Банкеръ Weekly

Общество и политика

От обида на обида, та до смях в залата

Недопустимият език в съда и в медиите - възможности за двойна употреба

Емил Милев в действие

"В тълковния речник на българския език е дадено следното определение за съществително нарицателно име от мъжки род "крокодил": "Голямо земноводно, хищно влечуго с вид на гущер, с твърди плочки по кожата и удължена муцуна, което обитава тропически страни". Въпреки че няма легална дефиниция за използването на думата "крокодил" в преносен смисъл, известна е такава употреба спрямо лица от женски пол, с което се изразява негативно отношение спрямо естетиката на външния вид. Спрямо лица от мъжки пол не е известна употреба в такава насока". 

 

Ако решите, че цитатът е от научно съчинение по лингвистика или етимология, грешите. Съдържа се в определение по наказателно дело от частен характер, заведено срещу наш колега - познайте от кого. Ами от най-онеправдания и обидчив подсъдим в държавата - Емил Милев, осъден миналия месец окончателно на 17.5 години лишаване от свобода за извършен преди 10 години въоръжен грабеж на банков клон в столичния квартал "Люлин".

От какво се е докачил Милев, та съди колегата? В подадената от него частна тъжба е посочена едно единствено изречение, а именно: "Както е известно, в началото на 2018 година Крокодила беше оправдан по повдигнатите обвинения за ръководена ОПГ (чл. 321 от НК)". Тоест за разлика от обичайните случаи, в които пострадалият се оплаква от приписано му престъпление, което не е извършил (състав на престъплението от частен характер "клевета"), в случая е огласена истината, при това в благоприятно за него съдържание. Само че Милев е обиден от това, че го назовават Крокодила. 

Според медийни публикации, заведените до края на миналата година от Емил Милев частни наказателни и граждански дела срещу разследващи полицаи, прокурори, съдии, затворническа администрация, журналисти, са около 850, без да се броят жалбите и исканията за отводи на магистрати. Сам по себе си Милев стана

сериозен фактор за натовареността на съдилищата,

като не спира да залага на обидата от прякора, даден му от негови съкварталци в столичния кв. "Кремиковци" заради близката на всяко дете рима "Емил - Крокодил".

И понеже екзотичното му поведение из съдебните институции буди отдавна смях, проявеното в случая от съда чувство за хумор заслужава адмирации. С цитираните мотиви съдията прекратява делото, но адвокатът на Милев обжалва определението за прекратяване пред горната инстанция. Част от мотивите в частната жалба са също някъде между обидата и смеха. 

"Изложените съждения, че наричането на мъж "крокодил" не било обидно, а това било обидно единствено за представителите на женския пол, е не само дискриминационно и сексистко твърдение, но е и неправилно, тъй като независимо от становището на съдията докладчик (което намирам за подигравателно и недопустимо за магистрат), то противоречи на общоприетите разбирания на обществото", пише адвокатът на Милев. 

Междувременно дебатът за недопустимото поведение на страните по делата излезе ударно на дневен ред. В началото на февруари парламентът гласува на първо четене промени в Гpaждaнcĸия пpoцecyaлeн ĸoдeĸc (ГΠK) в тази насока, с които се въвеждат засилени санкции срещу грубия език в жалбите, в исковите молби и в съдебна зала. Последваха обаче критични становища отстрана на Висшия адвокатски съвет и Бългapcĸaтa cтoпaнcĸa ĸaмapa, които се опасяват от създаване на предпоставки за отказ от правосъдие. 

Мотивите на вносителите, начело с депутата от БСП Крум Зарков, сочат

наличие на агресивни "професионални" жалбоподатели,

които заливат съдилищата със стотици искови молби и частни жалби, преследващи не толкова защита на реално накърнени права, колкото уязвяване и компрометиране на магистрати.

С други думи - поправките няма да ограничат конституционно гарантираното право на достъп до правосъдие и защита, а ще въведат практиката на Европейския съд по правата на човека в България, според която жалби, написани  на "особено неприятен, обиждащ, заплашителен или провокативен език – независимо дали той е насочен срещу ответната страна или съда“, просто не се разглеждат.

Промените в ГПК предвиждат всяко пpoцecyaлнo дeйcтвиe, oтпpaвeнo чpeз гpyби или нeцeнзypни дyми или cъдъpжaщo oбиди или зaплaxи да ce cмятa зa нeизвъpшeнo. Пpи пpoвepĸa нa иcĸoвите мoлби, cъдът ще е дължен да ги връща, ако пpeдявeният иcĸ e нeдoпycтим или молбата cъдъpжa нeцeнзypни дyми, oбиди или зaплaxи. Изключение ще се прави само в онези случаи, когато ругатните и заплахите са чacт oт oбcтoятeлcтвaтa, нa ĸoитo ce ocнoвaвa иcĸът. Отказите могат да се оспорват с чacтни жaлби пред горната съдебна инстанция.

Проблемът с ругатните и заплахите е поне с 10-15 годишна давност. А един от лидерите в сектора е стар "пациент" на почти всички съдилища в България. Става дума за лорд Момчил Добрев, който преди десетина дни вдигна лют скандал в съдебна зала. Гневът до такава степен го "принудил" да се развилнее, че е обуздан с помощта на съдебна охрана и полиция, а прокуратурата го въдвори под домашен арест и с повдигнати обвинения, предвещаващи успешно наказателно преследване.     

По дело срещу сестра му в СГС 

"лордът" изведнъж изригнал с псувни, обиди и закани

срещу съдия Райна Мартинова. Причината - тя отказала да го освободи от плащане на държавна такса, а преди това се била произнесла срещу Добрев и по две други заведени от него дела. Лордът открил домашните адреси на съдия Мартинова, на майка ѝ и на брат ѝ, открил и служебният автомобил на нейния съпруг.  След като започнал да разпространява листовки с  обиди и заплахи за убийство, съдия Мартинова подала сигнал в прокуратурата и поискала охрана.

Очевидно капацитетът на лорд Момчил Добрев и Емил Милев е огромен. Арсеналът им включва всевъзможни жалби, многобройни искания за отводи на магистрати, абсурдни искове за вреди в размер на десетки милиони левове, но при едно условие - да не плащат държавни такси.

Макар и необходими, 

"антихулиганските" промени в ГПК остават спорни. 

От една страна и в момента съдът разполага с правомощието да санкционира обидно за него поведение - чрез отстраняване от съдебната зала или чрез налагане на парична глоба. А от друга - повечето "хулигански" искови молби и жалби са толкова уязвими откъм претенции, обосновка и процесуални нарушения, че авторите им сами си просят отказите.

Особено ефективно в това отношение би било затягането на режима за освобождаване от плащане на държавна такса. Доколкото е известно, съдия Мартинова си е навлякла височайшия гняв на лорд Момчил Добрев, защото го е накарала да внесе 4% държавна такса по искова молба за няколко милиона лева.

Остава обаче опасността отделни съдии да се възползват превратно от предлагания "антихулигански" режим в ГПК. Именно от това се опасяват адвокатурата и бизнеса. Очакванията им са, че преди да бъдат внесени в пленарна зала на второ четене, поправките ще бъдат обединени с други предложения на съдиите за ускоряване на процеса - непровеждане на открити заседания по „прости“ дела, прекратяване на дела по "очевидно неоснователни искове", приемане на експертизи без изслушване на вещите лица...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във