците ще им се отворят очите за това кой ги управлява и на предстоящите избори ще си направят организационни изводи.
Визитата на председателя на Върховната рада Владимир Литвин в Москва не успя да разсее недоразуменията, но украинските депутати все пак с мнозинство гласуваха да бъдат поканени наблюдатели от ОНД на парламентарните избори през март 2006 година. Остава и външното министерство на Украйна да помисли дали е тактично точно сега да раздели съседите си на добри и лоши.
Раздразнението на Москва се засили, след като Киев стана един от инициаторите за свикване на учредителния форум на съдружеството на демократичния избор. Идеята бе страните от Каспийския, Черноморския и Балтийския басейн да изработят режим на открит диалог за поддържане на демокрацията. Към форума се присъединиха Украйна, Грузия, Естония, Латвия, Литва, Молдавия, Полша. Заявено бе, че организацията, която бе подкрепена от ОССЕ, не е насочена срещу трети страни. Отсъствието на Русия обаче беше достатъчно красноречиво. Москва също не би искала да бъде разглеждана и третирана като най-голямото и най-лошото дете сред новите демокрации. Особено от съседите си, които дълго време е обгрижвала с вътрешни цени на доставките за електроенергия.
Като реагира с досада на ятото от упреци, Москва се стреми да уреди проблемите с имиджа си на по-високо ниво. Догодина Русия ще стане домакин на Групата на осемте. Някои американски и европейски политици се боят, че срещата на Г-8 може да се превърне във фотосесия за руския президент Владимир Путин.
В същото време Москва рязко стопли през последната година отношенията с азиатските си партньори и през тази седмица бе поканена на срещата на страните от Юго-Източна Азия (АСЕАН). Шанхайската организация за сътрудничество, която включва Китай, Индия, Русия, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, бе трансформирана в нова регионална организация. Подхвърлени бяха идеи за коопериране на усилията за регионалната сигурност на международните организации в Азия и Тихоокеанския басейн. Путин активизира визитите си в азиатските столици. Когато опре до геополитически интереси, Кремъл бързо мести географските оси. С азиатските съседи, на които предлага оръжия и нови тръбопроводи, Русия обаче има не само общи ценности, но и достатъчно сериозни разногласия. Затова Русия лекува огорчението си от близките съседи с по-близки и по-топли отношения с по-далечните съседи. За късмет и те не са по-малко от останалите. Когато всеки държи по един голям коз, малките козове правят голямата игра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във