Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОСОБЕНОСТИ НА НАШЕНСКИЯ ПРЕЗИДЕНТСКИ ВОТ

В политиката няма случайности. Дори насрочването на датата за избори по най-прагматични съображения може да доведе до щастливо и напълно законно стечение на обстоятелства. Преди десетина дни Народното събрание прие промените в Закона за избор на президент и реши президентските избори да бъдат на 22 октомври, неделя. След люто упорство ДПС изведнъж кандиса да избираме държавния глава с интегрална бюлетина, която да пускаме, ако трябва, и в прозрачни урни. Предложенията на опозицията и на Атака, които трябваше да ограничат изборния туризъм, така и не бяха приети. Решено бе все пак да се внимава за гласоподаватели екскурзианти, а за купуване на гласове да има глоби. Ако те хванат, разбира се.
Едно нещо е ясно за предстоящия вот. ДПС със сигурност ще подкрепи сегашния президент Георги Първанов. Хората на Ахмед Доган открито намекват за това. Партията на Доган получи щедра отплата, след като през 2001 г. даде рамо на кандидата на БСП. Оттогава всъщност започна трайното настаняване на ДПС във властта.
В политиката дори щастливите съвпадения не са случайни. Още миналата година по предложения на ръководствата на религиозните общности в България правителството определи дните през 2006-а, когато ще са празниците на вероизповеданията, различни от православието. Мюсюлманското вероизповедание ще празнува Рамазан байрам между 23 и 25 октомври. Така че кой ще брои автобусите, пристигнали на 22 октомври в навечерието на празника и кой ще проверява дали пътниците в тях са дошли за байрама, за изборите или ще съчетаят едното с друго? Неудобно някак си ще е, с оглед на изострената етническа чувствителност в обществото...
Общоизвестно е, че в българската политика напоследък не се случват чудеса. Изненади - да.Недоразумения - също. Разочарования - в изобилие. Вероятно изборите за президент, които ще са на 22 октомври няма да направят изключение. По правило всеки мажоритарен вот нагорещява страстите и провокира противниците да коват (а и да използват) компромати. За социолозите обикновено всеки вот е труден за прогнозиране. За политиците е важен, а за избирателите, ако се съди по тяхната активност, е безинтересен. Предстоящата надпревара за държавен глава обаче има своите разлики, които ако не я разграничават съвсем от особеностите на нашенските избори, поне обещават да бъде интересно. Основните играчи вече започнаха битката, макар че никой от тях все още не е обявил официално намерението си да се кандидатира за президент. Кампанията си върви и прилича на нещо като конно надбягване. Но без коне. Единственият, който бяга по пистата към втория мандат, и то от близо година, е сегашният държавен глава Георги Първанов. Дори и в днешното объркване, най-вече за тези, които твърдят, че нямал конкуренти, не е много ясно дали ще стигне до успешен финал. Но поне преди седмица получи традиционната засилка от Бузлуджа. Няма да преразказваме червените 18-годишни мажоретки, които не знаят дори кой е Димитър Благоев, нито надписите по рекламните тениски, с които се обзаведе социалистическият електорат. Ще кажем само, че за БСП Първанов е №1. Има го написано на споменатите тениски.
На миналите президентски избори - през 2001 г., се знаеше отрано кой ще е опонентът на Петър Стоянов. БСП
подгряваше електората
с кандидатурата на лидера си Георги Първанов отрано. А когато излязоха резултатите, и победителите, и победените бяха изненадани. Петър Стоянов, който загуби на втория тур срещу Първанов, и до ден днешен недоумява какво точно му се е случило. Колкото до разочарованията, още тогава десните трябваше да се разбрали какво мислят избирателите за тях.
На избори обикновено няма случайни победи. Има случайно попадане в парламента на хора и на политически партии. За първото могат да се посочат примери в изобилие, ако преценяваме по поведението и възпитанието на доста от народните избраници. За второто е достатъчно да отбележим, че Атака се озова в 40-ото Народно събрание като четвърта политическа сила. И за около година от парламентарната група и буйната слава остана незнайно какво. Според доста наблюдатели, ако лидерът на домораслите ни атакисти Волен Сидеров се кандидатира, няма да има изненадани, а самият той ще остане доста разочарован. Сидеров отдавна не притеснява Първанов, твърдят на Позитано 20. Социалистите са разтревожени само от една-единствена възможност. Ако столичният кмет и неформален лидер на сдружението ГЕРБ Бойко Борисов реши да се пробва като държавен глава. Ако обаче градоначалникът реши да не участва в президентските избори, но формированието му да застане зад друг кандидат, издигнат от инициативен комитет или от някоя политическа сила, тогава вторият мандат на Георги Първанов
остава под въпрос
Доста отдавна и политици, и коментатори откриват сходства в поведението на Борисов с това на Симеон Сакскобургготски в зората на НДСВ. Елементарно е приликите да се търсят само и единствено в това, че жълтата партия също започна политическото си битие като гражданска структура. Показателно е, че в началото НДСВ нямаше своя политическа физиономия и беше разпознаваема за хората само и единствено по своя лидер. Така е и с ГЕРБ. Сдружението има само едно лице и то е Бойко Борисов. Много рядко пред медиите застава неговата дясна ръка полк. Цветан Цветанов. Може би, каквато беше и царската тактика на НДСВ, за да пусне поредния фитил. Миналата неделя в телевизионно интервю Цветанов отново вдъхна надежди на феновете на Борисов, като не изключи възможността любимият им генерал от резерва да се кандидатира за президент. Младият, динамичен човек, който според ГЕРБ трябва да ни въведе в Европейския съюз, идеално пасва на Бойко Борисов, поне в сънищата на разочарованите от Волен Сидеров, на фолкпевиците и на вярващите, че е задължително героят на нашето време да изглежда и да се държи като
силов екземпляр
Няколко дни по-рано Бойко Борисов заяви пред журналисти, а и повтори на среща със симпатизанти, че няма да се кандидатира на тези президентски избори, а вероятно може да го стори на следващите. Генералът обаче си остави вратичка, като каза на напорист телевизионен водещ, че може пак да го пита ще става ли президент, но след около месец. В същото време стана ясно, че лидерът на СДС Петър Стоянов се отказа от номинацията си в полза на предложения от ДСБ председател на Конституционния съд Неделчо Беронов. С което преговорите за обща кандидатпрезидентска двойка на десните трябваше да излязат от задънената улица.
