Банкеръ Weekly

Общество и политика

Оставки се подават само ако поиска премиерът

S 250 e42fbdc1 9616 4abc 9c65 1f76524acd12

И да не беше българското европредседателство, всички безобразия, които се случиха в държавата ни само за първите четири месеца от годината, са достатъчни това правителство да бе напуснало вече сградата на "Дондуков" 1. Или поне някои от неговите министри. Но нищо такова не се случва. Пази се "стабилността" с всички средства и на всяка цена. Но стабилността на кабинета съвсем не означава стабилност в държавата.

Годината започна с шесторно убийство. Петдест и шест годишният рецидивист Росен Ангелов изби цяло семейство в навечерието на Нова година, така и не се разбра точно защо. Оказа се, че същият този човек отдавна е трябвало да бъде в затвора с влязла в сила присъда за друго престъпление, но "родната полиция" го търси девет години и не може да го намери. А той си живее в изоставена къща близо до София и дори поработва от време на време. При този случай лъснаха цялата несъстоятелност, безхаберие и некадърност на правоохранителните ни органи.

На всичко отгоре Ангелов се "самоуби", така че да не създава допълнителни главоболия на безпомощното МВР. Пък и да не се излагаме пред чужденците с нескопосано и непрофесионално разследване.

Малко след тази кървава история простреляха данъчен шеф в центъра на столицата, който по-късно почина в болницата. Пак никой не разбра защо загина 43-годишният Иво Стаменов, началник на отдел "Фискален контрол" към НАП - дали защото си е изпълнявал съвестно задълженията, или обратното - МВР и прокуратурата така и не дадоха смислено обяснение. Само няколко взаимно изключващи се версии пообиколиха медиите и случаят беше смарцъфърцан.

Отново посред бял ден в София беше застрелян близкият до ГЕРБ крупен бизнесмен Петър Христов. Оказа се, че в миналото си той е имал връзки със силовата групировка СИК. И е един от спонсорите на Бойко-Борисовата партия. Вторият човек в нея Цветан Цветанов първоначално призна, че се познава с бизнесмена и че той е помагал в предизборни кампании във Велико Търново. Но когато започнаха да се вадят нееднозначни  факти от миналото и биографията на Христов, Цветанов се отрече от него - едва ли не били само бегли познати.

И по този случай нищо не се разбра. Разследващите органи сякаш изпаднаха в ступор. Дадоха нелогични отговори на зададените от медиите въпроси. Най-вече министърът на вътрешните работи Валентин Радев. На него и през ум не му минава да подаде оставка и да поеме отговорност за катастрофалното състояние на системата. Добре, че подчинените му полицаи излязоха на упорит протест, та премиерът панически отпусна на МВР още 100 млн. лв. за заплати и подобряване на условията на труд.

Отделен въпрос е, че повечето от тези пари ще отидат при многобройните чантаджии в министерството, докато до полицаите, работещи на терен, ще стигнат само трохи. Но и за тази несправедливост министърът няма вина, нали?

Всъщност стана ясно, че у нас министър подава оставка само ако премиерът Бойко Борисов му я поиска и при никакви други обстоятелства. Какво беше това "поемане на политическа отговорност", ако под шапката на министерството - което ръководиш, и в ресора - за който отговаряш, стават безобразия? Още повече ако те са плод на немарливост, безотговорност, апатия и мързел.

Или пък на лоша организация, както се обяснява фрапиращият случай на "Летище София". Цяла една смяна гранични полицаи са изчезнали ненадейно и едновременно от работните си места - и така над 40 души са влезли безпрепятствено и непроверени на територията на България. А всъщност става дума за най-обикновено безхаберие, липса на дисциплина и безотговорно отношение към задълженията. И защо? Ами, защото всеки наместен от някого на някаква службица не е със съзнанието, че е там, за да свърши работа, а за да получава заплата.

Че у нас се подават оставки само ако ги поиска лично Бойко Борисов разбрахме и от правосъдния министър Цецка Цачева, след като двама опасни и въоръжени рецидивисти - Владимир Пелов и Радослав Колев, избягаха от Централния софийски затвор, и то през парадния вход. Разбра се също, че само чистачката и един социален работник ги подгонили.

"Тогава, когато министър-председателят ми поиска оставката и се прецени, че отговорността се носи персонално, тогава ще я подам", заяви Цачева в отговор на исканата й от опозицията оставка. Оказа се, че тя не чувства никаква вина за случилото се, въпреки че броени дни преди това отказа повишаване на заплатите и подобряване на условията на труд на протестиращите надзиратели с дежурното за ГЕРБ оправдание, че няма пари. Но след това бягство "фокусникът" Борисов бързо-бързо ги намери, за да потуши общественото недоволство и възмущение.

