Банкеръ Daily

Петър Ганев:

От инфлацията по-лошо е съкращаването на работни места

Когато говорим за крайна бедност, често пъти става дума за райони в Африка, Азия или в Латинска Америка. Но за Европа въпросът за бедността, за неравенствата също е много важен. Дори и да си покрият базови нужди, възникват други теми – за образованието, за по-високо качество на живот.

Така че този дебат е вечен, коментира пред Радио София Петър Ганев, старши икономист към Института за пазарна икономика (ИПИ).

Преди дни Световната банка представи доклад според който света няма да може да постигне целта заложена от ООН  да изкорени крайната бедност до 2030 г. Основни фактори са пандемията от COVID-19 , войната в Украйна и по-високите цени на храните и енергията. Според президента на Световната банка – Дейвид Малпас, докладът показва мрачна перспектива, пред която се изправят милиони хора, освен това според него са наложителни незабавни промени в политиката, за да се стимулира растежът. 

Според Петър Ганев в България бедността се дебатира от политиците и влиза в програмите на партиите, но у нас проблемът се отнася по-скоро за относителната бедност, за неравенствата в обществото. Съществуват групи от 10-20%, за които животът е доста по-труден от този на хората, които имат работа и трудови доходи.

У нас политическите програми на всички партии засягат в някаква степен социалната тематика, допълни Ганев. "Никой не отрича, че има нужда от социални програми, въпросът е къде да е фокусът. Обикновено стремежът е да се даде по малко на всички. Търсят се групи по над милион - пенсионерите, децата. Малко са програмите, таргетирани към най-бедните", поясни той.

"Дебатът не е дали да се подпомагат нуждаещите се, а той по-скоро ще се измести към това да се насочат по-добре програмите към тези 10-20%, които изостават и са в по-тежка ситуация", каза още икономистът.

По думите му инфлацията се усеща от всички, но по-важното е бизнесът да не е принуден да съкращава работни места.

Facebook logo
Бъдете с нас и във