Банкеръ Daily

Общество и политика

Отбелязваме 147 години от гибелта на Васил Левски

Няма преки свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото на неговия гроб е предмет на различни хипотези и спорове.

Отбелязваме 147 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски - идеологът и организаторът на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация. Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско робство. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят хората за обща революция. Неговата мечта за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание, все още остава непостигната.

Няколко събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и присъдата на Васил Левски - нарастващите противоречия с комитетските членове, убийството на ратая на ловешкия чорбаджия, разривът с Димитър Общи, който на своя глава обира османската хазна в Арабаконак, и последвалите разкрития от османската полиция.

Инцидентът с ратая, за който Левски дълбоко съжалява до края на дните си, няма пряко отношение към залавянето му, но утежнява вината му при издаването на присъдата - макар съдът да го обвинява в непредумишлено убийство, за което се полагат 15 години затвор, при друго извършено престъпление присъдата е смъртна.

Залавянето на участниците, включително и на Димитър Общи, нанася тежък удар на революционната организация. Османската полиция започва арести на комитетски дейци, които с признанията си насочват към Васил Левски. Секретарят на Тетевенския комитет даскал Иван Лалов Фурнаджиев, първи дава точно описание на Левски:

"Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри."

На 24 декември Левски, преоблечен, като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на Никола Сирков и Величка Хашнова. След като взема архива, който зашива в самара на коня, на 26 декември, придружаван от Никола Цвяткова, потегля към Велико Търново. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият - помакът Али чауш, не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица. Според други предположения не заптието долага за съмнителното лице, а предател от хана в Къкрина известява за съмнителен гостенин.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след Освобождението от османско робство се спори за името на предполагаемия предател.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти през Софийската извънредна следствена комисия. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 година.

На 18 срещу 19 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски днес е в центъра на София, където е издигнат и неговия паметник.

Няма преки свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото на неговия гроб е предмет на различни хипотези и спорове.

В съвременна България личността на Васил Левски се възприема като най-ярката сред българските революционери. Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Има три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музей "Васил Левски" в Ловеч, Къкринското ханче и Национален музей "Васил Левски" в Карлово. Като музейна сбирка е оформена и килията, в която често е отсядал в Троянския манастир.

Във Великотърновския исторически музей също има вещи принадлежали на Левски, както и печат на Българския революционен централен комитет.

Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.

Годишнината ще бъде отбелязана днес с различни възпоменателни церемонии в цялата страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във