Банкеръ Weekly

Общество и политика

От утре спираме да работим за хазната

От 30 април българите спират да работят за запълването на държавната хазна и започват да се трудят само за себе си, изчисляват от Института за пазарна икономика. Образно казано това е денят, в който хазната би се напълнила, ако държавата изземаше моментално всичко изработено за нуждите й. Така през тази година т.нар Ден на свобода от правителството се пада точно преди Деня на труда - 1 май.

Традиционно денят на свобода от правителството у нас се пада около края на април - началото на май. През последните 5-6 години денят настъпва по-рано, което е свързано основно с притиснатите от кризата приходи и поддържането на бюджетен дефицит.

„Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но наличието на дефицит показва, че част от разходите не се финансират с текущи приходи, а с резерви и заеми“, обясняват от институтаа. Заемите, обаче, рано или късно трябва да се платят, което означава, че ако не се свият разходите, в бъдеще денят на свобода от правителство ще се измести по-късно през годината. Така от 1 до 5 май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат "освободени" от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми - това е предвиденият дефицит в Бюджет 2014. Тези пет дни рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата.

През 2014 г. българите ще изработят средно по 228 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2014). Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1.1 млрд. лева.

Най-много дни през 2014 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС - 36 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни - 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци - за 7 дни. Други 7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дни, сочат разчетите на института.

Настъпването на тази символична дата се пресмята чрез сравнение на консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с прогнозния БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци - основно това са европейски средства.

Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като основно тя пада върху раменете на работещите българи, изрядно плащащи подоходни данъци, внасящи осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като "средна класа", денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. За българите, които не работят или просто работят "на сиво", денят на свобода от правителството пък идва много по-рано.

Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години, сочат данните на ИПИ. Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга - запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на минималните и максималните осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме. Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат, посочва институтът.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във