През февруари пък гръмна скандалът с покупко-продажбата на електроразпределителното дружество "ЧЕЗ-България". Изведнъж се разбра, че никому неизвестната Гинка Върбакова и фирмата й с не голям капацитет "Инерком" слагат ръка върху доставката на ток на една трета от страната, или на близо 3 млн. души. Каква паника настана тогава! Премиерът поиска оставката на енергийния министър Теменужка Петкова и тя веднага откликна. Но след като и този акт не замаза скандала, Борисов първо отрече, че знае нещо за сделката; после обвини "гадовете", че пак искат да го свалят от власт; след това поиска държавата да влезе в сделката и да има пълен контрол. Накрая се отказа от това и прехвърли горещия картоф на КЕВР, като управляващите приеха набързо промени в Закона за енергетиката и разшириха правомощията на този регулаторен орган. Междувременно  министър Петкова тихичко прибра оставката обратно в джоба си и остана на поста под благосклонния поглед на коалиционните партньори на ГЕРБ - Патриотите.

Почти няма човек в България, който да не е убеден, че зад тази съмнителна сделка стоят и хора от властта, а Гинка е само фасадата. И защо ли са я търсили сред приятелския кръг на енергийния министър? Защото според кръчмарските сметки на заинтересованите е трябвало Теменужка Петкова да изгори като "бушон" и всичко да се замаже. Това пък показва, че е замесен по-голям и по-високостоящ човек от Теменужка.

И като капак на първото четиримесечие от българското европредседателство и управлението на страната през тази година дойде показният арест на кметицата на район "Младост" Десислава Иванчева в центъра на София. Независимо дали тя и заместничката й са искали и взели подкуп - това ще реши съдът, се върнахме няколко години назад и станахме свидетели на най-добрите практики на "МВР пикчърс", вдъхновени от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. И е без значение дали двете жени ще бъдат осъдени, но ние пак ще платим от джоба си за произвола на прокуратурата и полицията и за уронването на достойнството, както и за нарушаването на конституционните права на Иванчева и Биляна Петрова.

Между другото, все по-голяма публичност в социалните мрежи придобива версията, че те просто трябва да бъдат отстранени за известно време, докато двамата заместник-кметове, които сега се разпореждат в община "Младост", не раздадат десетките разрешителни за строежи в градинки и междублокови пространства на "наши" инвеститори, забавени или спрени от Иванчева. С други думи, властта върши поредното безобразие в полза на частни мераци, маскирано като борба с корупцията в обществен интерес.

Всичко изброено дотук се случва на фона на нестихващи протести за почти липсващи пътища в половин България  за по-добро качество на живот.

А в контекста на тази обстановка управляващите от ГЕРБ приемат все по-калпави закони. Опитите им да разпалят война с президентската институция стават тенденциозни. В същото време в парламента се приемат все повече нормативни актове, с които се ограничава или направо отрязва контролът върху правителството. Най-скорошният пример са изваждането на ремонтите и поддръжката на прословутата гранична ограда с Турция от Закона за обществените поръчки, което дава възможност на кабинета или на отделен министър отново да харчи публични средства по собствено усмотрение. И това се случи след поредица от скандали за завишени цени и некачествена работа по граничното съоръжение. Във всяка нормална страна биха били предприети мерки точно в противоположната посока - за по-строг контрол и по-голяма прозрачност.

С други промени в същия закон правителството ограничи броя на организациите и фирмите, които имат право да обжалват процедурите по ЗОП. Мотивът е, че поръчките се бавели умишлено чрез обжалване.

Преди няколко месеца с промени в Закона за опазване на околната среда управляващите сложиха точка на двуинстанционния режим на съдебен контрол на оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) при т.нар. инвестиционни предложения, определени от Министерския съвет.

В Народното събрание почти редовно се гласуват текстове и поправки в закони без предварителна оценка за въздействието им, което е едно от задължителните условия към всеки законопроект. За тази аномалия алармира преди месец не само председателят на Съвета по законодателство към председателя на парламента проф. Огнян Герджиков, но и други видни юристи.

Управляващите вече почти напълно неглижираха и друг механизъм за обществен контрол, какъвто е петъчният парламентарен контрол. Достатъчно е да погледнем само пренебрежението на премиера към тази демократична процедура - миналата година той се яви пред депутатите да отговаря на въпроси само два пъти. А тази година нито веднъж. Стъпка по стъпка ГЕРБ се опитва да направи властта му безконтролна. Прозрачността, която уж осигуряват управляващите, е напълно измамна. 

Да не споменаваме пак обезличаването на институциите и всекидневните махленски скандали с лявата опозиция в парламента.

Управлението всъщност е хаотично и неефективно. И при такава земетръсна "стабилност" във всяка една нормална, истински демократична държава, в която се спазват върховенството на закона и човешките права, третото правителство на Борисов отдавна щеше да си е отишло, а той и министрите му да са се скрили вдън земя. Както и депутатите му, впрочем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във