Банкеръ Daily

Общество и политика

Отбелязваме 800 години от основаването на Ивановския скален манастир

Стенопис от църквата „Света Богородица“.

Навършват се 800 години от създаването на едно архитектурно и религиозно бижу - Ивановският скален манастир „Св. Архангел Михаил“. Русенци ще отбележат този юбилей с поредица от събития. Вече е учреден организационен комитет с председател директорът на Регионалния исторически музей  в Русе проф. д-р Николай Ненов, съобщиха от общината.

Идеята е по този начин да се популяризира един от най-значимите обекти на средновековното църковно и културно наследство в България, който е под закрилата на ЮНЕСКО.

Предвиждат се множество инициативи и богослужения основно през идната 2021 година. Сред включените събития са провеждане на научна конференция, посветена на историята и духовността на Светата обител, както и тържествени молебени на по-значими дати и църковни празници. Не по-малко внимание е отделено и на реализирането на изложби в по-голямата част от градовете на страната, заснемане на кратък филм, представящ най-значимите моменти от миналото на манастира, създаване на уеб-сайт и дори евентуално отбелязване на годишнината в Европейския парламент и ЮНЕСКО.

Ивановските скални църкви са разположени на 22 км от Русе, в близост до село Иваново, в границите на Природен парк „Русенски Лом”. За разлика от традиционните манастири, състоящи се от една-две църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. 

Русенски Лом (в античността на латински: Tїbisis, Тибизис) преминава през общините Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 километра. Русенски Лом е последната река, вливаща в Дунав на българска територия.

По отвесните скални корнизи покрай бреговете на реката през Средновековието изкуствено са издълбани множество пещери, в които са се помещавали монаси-отшелници, църкви и манастири, т.н. Ивановски скални църкви.

Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“. Основан през XIII век от монаха Йоахим, избран по-късно за първи търновски партриарх. През периода на Второто българско царство манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център и поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители  били царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър  (1331-1371) и други представители на царския двор, а до днес са запазени и техни ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280-1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в "Кръщелнята".

Манастирът има сложно устройство, обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“. В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII XIV век, сътворена от столични майстори и представя развитието на живописните стилове в България. 

Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са едни от върховете в развитието на средновековното изкуство. Те са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик. През XIV век манастирът е център на исихазма – мистично течение в православното християнство. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от деветте такива обекта в България. Те са и популярен туристически обект.

През 1978 г. Ивановският скален комплекс е обявен за Национален археологически резерват. Днес манастирът не е действащ.

 

Скалните манастири 

са изкопани в труднодостъпни скали. Предпочитани са от аскети, избрали по-суров начин на живот и по-голямо уединение, които спомагат за молитвеното настроение, мисловната и душевна чистота, чрез които пък те търсят път към постоянното богообщение – целта на живота, който те водят. По този начин аскетите също скриват от очите на хората добродетелите, които са постигнали в резултат от аскетизма, но не за да лишат хората от добър пример, а за да не се възгордеят и така да обезсмислят положения труд в служба на Бога.

Facebook logo
Бъдете с нас и във