Да, ама не
както се казва в на пръв поглед предвидими ситуации, когато всичко е готово пак да се обърка. Само четири от осемте десни партии застанаха зад кандидатурата на Беронов. И както се очакваше, Съюзът на свободните демократи на Стефан Софиянски подкрепи конституционния съдия с половин уста. Така Неделчо Беронов разчита на подкрепата на ДСБ, СДС, Демократическата партия и ССД (с уговорки). БЗНС на Анастасия Мозер държи лидерката им да опита да стане първата жена президент. Или поне да я поканят за вице на Беронов. Но още във вторник, след срещата на осемте на заместникпредседателско ниво, от ДСБ и от СДС в един глас изключиха такъв вариант. Венцислав Върбанов, който представяше партията на Мозер обяви, че тогава БЗНС замразява участието си в преговорите. Което автоматично бе разтълкувано като затопляне на отношенията с Бойко Борисов. Няма политически коментатор, който би устоял на изкушението да отбележи, че желязната Анастасия се прехвърля на по-печеливша ракета-носител, като иска да присламчи останалото от партията си към ГЕРБ. На всичко отгоре едно от алтернативните БЗНС-та това на Георги Пинчев също обяви, че започва преговори с хората на Борисов с надеждата
да подкокоросат генерала
да стане президент. От Гергьовден деликатно се опитаха да протакат още преговорите, за да видят какъв вятър духа откъм кметството. Според хората на Любен Дилов-син кандидатурите на Беронов и на Мозер са еднакво достойни и легитимни, тъй като и двете били издигнати от политически формации, членки на Европейската народна партия. Да припомним, че Неделчо Беронов бе номиниран от ДСБ, а Анастасия Мозер от БЗНС-НС, която, поне допреди свадата с Борислав Китов и последвалото разцепление, също беше в ЕНП. По-важното в случая е, че Гергьовци не смятат и двете кандидатури за социологически ясни и политически оправдани , каквото и да означава това.
ВМРО пък оповести, че ще вземе решение за председателя на Конституционния съд Неделчо Беронов след разговор с него. Заместник-председателят на партията Мирослав Мурджов се притеснявал от думите на Беронов, че темата за Македония в момента не била актуална.
Заместник-председателят на ДСБ Веселин Методиев доста оптимистично прогнозира, че все пак всички накрая щели да подкрепят Беронов. Но вече няма време и затова подкрепящите партии тутакси трябвало да започнат работа по инициативния комитет, щаба и кампанията на общия кандидат. Дали обаче Гергьовден, двете БЗНС-та и ВМРО няма да отскочат още тези дни до кметството да проверят
какъв акъл е дошъл
на Бойко Борисов и дали все пак няма да кандиса да стане президент? Самият кмет, веднага след като се разбра кой се очертава като фаворит на десницата, иронично подметна, че ако Беронов дойде на крака да му се помоли, може и да го подкрепи. Борисов каза това в същото интервю, в което изтъкна, че няма да се кандидатира наесен, а може би догодина.
Остава да добавим към всеобщото объркване и поведението на царистите. Преди няколко седмици се разбра, че лидерът им Симеон Сакскобургготски няма да се кандидатира за държавен глава. Това вероятно е натъжило монархистите носталгици или онези хора от третата възраст, които няма да гласуват за Георги Първанов или за Неделчо Беронов. Но царистите, за да докажат преди всичко на себе си, че са партия, подхвърлиха в медиите няколко имена. Най-напред заместник-председателят на НДСВ Николай Свинаров не отрече, че би могъл да е кандидатът за президент на жълтите. Миналия вторник и бившата социална министърка Христина Христова призна, че с нея са водени неофициални разговори за това. Центристите обаче, подчерта Христова, дори и на Запад обявяват своята кандидатура последни, след като левите и десните вече са го сторили. От царската централа се чуват все повече гласове, че българското общество било узряло за жена президент. Така че никой няма да се учуди, ако царската партия запише ако не успешно, то поне нестандартно участие.
Всъщност най-различното в тези президентски избори е, че май всенародната любов, която често граничи с чалга емоция, е поставила развръзката в ръцете на един човек. Наричан галено или иронично бат`Бойко. Независимо дали ще бъде играч, гръб, или нечия марионетка. Думата му ще тежи, докато има кой набожно да го слуша.

Facebook logo
Бъдете с нас и във